Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 06.03.2023, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 199/2022
Вид
Решение № 12
Подписан
06.03.2023
Състав
Донка Иванова Паралеева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. , 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ Г.ЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Гергана Ив. Гърбева като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Г.жданско дело № 20221860100199 по описа за 2022 година

Производството е по допускане на съдебна делба по реда на чл.341 и сл. ГПК.

Производството е образувано по предявен от И. Х. Г., ЕГН: ********** срещу И. Х.

С., ЕГН: **********, Д. Х. Г., ЕГН: ********** и И. Х. Г., ЕГН: ********** иск за делба на недвижим имот, а именно: дворно място от 1072 кв.м., представляващо УПИ VI-527 в кв.69 по застроителния и регулационен план на с.Ч., одобрен със Заповед №34/30.07.1999г. на кмета на с.Ч., със съседи: Н.Г.Д., н-ци М.С.С. и О.Ч. /улици/, заедно с построените в имота шест на брой сгради, подробно описани в исковата молба, като се иска делбата да се допусне между четиримата съделители при равни квоти от ¼ ид.ч, а след влизане в сила на решението за допускане на делбата- същата да се извърши съобразно изискванията на закона.

Ищецът сочи в исковата молба, че страните са наследници при равни права /по ¼ ид.ч./ от родителите си на описаните в исковата молба УПИ в с.Ч. и 6 бр. сгради, построени в него.

Ищецът твърди, че има постоянен адрес в имота и го обитава като единствено свое жилище, в което е живял и при открИ.е на наследството на двамата му родители. Твърди, че с ответниците не могат да постиГ.т съГ.сие за доброволно поделяне на имота, поради което предявява настоящия иск.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от двама от ответниците- И. Х. С. и Д. Х. Г., подаден чрез упълномощения адв. Р. П. от САК, в който е заявено, че предявеният иск за делба на недвижими имоти е допустим, но оспорват делбата да бъде допускана между посочените в исковата молба четирима съделители, а също оспорват и квотите, при които да бъде извършена делбата. Сочи се, че с Нотариален акт 1

№106, том I, дело №194/1972г. Х.И.Г. /баща на съделителите/ е купил ¾ ид.ч. от дворно място с цялата нова жилищна сграда, с пространство на целия парцел 1085 кв.м., съставляващ парцел VI-527, кв.69 по плана на с.Ч.. С нотариален акт №90, том I, дело №153/1986г. Х.И.Г. купил и останалата ¼ ид.ч. от дворното място, заедно с построените върху него паянтова къща и сайвант. Сочи се, че Х.И.Г. е сключил Г.ждански брак с П.И.Г. на 19.10.1969г., с оглед на което придобИ.ето на имотите е било в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Х.И.Г. починал на 03.11.2014г. и негови наследници по закон останали преживялата съпруга- П.И.Г.- с дял 6/10 ид.ч. от наследството и 4-те деца – с дял по 1/10 ид.ч. от наследството. С нотариален акт №24, том III, рег. № 2619, дело № 393 от 13.12.2021г. Д. Х. Г. продал на сестра си И. Х. С. собствените си 1/10 ид.ч. от поземлен имот в с.Ч., с пл. №527, целият с площ 1076 кв.м., заедно с 1/10 ид.ч. от построените върху имота сгради, както са описани по нотариалния акт. Майката П.И.Г. починала на 29.08.2021г., като приживе оставила саморъчно завещание в полза на дъщеря си И. Х. С.. Завещанието било обявено на 11.11.2021г. от нотариус Д.А., с рег. № 275 в НК. С това завещание П.Г. завещала на дъщеря си И. Х. С. цялото си движимо и недвижимо имущество. С оглед на изложените факти, към настоящия момент и към момента на предявяване на иска, квотите на съделителите били следните: 8/10 ид.ч. за И. Х. С., 1/10 ид.ч. за И. Х. Г. и 1/10 ид.ч. за И.

Х. Г., като наследникът Д. Х. Г. следвало да бъде изключен от делбата, тъй като към настоящия момент не притежава идеални части от описаните имоти и не е съсобственик.

