Решение № 442 от 29.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Красимира Медарова

Даниел Луков при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Ваня Илиева като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200641 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимия М. С. срещу въззивно решение № 127 от 07.04.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 793/2022г. по описа на същия съд.

В жалбата на адв. М. Т. се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Безмотивно се претендират нарушения по чл. 14 от НПК относно изграждане на вътрешното убеждение на въззивния състав, по чл. 13 от НПК относно невземане на мерки за разкриване на обективната истина по делото. Твърди се нарушение на принципа за случайно разпределение на делото в първата инстанция. Отново без доводи в подкрепа на заявеното касационно основание се претендира за нарушение на материалния закон, като се твърди, че не се касае до престъпление по чл. 116 от НК и чл. 131 от НК, а от приетата с решението фактическа обстановка се установявало, че се касае до неизбежна отбрана. Твърди се също, че липсва умисъл за убийство предвид средството и механизма на деянието. Явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се претендира като 1 резултат от несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца, без да се излагат аргументи в тази насока. Не били отчетени както причините, недовели до настъпване на престъпния резултат, така и забавеното не по вина на подсъдимия наказателно производство. Претендира се отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, без да се уточнява за кой съдебен акт се прави това искане и къде да се върне делото за ново разглеждане.

В жалбата на адв. Л. Г. се претендира нарушение на материалния закон, като същото се аргументира с целта на дееца да причини телесна повреда, а не смърт. Това се установявало от умисъла на дееца, като следвало да се отчете, че използваното от него оръжие не е било намерено, че се касае до джобно ножче, като при ударите деецът не ги е насочвал към уязвими части от тялото на пострадалите. Съдът не бил отчел липсата на житейски опит и когнитивни умения у подсъдимия, позволяващи му да осъзнае, че удар с нож в мястото на попадането би могъл да доведе до смъртта на пострадалите. Не било отчетено, че подсъдимия е употребил алкохол, като се касае до саморазправа, целяща да покаже кой е по-силен като последствие от предхождащите словесни пререкания. Претендираното нарушение на процесуалните правила се позовава на превратно тълкуване на доказателствения материал, без да се илагат доводи в тази насока. Твърди се, че съдът не е анализирал всички факти и доказателства, основно относно авторството на деянието, като доводите в тази насока са за неизследване на червените петна по ризата на подсъдимия и намерените на мястото капки червена течност дали е кръв и дали съвпадат с кръвта на някой от пострадалите, както и с липсата на експертиза, която да установи дали с един и същ предмет са причинени нараняванията на различните лица. Отново се поставя въпросът за незаконен състав на първата инстанция, тъй като участващия втори член-съдия П. бил определен със заповед на заместникпредседателя на съда, а не чрез системата за случайно разпределение.

Безмотивно се претендира и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Претендира се връщане на делото на предходна инстанция за отстраняване на допуснатите нарушения, отново без да се уточнява на коя инстанция да се върне делото.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на 2

ВКП намира жалбите за неоснователни.

Представителят на пострадалия Д. претендира за потвърждаване на решението на въззивната инстанция.

Подсъдимият С. се явява пред касационната инстанция и поддържа подадените жалби. Защитникът му адв. А. Н. поддържа жалбите с направените искания и заявените съображения. Допълва, че в съдебния акт на въззивния съд никъде няма отразяване на нанасяне на повече от един удар от подсъдимия с нож, както и липсват факти на каква дълбочина е проникнало това нараняване, което рефлектира върху липсата на умисъл за убийство.

Твърди, че се касае до причиняване на средни телесни повреди. Липсата на умисъл се извежда и от нанасянето само на един удар от подсъдимия, при положение, че е имал време да нанесе няколко удара, както и че острието на ножа било проникнало само на 2 см. в тялото на под.страдалия. Не било установено колко дълъг бил използвания от подсъдимия нож. Претендира се за отмяна на решението на апелативния съд и за връщане на делото за ново разглеждане, респективно за намаляне на наказанието на подсъдимия под предвидения минимум.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда от 28.03.2022г. на Окръжен съд – Благоевград, постановена по н.о.х.д. № 94/2019г., подсъдимият М. С. е признат за виновен в извършването на две престъпления, съответно по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, както и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.

130, ал. 1 от НК, за което, съгласно чл. 54 от НК, му е било наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23 от НК на подсъдимия е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от него при първоначален строг режим.

Били са уважени частично предявените граждански искове, като подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданските ищци С. Д. и А. К. сумите от по 30 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а до 3 пълния предявен размер исковете са били отхвърлени

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съответни разноски.

