Решение № 175 от 02.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20201000502316 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 2227 от 30.03.2020г., постановено по гр.д. № 3544/ 2018г., І-6 състав на Софийски градски съд, ГО, е осъдил ЗК„Атлантики Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция“ да заплати на основание чл.914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, чл.10,т.1,чл.7 от Президентски указ 237/1986 на Г. Н. К. ЕГН **********, сумата от 55 441.70 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Н. А. Ш., настъпила в причинно-следствена врзка от ПТП, осъществено на 12.04.2015г. на 10-тия км по националния път гр.Драма-Ек сохи, Република Гърция, ведно със законната лихва, считано от 01.07. 2017г. до окончателното издължаване, като е отхвърлен искът до пълно пре дявения размер от 300 000 лв., както и искът за заплащане на законна лихва за забава за периода от датата на деликта 12.04.2015г. до 30.06.2017г. Със същото решение застрахователното дружество е осъдено на основание чл.38 ЗА да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и партньори“ адвокатско възнаграждение в размер на 1 391.59 лв. , в полза на СГС д.т. в размер на 2 217.67 лв. и разноски от 184.81лв. Ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество разноски в размер на 7 529.30лв.

Решението е обжалвано от ответното дружество изцяло в осъдител ната част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата. Ищцовата страна в с.з. оспорва жалбата.

1

Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК и е сре щу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът намира следното:

Претендира се обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реали зирано в Република Гърция, при което е починал бащата на ищцата, вслед ствие противоправно поведение на виновния за катастрофата водач на пре возното средство, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е за страхована от ответното гръцко застрахователно дружество.

За да уважи иска, след подробен анализ на събраните по делото дока зателства и чужда правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че де лото е подсъдно на българския съд, в случая СГС, както и че следва да се приложи гръцкото материално право.

Международната компетентност на българския съд е уредена от чл.13, §2 във връзка с чл.11, §1, б.“б“ от Ре гламент /ЕС/ № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.

12.2012г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съ дебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 10.01.2015г. Съдът се е позовал на Решение на съда /втори състав/ от 13.12.2007г. по дело № С-463/06, препратката, предвидена в чл.11, параграф 2/аналогични от новия регламент чл.13, параграф 2/ от Регламент /ЕО/ на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съ дебни решения по граждански и търговски дела към член 9, параграф1, букв. б/аналогичен на чл.11, параграф 1,б.“б“/ от него трябва да се тълкува в смисъл, че пострадалото лице може да предяви иск направо срещу застра хователя пред съда по своето местожителство в държавачленка, когато такъв пряк иск е възможен и застрахователят е с адрес на управление на те риторията на държава-членка. За приложимо в случая е прието гръцкото ма териално право, като искът е квалифициран по чл.914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, чл.10,т.1, чл.7 от Президент ски указ 237/1986. В подкрепа на извода, че приложим е националният за кон на държавата, където е настъпило ПТП, е и Решение на съда /втори съ став/ от 24.10.2012г. по дело С-22/12. Прието е, че относимите в случая нормативни актове са: Президентски указ № 237/1986г., уреждащ въпроси те във връзка със застрахователното покритие в рамките на осигурителна та застраховка „Гражданска отговорност“, както и момента, от който застра хователят дължи лихви при неизпълнение на задължението си да се произ несе в определения срок; Гръцкият граждански кодекс, уреждащ отговорно стта при непозволеното увреждане; Закон 2696/1999 за правилата за дви жение по пътищата и специален закон ГПN/1911г., уреждащ гражданската отговорност от щета на трети лица или вещи, нанесени с автомобил. С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съставът на СГС е приел, че ищцата не претендира вреди, нанесен от автомобил, а такива от виновно човешко поведение, поради което приложими са нормите на гръцкия Граж дански кодекс, както и нормата на чл.10 от Президентски указ № 237/ 1986г., 2 съгласно която пострадалото лице има съгласно застрахователния договор и до сумата в него собствена претенция срещу застрахователя, която претенция съобразно т.2 придобива давност след изтичането на пет години от деня на проишествието. С петгодишен период се погасява и об щата деликтна отговорност – чл.937 ГК, която започва да тече от момента, в който пострадалото лице е узнало за щетата и задълженото лице за обез щетение. За неоснователно е намерено възражението на застрахователя за погасяване на исковата претенция по давност, тъй като от датата на прои шествието – 12.04.2015г. до датата на подаване на исковата молба – 15. 03. 2018г. не са изтекли пет години. За установено е прието виновно и противо правно поведение от страна на водача на лекия автомобил, нарушил нор мата на чл.19,т.1 и т.2 от Закон 2696/1999г., съобразно която водачът трябва да има пълен контрол над автомобила, за да може във всеки момент да на прави необходимите маневри. В случая, макар и водачът на лекия автомо бил да е управлявал с разрешената за пътния участък скорост, то същата е била несъобразена с оглед конкретните условия – нощно време, липса на изкуствено /улично/ осветление. С извънсъдебното плащане на сума на ищ цата в размер на 10 000 евро застрахователят е признал основанието на иска до размера на платеното, т.е. приел е, че има виновно поведение от страна на застрахования при него водач. От своя страна, пешеходецът е нарушил нормата на чл.38,т.4, б. „д“ от Закон 2696/1999г., като е излязъл на пътното платно, без да се увери, че няма да попречи на движенето на превозните средства, за което не е имало обективни пречки, тъй като проишествието е настъпило през тъмната част от денонощието на прав пътен участък и е имал обективна възможност да вижда фаровете на автомобила, да изчака преминаването му и след това да пресече пътното платно. С предприемане на пресичането косо, под ъгъл, а не вертикално на оста на пътното платно, последният е допринесъл съществено за настъпва не на процесното ПТП, поради което е налице хипотезата на чл.300 от Гръцкия граждански кодекс, уреждаща съпричиняване на резултата, обуславящ намаляване или изключ ване на обезщетяването. В случая принос е определен на 50 %. Досежно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът е приел за приложима нормата на чл.6, т.5, б.“А“ от Президентски указ 237/1986, съобразно която от 1 юни 2012г. минималните суми за застрахо вателно покритие не могат да бъдат по-ниски от 1 000 000 евро на жертва. След отчитане на установените характер, сила, интензитет и продължител ност на търпените от ищцата след смъртта на баща й болки и страдания, съдът е приел, че искът е доказан за сумата от 150 000 лв., редуцирано с 50 % до сумата от 75 000лв., от които са приспаднати доброволно изплатените 19 558.30лв., вследствие на което искът е уважен в размер на 55 441.70лв. Досежно претендираната лихва е прието, че същата се дължи на основание чл.7 от Президентски указ 237/1986, съобразно която застрахователното дружество е длъжно в срок до три месеца от обявяването на молбата за обез щетение от страна на претърпялото щети лице пред него или пред неговия представител за уреждане на щетите да внесе писмено мотивирано предло жение за обезщетение в случай, че отговорността не се оспорва и щетата е оценена. Ищцата е заявила претенцията си пред представителя на ответни ка в РБ на 30.03.2017г. Тримесечният срок е изтекъл на 30.06.2017г., следо вателно ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.07.2017г., от който момент е присъдена лихвата за забава.

