Решение № 525 от 03.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Д. при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско дело № 20213100502572 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 292819/01.07.2021 г., подадена от Д. Н. Д., ЕГН **********, гр. Добрич, чрез адв. М.К. – ВАК, против Решение № 261908/11.06.2021 г. по гр.д. № 13621/2018 г., по описа на РС - Варна, XIX състав, в частите, с които: е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи, на онование чл. 49, ал. 3 от СК; е определен размерът на дължимия от Д. Н. Д., ЕГН **********, в полза на М. М. Д., ЕГН **********, месечен наем за ползване на семейното жилище в размер на 275,00 лева, на основание чл. 57, ал. 2 СК.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно и необосновано е приел, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, като застъпва становище, че изключителна вина за това има единствено М. М. Д.. Сочи, че първоинстанционният съд не е следвало да кредитира показанията на свид. В., доколкото същият е изложил факти и обстоятелства, които последният не е възприел лично и непосредствено. Отделно счита, че претенция по реда на чл. 57 СК не е надлежно предявена, същата не отговаря на изискванията на чл. 129 от ГПК, не е своевременно заявена, не е докладвана, не е разпределяна и доказателствена тежест между страните, което обуславя недопустимост на решението в тази част. В евентуалност навежда доводи за неправилно определяне на размера на претенцията. В тази връзка заявява, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е уважил направеното искане за повторно експертно заключение. Сочи, че приетото от първоинстанционния съд заключение по СТЕ е неправилно и необосновано, тъй като оценката е изготвена в нарушение на стандартите за оценяване. Застъпва, че по отношение на вещото лице липсват данни същото да има опит в изготвянето на оценки на територията на гр. Добрич. Несъответно е 1 сравняването на наемни цени на апартаменти в гр. Варна с апартаменти в гр. Добрич. Не е извършено и средноаритметично изчисление на офертните цени и не е съобразена действителната ползваемост на жилището.

Настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от М. М. Д., чрез адв. Л.Ч. – ВАК, с който счита въззивната жалба за неоснователна. Счита, че вината на съпруга е безспорно доказана по делото. Оспорва твърдението на въззивника за недопустимост на решението в частта по прентецията по чл. 57 СК. Счита, че заключението на вещото лице, прието от първоинстанционния съд, е компетентно изготвено и подробно мотивирано.

Настоява за потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е депозирана и насрещна въззивна жалба вх. № 298477/20.09.2021 г. от М. М. Д., чрез адв. Л.Ч. – ВАК, против първоинстанционното решение, в частта, с която е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи, на онование чл. 49, ал. 3 от СК. Застъпва становището, че съдът не е следвало да кредитира показанията на свид. М., като излага подробни съображения в тази насока. Настоява за отмяна на съдебния акт в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Д.Д., чрез адв. М.К.

– ВАК, в който излага съображения за неоснователност на насрещаната въззивна жалба.

Счита, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка досежно вината на съпругата е правилна и обоснована. Настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част.

В съдебно заседание Д. Н. Д., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. М.К.. Поддържа въззивната жалба. В предоставения от съда срок депозира писмени бележки, чрез пълномощника си, в които поддържа, че вина за прекратяване на брака има изцяло М. М. Д.. Застъпва, че относно прентецията за заплащане на обезщетение за ползване на семейното жилище не е формулиран надлежен петитум – сума, падеж, начален и краен момент и счита произнасянето на първоинстанционния съд в тази част за недопустимо, като настоява за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, евентуално претенцията да бъде отхвърлена изцяло, евентуално да бъде уважена до сумата от 208 лева.

В съдебно заседание М. М. Д., редовно призована, на се явява лично, представлява се от адв. Л.Ч.. Оспорва въззивната жалба, поддържа насрещната такава. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. М. Д., ЕГН **********, срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ******, иск с правно основание чл. 49 от СК за прекратяване на брака с развод по вина на съпруга.

В исковата молба се излага, че страните са съпрузи по силата на граждански брак, сключен на 21.11.1993 г., като от брака имат родено едно дете Н. Д. Д., роден на 03.05.1994 г. Първите години от брачния им живот преминали сравнително добре, но когато синът им бил на 4 години, ответникът установил извънбрачна връзка, която продължавала и до днес.

Ответникът не се прибирал с дни у дома и не отговарял на телефонните обаждания. Имал свой начин на живот. Държал се много грубо, позволявал си да обижда съпругата си. Бракът им съществувал формално, нищо не правели като семейство. Поведението на ответника довело до пълно отчуждение помежду им. За дълбокото и непоправимо разстройство на брака вина имал единствено ответникът.