По въззивна жалба от защитниците на подсъдимия адвокат Р. и адв. Я., с въззивно решение № 127 от 07.04.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 793/2022г. по описа на същия съд, присъдата е била изцяло потвърдена.

Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.

По отношение искането в касационните жалби за нарушение на материалния закон и процесуални нарушения, довели до осъждането на подсъдимия С..

В голямата си част заявените касационни основания не са подплатени от данни в тяхна подкрепа, като същите се претендират декларативно. Все пак от двете жалби могат да се изведат доводи, поради което и същите ще се разглеждат едновременно.

Преобладаващата част от съображенията на касатора, свързани с осъждането на подсъдимия С., са насочени към оспорване на вече приетите по делото фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на касационен контрол. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото, изключая случаите по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, какъвто настоящият не е.

Затова, изложените в жалбата доводи за необоснованост не могат да бъдат проверени – несъвместими са с въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. На касационна проверка подлежат законосъобразното провеждане на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. Начинът на излагане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е извършен без съществени процесуални нарушения, а вътрешното съдийско убеждение е обективно, всестранно, 4 пълно и логично – то изразява суверенната воля на съдебния състав и не подлежи на касационна намеса чрез изменение или отмяна на постановения съдебен акт. В рамките на аналитичната си дейност, Софийският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция.

Аргументирано и в съответствие с доказателствените материали въззивният съд е отговорил на правените и пред него възражения от защитата на подсъдимия С. относно претендираното нарушение за незаконен състав на първата инстанция, тъй като участващия втори член-съдия П. бил определен със заповед на заместник-председателя на съда, а не чрез системата за случайно разпределение. Допълнително към изложените от въззивната инстанция съображения ВКС отбелязва, че не съзира нарушения на спазването на принципа на случайния подбор при формирането на съдебния състав, разгледал и приключил първоинстанционното производство в Окръжен съд – Благоевград. Въпреки това, доколкото оплакването е за допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, настоящият касационен състав ще го обсъди и на плоскостта на това дали при образуването на коментираното първоинстанционно производство е спазен принципът за случайното разпределение на дела, прогласен в чл. 9, ал. 1 от ЗСВ. Посоченият принцип е една от гаранциите за справедлив съдебен процес, проведен от независим и безпристрастен съд, тъй като чрез него се цели избягване на възможността делото да бъде разгледано от специално подбран съдия, като се отхвърли всякакво съмнение, че на определени съдии се възлагат за разглеждане конкретни дела. Съгласно чл. 9, ал. 2 от устройствения закон коментирания принцип се прилага по отношение на докладчика по делото чрез избора му по електронен път в рамките на колегиите (за ВКС) или отделенията (за съдебните органи, в които има специализиране по материи). В тази връзка е необходимо да се отчете, че за ефективното му приложение Висшият съдебен съвет (ВСС) е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните,

5 административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС. С нея се урежда реда за разпределение на съответното дело по електронен път, като лимитира приложението на принципа на случайния подбор до избора на съдия-докладчик по делата съобразно поредността на постъпването им, по материя и видове дела, в рамките на съответните отделения, когато в съдилищата има обособени такива. При колективни съдебни състави от професионални съдии, извън нарочно уредения избор на докладчика, определянето на останалите членове е функция, съставляваща дейност по упражняване на организационно и административно ръководство на съответните съдебни органи, която не е изрично и унифицирано регулирана в закона и в акт на ВСС. В тази насока се прилагат различни практики съобразно изработените от отделните съдебни органи вътрешни правила. При липса на изричен регламент за случаен избор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно техният избор да бъде извършен по начин, осигуряващ необходимите отчетност и прозрачност при разпределението, гарантиращи безпристрастност и обективност на правораздаването.

Посочените основни положения са съобразени при сформирането на съдебния състав, ангажиран с разглеждането на наказателното производство по нохд № 94/2019г. Изборът на съдията-докладчик е проведен в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗСВ, а този на съдия П. е в съответствие с Вътрешните правила за случайното разпределение на делата в Благоевградския окръжен съд. Приложеният по делото екземпляр от документа от компютърната система за определяне на докладчик несъмнено указва, че съдията-докладчик е бил подбран чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването на делото по материя и вид. Що се касае до участието на съдия П. в съдебния състав, то е било въз основа на установените вътрешни правила чрез посочване в заповед на заместникпредседателя на съда.