Сочи се в отговора на исковата молба, че друго недвижимо имущество наследодателите на страните не са оставили, освен описаното по-горе. Ответниците оспорват описанието на сградите в поземления имот, както е направено от ищеца по отношение на конструкция и етажност, тъй като не се основавало на нито един от представените документи за собственост и скици. Твърди се, че всичко описано по отношение на сградите, което е извън документите за собственост, са подобрения, направени с лични средства на съделителката И.

С., което ще докажат във втората фаза на делбата. Иска се делбата да бъде допусната при посочените в отговора на исковата молба квоти, между посочените трима съсобственици, а сградите да се допуснат до делба както са описани в документа за собственост и скицата.

Иска се още, на основание чл.344, ал.2 ГПК, съделителите И. Х. Г. и И. Х. Г. да бъдат осъдени да заплатят обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС срещу ползването на съсобствените имоти за времето от датата на поканата /каквато била изпратена/ до датата на постановяване на решението в размер на 300 лв. или общо 150 лв. за всеки един от тях., като в съдебно заседание обаче процесуалният представител на ответницата И. С. – адв.П. заявява, че искането, което е квалифицирано като такова по чл.344, ал.2 ГПК, е всъщност претенция по сметки, която ще наведат във втората фаза на делбата.

Ответникът И. Х. Г. не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище в указания му от съда срок.

В хода на процеса – с молба вх. №2189/16.08.2022г. ищецът насочва иска си към още един ответник- С. Л. С., ЕГН: **********, който се явява задължителен необходим другар, 2 доколкото е съпруг на ответницата И. Х. С., за която се твърди, че е придобила дял от делбения имот възмездно по време на брака.

В предоставения за това срок ответникът С. е депозирал отговор на исковата молба по чл.131 ГПК чрез адв.Р. П., в който бива заявено, че той се присъединява и потвърждава всичко изложено в отговора на исковата молба, подаден от съпругата му И. С., както и потвърждава направените оспорвания. Сочи се, че С. С. като съпруг на И. С. следва да участва в качеството си на съделител само по отношение на придобитата 1/10 ид.ч. от имуществото, но заедно със съпругата си.

С допълнителна молба по чл.143, ал.2 ГПК, ищецът И. Х. Г. заявява становище във връзка с отговорите на искова молба. С нея ищецът заявява, че оспорва саморъчното завещание да е написано и подписано от завещателя- негова майка, с оглед на което се иска от съда да приеме, че завещанието е нищожно, а квотата на ищеца за участие в делбата е ¼ ид.ч. Заявява при условията на евентуалност, че оспорва завещанието като накърняващо запазената му част и прави искане за намаляване на завещателното разпореждане с 1/10 ид.ч. от завещаното имущество, необходима за допълване на запазената част на ищеца, респ.- за възстановяване с тази 1/10 ид.ч. на запазената му част от наследството на майка му, накърнена със завещанието от 29.12.2018г. Заявено е още едно евентуално твърдение и искане, а именно: че ако липсва основание за нищожност на завещанието или съдът приеме, че завещателните разпореждания не са универсални, а се отнасят само за част от имуществото на завещателката- за двора и първия етаж на двуетажната жилищна сграда, то квотата на ищеца в делбата би била в размер на ¼ ид.ч. за сградите /с изключение на двуетажната жилищна сграда, където квотата ще е 1/8 ид.ч. от цялата сграда, тъй като двата етажа не са самостоятелни обекти/ и 1/10 ид.ч. за дворното място. Оспорено е искането на ответницата И. Х. за заплащане на обезщетение, квалифицирано от нея като такова за определяне на привременни мерки, относно същността и основателността, тъй като ищецът твърди, че ползва само част от делбените имоти, която е в рамките на това, което притежава като идеални части, поради което не дължи нито наем, нито обезщетение за ползване, а и не пречи на С. да ползва делбените имоти съобразно правата си, за което дори я поканва. В съдебно заседание ответникът И. Х. Г. се присъединява към твърденията на ищеца, обуславящи нищожност на саморъчното завещание на П.И.Г., както и към възраженията в тази връзка и също твърди, че със завещанието се накърнява негова запазена част и иска възстановяване на същата.

