Решение № 62 от 07.04.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Разлог, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20241240200375 по описа за 2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Д.Б.У., ЕГН*, от г.Р., ч/з адв.

М.П., против НП №*/05.03.202 4 г. на Н-ка на РУ-Р., при ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „глоба" от 20.00 лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП и моли съда да отмени същото като незаконосъобразно. В СЗ процесуалният му представител поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения в писмени бележки.

АНО не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 23.02.2024 г. свидетелите М.А. и С.К. съставили АУАН на жалбоподателя У., за това че на 19.02.2024 г. в 11:00 часа в г.Р., на кръгово кръстовище от у.„О.“, у.„Ч.р.“ и у.„С.п.“, при потегляне с т. а. „М.С.“, с рег. №*, не контролира непрекъснато МПС, в резултат на което блъска Н.Н.С., която полага обществено полезен труд по чл.9 от правилника за прилагане на ЗСП и реализира ПТП. След реализиране на ПТП, жалбоподателят спира управлявания от него автомобил, възниква саморазправа към него с лице от ромски произход, което го удря с лопата. Вследствие на скандала, жалбоподателят се качва в управляваното МПС и минава п/з дясното ходило на А.С., която също полагала обществено полезен труд по чл.9 от правилника за прилагане на ЗСП.

АУАН №* от 23.02.2024 г. е съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен е и е редовно връчен.

Въз основа на АУАН серия GA Акт №* от 23.02.2024 г., е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба" от 20.00 лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Във вр. със случая е издаден констат. протокол за ПТП с пострадали лица №3 от 19.02.2024 г.

В хода на съд. следствие са разпитани свидетелите М.А. – актосъставител, и С.К. – свидетел по акта. Свидетелят А. сочи, че бил изпратен по сигнал на ПТП, станало на кръговото кръстовище пред болницата на г.Р. Същият не е очевидец на станалото, а отразеното в акта е по данни на свидетели. Свидетелят К. разказва данните от акта, въз основа на възприятията 1 от свидетели на място. Посочените в АУАН обстоятелства са пресъздадени от св. А. и св. К., без същите да са били очевидци на инцидента и да имат преки възприятия от развилата се ситуация.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена с/у подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:

АУАН и НП са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на адв. П., че АУАН противоречи на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като същият е бил съставен в отсъствието на свидетели.

Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, задължава актосъставителя да състави АУАН в присъствие на 2 групи лица: такива присъствали при извършване на нарушението или при неговото установяване. Присъствието на свидетели при съставяне на акта не е необходимо, единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.40, ал.4 от ЗАНН/. В случая към АУАН е приложен Костат. протокол за ПТП, въз основа на който се удостоверява извършена предварителна дейност по изясняване на основните въпроси за производството относно наличието на деяние, което да ангажира отговорността на лицето, дата на извършване на нарушението, дата на установяването му и др.

АНО е ангажирал нак. отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗдВП.

Съгласно нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват. Тази разпоредба изисква от тях по време на движението да не отклоняват вниманието си, да следят внимателно, непрекъснато и всеобхватно както пътя, така и движението на ППС. Това задължение е самостоятелно регламентирано. По правило то е нарушено, когато водачът на ППС поради различни фактори (заспиване, разсейване, неправилно боравене с уредите за управление и т. н.) допусне отклоняване на вниманието си и липсата на концентрация в/у осъществяваната дейност, поради което не е успял да възприеме и преодолее една опасност, въпреки че е имал обективна възможност за това.

В случая както в АУАН, така и в НП не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да сочат конкретния механизъм на деянието, причината за настъпването на посоченото ПТП, довело и до липсата на достатъчно пълно, ясно и конкретно от фактическа страна вмененото адм. нарушение. Това нарушение е съществено и е препятствало дееца да разбере в какво точно е обвинен и е ограничило правото му на защита. В хода на производството не са представени и не се събраха доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин, че именно наказаният водач е управлявал МПС-то и че не го е контролирал и това негово противоправно поведение да е причинило ПТП. Липсват очевидци на посоченото за осъществено произшествие, като възприятията на лицата и свидетелите по делото са единствено по данни на други лица, неустановени по делото. Не се събраха и косвени доказателства, които да водят до извод в подкрепа на направените от НО констатации свързани с описаното като осъществено нарушение, а именно – възникнало, резултат на виновно поведение на въззивника произшествие, свързано с контрола в/у сочено за управлявано от същия МПС. По своя характер НП са правораздавателни санкционни актове и те не могат да почиват на предположения, хипотези (по арг. на чл.303, ал.1 НПК, във вр. чл.84 ЗАНН). Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспореното НП на посоченото основание се явява незаконосъобразно, като издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми и в 2 противоречие с материалния закон.

По делото са претендирани разноски единствено от въззивника. С оглед изхода на делото, такива следва да се присъдят на жалбоподателя при прилагане на чл.144 от АПК.

Процесуалният представител на въззивника е представил Договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски за адв. възнаграждение от 400,00 лева, явяващ се минималния такъв, съгласно чл.8, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адв. възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/05.03.2024 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на Д.Б.У., ЕГН*, от г.Р., е наложено административно наказание: „глоба" в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Б.У., ЕГН*, разноски в настоящето производство от 400.00 лева.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3