Определение № 545 от 30.07.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Перник, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500400 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез юрисконсулт, срещу Определение № 264 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 842/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта, в която първоинстанционният съд е оставил бе уважение искане за изменение на решение № 42 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 842/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на ответната страна Р. А. Е. сума в размер на 1300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, като това противоречи на чл.

36, ал. 2 от ЗАдв. Сочи се, че цената на адвокатският труд следва да представлява изражение и на двата критерия –обем и сложност на извършената дейност, както и величина на защитавания интерес.

По подробно изложени в този смисъл съображения се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, без да се сочи размер.

В предоставения срок за отговор по частната жалба насрещната страна е оспорила същата. Сочи, че видно от представения договор за правна помощ и съдействие посочената и платена сума като адвокатски хонорар е изцяло съобразена с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цената на иска е в размер на 9 312,40 лв. Освен участието в съдебно заседания в адвокатския хонорар се включва и обсъждането и написването на исковата 1 молба с доказателствата към нея. Заема становище за правилност на постановения съдебен акт.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 842/2023 г., по описа на Районен съд - Перник е било образувано по искова молба, подадена от Р. А. Е., ЕГН **********, с адрес ***, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК.

С решение № 42 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 842/2023 г. Районен съд – Радомир е уважил предявените искове и е присъдил сторените от ищцата разноски.

С молба по реда на чл. 248 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е отправил искане за изменение на решението в частта относно присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия ищцата адвокат.

С обжалваното Определение № 264 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 842/2023 г.

Районен съд – Радомир е оставил без уважение искането за изменение на разноските.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Частната жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. В случаите, когато страната е представлявана от адвокат по реда на чл. 38 от ЗАдв., съгласно ал. 2, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

По направените искания за намаляване на определените адвокатски възнаграждения, следва да се отбележи, че фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции. Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства - напр. при отправяне на преюдициално запитване. Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и 2 поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.

По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски и възнаграждение за един адвокат по всеки от предявените искове срещу съответния ответник. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото и вида и сложността на делото.

В практика на СЕС е прието, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМАВ ( в този смисъл е дело С-427/16 на СЕС). А съгласно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., националният съд дори е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се 3 приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.

1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда и в случаите, когато той определя адвокатското възнаграждение, какъвто е настоящия случай.

Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител. В настоящия случай въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички препоставки при определяне на размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение при обсъждане на фактическата и правна сложност, както и всички релевантни факти при определяне на настоящите разноски.

Съдът правилно е приел, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 1231,24 лева по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК, тъй като материалният интерес по този иск е 9 312,40 лв.

Съответно възнаграждението следва да се плати от ответника. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение е справедлив, с оглед материалния интерес по предявения иск, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, което се е провело в рамките на две съдебни заседания. Били са събирани писмени доказателства, както и с оглед на осъществените процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищцата, който е защитил в максимална степен нейния интерес. Критерият за справедливост на адвокатското възнаграждение не може да бъде произволен и да не се държи сметка за актуалното състояние на обществените отношения, както и за уговорените и платени адвокатски възнаграждения в идентични дела като процесното, които са съобразени с разпоредбите на НМРАВ.

Ето защо искането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за отмяна на определение № 264 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 842/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир и намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 264 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 842/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5