Сочи се още, че семейното жилище, находящо се в ******, се състои от една стая, а другата стая се ползва от сина им, като жилището има и общи части – дневна с ниша, баня, тоалет.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. Н. Д. е депозирал писмен отговор и насрещен иск. Заявява, че бракът действително е дълбокото и непоправимо разстроен, но по 2 изключителна вина на съпругата. Отрича да е имал извънбрачна връзка. Излага, че през всичките години на брака е осигурявал добър живот на съпругата и детето си, но през месец октомври 2018 г. съпругата му напуснала семейното жилище. Година преди това отказвала да спи в общата спалня и нощувала отделно, на дивана в хола. Не приготвяла закуска и обяд за семейството, не приемала желанието му да се хранят заедно, а считала, че всеки следва да се храни сам и когато пожелае. Твърденията, че не се прибирал с дни поради извънбрачна връзка били неверни. Съпругът работел на смени с продължителност 12 или 24 часа, при което отсъствал поне по две денонощия през седмицата. Тези отсъствия понякога се удължавали, тъй като работел и селскостопанска работа. Съпругът заплащал всички сметки за домакинството, пазарувал, а печалбата от съвместната им селскостопанска дейност, започната със спестени от него и дарени от родителите му средства, съпругата му ползвала единствено за себе си, без да участва в издръжката на семейството. Проявявала явно неуважение към него и родителите му. В приятелски компании се отнасяла грубо и неуважително към него, демонстрирала пренебрежение, като по този начин го унижавала и злепоставяла. Заявява, че съпругата му никога не е работила. Отсъствията й през последните 7-8 години били свързани със забавления. Прави искане за предоставяне на семейното жилище, находящо се в ******. Сочи, че не притежава друго жилище, докато съпругата му имала наследствено такова, където живеела към настоящия момент. Сочи още, че здравословното му състояние е влошено вследствие на хипертония. Излага, че е в добри отношения със сина си.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК М. М. Д. - ответницата по насрещния иск, е депозирала писмен отговор, с който оспорва наведените твърдения. Посочва, че след като е подала молба за развод, поведението на съпруга й станало нетърпимо. Същият започнал да гони нея и сина им от общото жилище, като на 17.10.2018 г. вечерта заявил, че докато се върне на следващия ден, те трябва да са си събрали багажа и да са напуснали жилището.

Затова на 18.10.2018 г. тя и синът им се преместили да живеят в жилището на родителите й, в което имало само една стая. Излага, че на 09.03.2019 г. ответникът оставил апартамента без да го заключи, като не отговарял на повикванията на СОТ, поради което от СОТ я потърсили късно вечерта и в нейно присъствие установили, че външната врата е отворена, осветлението е включено, телевизорът работи, а по разхвърляното бельо и бижута личало присъствието на жена.

В съдебно заседание, проведено на 01.07.2020 г., процесуалният представител на М.

М. Д. е направил искане за определяне наем за ползването на жилището с решението за развод, на осн. чл. 57, ал. 2 СК.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за граждански брак № 071216, серия ГБ 85, Д. Н. Д. и М.

М.а С. са сключили граждански брак на 21.11.1993 г.; отразено е, че след брака съпругата ще се именува Д..

От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 2931 от дата 23.08.2018 г., издадено от Община Добрич-град, се установява, че М. М. Д., ЕГН **********, и М. М.а Д. са имена на едно и също лице.

Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.08.2007 г. по ИД № 55/2007 г., със същото жилище - апартамент № 3, находящ се в ******, със застроена площ от 111 кв. м, състоящ се от три стаи, хол и ниша, баня, клозет и два коридора, ведно с избено помещение № 1 с площ от 19 кв. м и таванско помещение № 1 с площ от 20 кв. м, ведно с 19,98 % ид. ч. от общите части на сградата и 1/6 ид. ч. от правото на строеж върху общинско дворно място, съставляващо УПИ-I-788 в кв. 54 по ПУП на ЦГЧ на гр. Добрич, с площ 507 кв. м, върху което е построена сградата, а съгласно КК, одобрена със заповед № РД-1815/12.05.2005 г. на ИД на АК, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 3

***, който попада в сграда № *** в ПИ № ***, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес: ******, с площ от 111,10 кв. м, при граници и съседи: на същия етаж - ***, под обекта - ***, и над обекта ***, е възложен върху Д. Н. Д., ЕГН **********.

По делото е приета като доказателство кореспонденция между страните, осъществена в електронна среда - приложение Вайбър (л.л.49-52), възпроизведена на хартиен носител, касаеща дата 18.10.2018 г. и дата 24.01.2019 г. От съдържанието на кореспонденцията, неоспорено от страните, се установява, че същите са обсъждали личните си отношения.

От доклад от дежурен патрул към „ФСБ - Добрич“ ООД от дата 11.03.2019 г. се установява, че на 09.03.2019 г. в 22,23 часа патрулът бил изпратен от дежурния диспечер по сигнал аларма на обект № 0502А – апартамент на ***, ет. 2, ап. 3, като при пристигането е констатирал, че входната врата е отворена, в апартамента свети и работи телевизор. При многократно позвъняване на звънеца не е отговорил никой, при което патрулът получил инструкции да остане на място до уведомяването на собствениците.

Патрулът излага, че диспечерът не успял да открие г-н Д., но се свързал с г-жа Д.. Същата дошла в 23,10 ч. и двамата заедно обходили апартамента, като не установили следи от взлом или кражба.

От Трудова книжка на М. М.а С., ЕГН **********, е видно, че за периода след 21.11.1993 г. същата е работила от 01.03.1994 г. до 04.05.1996 г. на длъжност счетоводител и секретар към КФ „Матеви“ – гр. Добрич, и има трудов стаж 2 години, 2 месеца и 3 дни.

От Осигурителна книжка № 0001208, издадена на 12.04.1994 г., е видно, че М. М.а Д., ЕГН **********, е била осигурявана, както следва: от 01.03.1994 г. до 04.05.1996 г. - от КФ „Матеви“; от 01.10.1997 г. до 01.01.1999 г. – от ЕТ „Димес – Искра Маркова“; от 17.08.2004 г. до 13.07.2009 г. – от ЗП М. М. Д..

От Осигурителна книжка, издадена на 18.09.2018 г., е видно, че М. М. Д., ЕГН **********, за периода 13.07.2009 г. до 31.12.2015 г. е била самоосигуряващо се лице.