3

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на мира следното:

Оплакванията във въззивната жалба на застрахователното дружество са за несъобразяване от състава на СГС с представената по делото практика на гръцките съдилища досежно вината на водача на лекия автомобил, до сежно понятието „съобразена скорост“, като в случай на съобразяване би стигнал до извод, че процесният случай съставлява хипотеза на случайно деяние. В този смисъл прави довод за необоснованост на извода за устано веност на причинно-следствена връзка между поведението на водача и вре доносния резултат.

Възразява срещу извода на съда, че доброволното пла щане представлява признание по смисъла на гръцкия материален закон. Поддържа довод за необоснованост на извода за търпени емоционални болки в по-голям обем и интензитет в тази житейска ситуация, което да съответства на изискването „психична травма“ по смисъла на чл.932 от Гръцкия граждански кодекс. При условията на евентуалност поддържа възражение за съпричиняване в размер на 90 %. Сочи неправилност на ре шението в частта на определения размер на обезщетението от 150 000 лв., който счита за завишен и несъобразен с практиката на гръцкия съд, според която за загуба на дете обезщетението е 80 000 евро. Възразява срещу при съждането на лихва за забава. Поддържа и становище за недопустимост на решенето, поради недопустимост на предявения иск. Позовава се на окон чателното извънсъдебно уреждане на отношенията между страните по сила та на постигната спогодба.

С оглед становищата на страните и данните по делото настоящият състав на САС намира следното:

Няма спор по международната компетентност на българския съд, обо снована от разпоредбите на чл.13, §2 във връзка с чл.11, §1, б.“б“ от Регла мент /ЕС/ № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12. 2012г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 10.01.2015г., тъй като пострадалото лице е предявило иск направо срещу застрахователя пред съ да по своето местожителство в държава-членка, като такъв пряк иск е възмо жен и застрахователят е с адрес на управление на територията на държава-членка, в случая Република Гърция. Не се спори и по приложимостта в случая на гръцкото материално право, като въззивният състав споделя съо браженията на първостепенния съд в този смисъл. При настъпило ПТП на територията на Република Гърция, приложимото право следва да се опре дели по правилата на Регламент /ЕО/ № 864/2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /„Рим ІІ“/. Съгласно чл.4,т.1 – прило жимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозво лено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, не зависимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт, освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент. Вредоносният резултат в случая е смъртта на Н. А. Ш., настъпила на територията на Ре публика Гърция, а непреките последици – болки и страдания, търпени от близките на починалия, са настъпили в Република България.

4

Не се спори по приложимите в случая нормативни актове, служебно изискани от състава на СГС от Министерство на правосъдието на Р.Гърция по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите, ДВ, бр.43/31.05.1991г., за изясняване на поставените от съда и от ответното дружество въпроси. Въззивният състав споделя извода на пър воинстанционния съд, че приложимите в случая нормативни актове са: Гръцкият граждански кодекс, уреждащ отговорността при непозволеното увреждане, Президентски указ № 237/1986г., уреждащ въпросите във връз ка със застрахователното покритие в рамките на осигурителната застрахов ка „Гражданска отговорност“, както и моментът, от който застрахователят дължи лихви при неизпълнение на задължението си да се произнесе в опре деления срок, и Закон 2696/1999 за правилата за движение по пътищата.