С молба-становище на И. С. и Д. Г., постъпила в съда на 21.07.2022г., е заявено, че завещанието, което се оспорва е написано и подписано лично от П.И.Г.. Твърди се, че представеното завещание е универсално такова, тъй като единственото имущество, с което завещателката е разполагала към момента на смъртта си, е описаното дворно място и построените в него сгради. Сочи се, че в случай, че съдът приеме, че със завещанието е накърнена запазена част, то следва да се намали със съответната припадаща се част само на тези от наследниците, които го оспорват.

В съдебните заседания, проведени по делото, ищецът И. Х. Г. се явява лично и се 3 представлява от упълномощения адв.С. П. от САК. След приобщаване на всички доказателства, в хода по същество на делото адв.П. моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесните недвижими имоти, като вземе предвид индивидуализирането им и тяхното актуално състояние. Счита, че при положение, че се приеме, че завещанието е универсално, квотата при делбата на неговия доверител би следвало да е 2/10 ид.ч., като 1/10 ид.ч. е по наследство от баща му и 1/10 ид.ч. следва да му бъде възстановена по своевременно направеното възражение. Счита, че доверителят му И.

Г. и брат му И. Г. следва да имат по 2/10 ид.ч. от делбените имоти, И. С.- 5/10 ид.ч., а тя заедно със съпруга й- 1/10 ид.ч. и в този смисъл се иска да бъде постановено решението.

В съдебните заседания по разглеждане на делото ответниците Д. Х. Г., И. Х. С. и С. Л.

С. не се явяват, но се представляват от упълномощената от тях адв.Р. П. от САК, която след преценка на доказателствата, в хода по същество на делото заема становище, че следва да бъдат допуснато до делба описаните недвижими имоти в с.Ч., като се вземе предвид, че между И. С. и С. С. 1/10 ид.ч. е придобита в съпружеска общност. Сочи, че майката е починала на 29.08.2021г. и е оставила завещание, което е изцяло в полза на един от съделителите- И. С., с което е завещала всичко на нея. Сочи, че се е оказало от приетата съдебно-почеркова експертиза, че завещанието не е нищожно, но същото било универсално, тъй като с него майката е завещала на дъщеря си цялото си недвижимо имущество, което е точно упоменато, като това е единственото имущество, с което майката е разполагала.

Адв.П. заявява, че ако се приложи изцяло завещанието, то идеалните части, при които ще се допусне делбата следва да бъдат: 8/10 ид.ч. за И. С., като от тях 1/10 ид.ч. е обща между И.

С. и С. С., 1/10 ид.ч. за И. Г. и 1/10 ид.ч. за И. Г.. Ако обаче се приеме, че завещанието накърнява запазената част на съделителите И. Г. и И. Г., то следвало да се намали съответно с 1/10 ид.ч. по отношение и на двамата и намаляването следва да бъде само по отношение на съделителите, които са оспорили накърнената запазена част.

В съдебните заседания по делото ответникът И. Х. Г. се явява лично, като в част от заседанията се представлява от адв.П. Н. от САК, която в хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесните имоти между страните по делото, като се съобрази с приетата съдебно-почеркова експертиза, сочеща действителност на завещанието и намаляване квотата на съделителя- нейн доверител до запазената негова част. Сочи, че същият, в качеството на наследник на баща си е придобил 1/10 ид.ч. от процесните имоти и притежава още 1/10 ид.ч. от процесните имоти с оглед намаляване на завещателната разпоредба, с която се накърнява неговата запазена част.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Видно от представения с исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №106, том I, дело № 194/1972г., на 20.04.1972г. И.Х.Г. е продал на Х.И.Г. ¾ ид.ч. от дворно място с цялата нова жилищна сграда с пространство на целия парцел 1085 кв.м., съставляващи парцел VI-527 в кв.69 по плана на с.Ч., Софийски окръг.

4

Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №90, том I, дело № 153/1986г., на 09.06.1986г. И.Х.Г. е продал на сина си Х.И.Г. още ¼ ид.ч. от дворно място с площ на целия парцел 1085 кв.м., съставляващо парцел VI-527 в кв.69 по плана на с.Ч., Софийски окръг, заедно с построените върху него паянтова къща и сайвант.