Решение № 101 от 08.07.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. гр.Мадан, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100085 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„********** ЕИК *******, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М. М., срещу И. К. О., ЕГН **********, адрес: ***** Е., общ. Р., обл. С., с която е предявен установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД, за признаване за установено, че вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № ***/**** г. по описа на Районен съд - гр.М. срещу ответника съществува, а именно вземане за сумата от 265,38 лв. - задължения възникнали въз основа на сключения Рамков договор № *****от **** г. и сключените към него приложения и договори, от които: 25,38 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.05.2024 г. до 06.06.2024 г. (период на изискуемост на задължението от 10.06.2024 г. до 12.08.2024 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № ******, приложенията към него и Общите условия по партида № ******* 240,00 лв. неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за услугите по партида № *****, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора; мораторната лихва от в общ размер на 4,02 лв., начислена върху първоначално претендираната в заповедното производство главница от 265,38 лв. и която е формирана, както следва: 0,69 лв. - мораторна лихва върху сумата от 25,38 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода от 26.06.2024 г. до 02.10.2024 г.; 3,33 лв. - мораторна лихва върху сумата от 1

240,00 лв., претендирана като неустойки, начислена за периода от 13.08.2024 г. до 02.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сборната сума 265,38 лв., от датата на образуване на ч. гр. д. № ***/***г. на PC М. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 30.12.2021 г. е сключен между ***** и И. К. О. рамков договор № ***** с приложения към него, като на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по 1 партида с № *****. Предоставяните услуги са фиксирана услуга телевизия № ******и фиксира услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № ****** По така посочената партида, за период от 10.06.2024 г. до 12.08.2024 г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на ******* следните задължения: 25,38 лв. - непогасена сума за предоставени услуги. На 28.06.2024 г. рамковият договор № ******** за услугите по партидата е прекратен по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на ******* са начислени неустойки за невърнато оборудване, предоставено за ползване на услугата в общ размер на 240,00 лв. Общо, претендираната сума е в общ размер на 265,38 лв., като тази сума е сбор от следните суми: 25,38 лв. цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.05.2024 г. до 06.06.2024 г.

(период на изискуемост на задължението от 10.06.2024 г. до 12.08.2024 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № *******, приложенията към него и Общите условия по партида № **********. Сумата е начислена във фактура № *****/****** г. Фактурата е издадена за сумата от 37,12 лв., но по нея е извършено кредитиране в размер на 11,74 лв. и остатъкът е 25,38 лв.;

240,00 лв. - начислени неустойки. Сумата, от своя страна, е сбор от следните суми, за които са издадени следните първични счетоводни документи:

Документ № ******** вид неустойка – неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, дата – 28.06.2024 г., сума – 140,00 лв., услуга, за която е начислена - фиксирана услуга през мобилна мрежа № *****; Документ № ********, вид неустойка - неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, дата - 28.06.2024г. , сума - 100,00 лв., услуга, за която е начислена фиксирана услуга телевизия № ******общо 240,00 лв.

Неустойките са начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********за услугата по партида № *******, по вина на абоната, съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора. Върху претендираната главница в размер на 265,38 лв. е начислена и мораторна лихва в общ размер на 4,02 лв., която е формирана, както следва: 0,69 лв. - мораторна лихва върху сумата от 25,38 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, като лихвата е начислена за периода от 26.06.2024 г. до 02.10.2024 г.; 3,33 лв. - мораторна лихва върху сумата от 240,00 лв., претендирана като неустойки, като лихвата е начислена за периода от 13.08.2024 г. до 02.10.2024 г. От страна на********е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 265,38 лв., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № ***/***** г. на PC Мадан. В хода на заповедното производство е подадено възражение от страна на И. К. О..

Правният си интерес от предявяване на установителния иск ищецът 2 обосновава с издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № ***/**** г. на РС М., подаденото срещу нея възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника и дадените от съда указания за предявяване на установителен иск.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. К. О. чрез пълномощника си адвокат М. О., с който счита предявения иск за неоснователен.

Посочва, че в настоящото исково производство ищецът претендира установяване на сума за неустойка за невърнато устройство в размер на 140 лв., като по делото не се установява оборудването да е било предоставено на абоната, поради процесуалното бездействие на ищеца - не е представен приемо-предавателен протокол за оборудването съобразно изискванията на договора. От друга страна в цитираните от ищеца клаузи на договора и приложенията не е въведено подобно задължение за неустойка, а единствено се сочи, че абонатът се задължава да върне оборудването в пълна изправност, което му е предоставено за ползване. Дори да се приеме, че ищецът има уговорена клауза за неустойка за невърнато устройство, тази клауза предвижда заплащане на обезщетение в размер на стойността на оборудването, а не неустойка.

Сочи, че в тази връзка по делото не е представен действащ ценоразпис на оператора, което води до извод, че претенцията освен по основание е недоказана и по размер, поради което моли искането за присъждане на неустойка за невърнато устройство в размер на 140 лв. да бъде отхвърлено като неоснователно.

Твърди, че ответникът има качеството на потребител по см. на § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП, поради което следва да се изследва въпросът за наличието на неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП, като съгласно чл. 143, ал.

1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗЗП, където е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Цитира решенията по дела на СЕС С-26/13 с С-96/14, Van Hove, с които се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно 3 финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение. С оглед данните по делото, ответникът счита, че претендираното вземане за неустойка в настоящото производство, се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. В договора не е ясно формулиран за потребителя и неясен остава начина на формиране на неустойката по всеки един от посочените компоненти, съгласно разписаното в договора, поради което е невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при поемане на задължението, с оглед начина на формулирането на дължимата неустойка. Твърди, че констатираното по уговорените клаузите в случаите на невръщане на предоставено устройство да се дължи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора, представляват също клаузи с неясен характер, защото липсва конкретизация относно крайния размер на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което се налага извода, че тази уговорка налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП), а именно ценоразпис на оператора, върху параметрите на който влияние има само той и по този начин не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т. 18 ЗЗП), поради това, че не се държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя, относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение, което не е в зависимост от момента на предсрочното прекратяване на договора и дължимото обезщетение винаги е равно на цената на ново устройство. Счита поради това, че претенцията за неустойки за невърнато оборудване, се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение - чл. 143, т. 5 ЗЗП. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска.

В с. з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. От негово име писмено становище с доводи за основателност на претенцията ангажира пълномощник.

Ответникът, редовно призован, не се явява в с. з. и не изпраща представител. От пълномощникът му е постъпило писмено становище.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № ***/***** г. по описа на РС - М. за претендираното с исковата молба вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *******/******** г. срещу И. К. О.. В срока по чл. 414 ГПК той е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което обосновава и правния му интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането. Същият е допустим като подаден в срока по чл.

415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

От събраните по делото доказателства се изяснява, че между страните на ******* г. е сключен договор № ********* по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги.

Съгласно Приложение № 1 от ******** г. страните са постигнали съгласие за 4 предоставяне на ищеца на пакет от услуги "*******", включващ фиксиран интернет и телевизия, срещу заплащане на месечна такса от 5,99 лв. за първите шест месеца и 12, 99 лв. до края на първоначалния срок, за срок от 2 години за ТВ пакет. Отделно от това на същата дата по силата на Приложение № 1 страните са постигнали съгласие за ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа по тарифен план ****** срещу заплащане на месечна абонаментна такса от абоната в размер на 5,99 лв. за първите шест месеца и 16,99 лв. до края на първоначалния срок за ползване 24 месеца.