Решение № 466 от 29.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Бургас, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря М. Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212100502037 по описа за 2021 година Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Н. П. Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Ш*****, чрез адв. Г.И. – АК-Добрич, против Решение №260207/07.09.21г., постановено по гр.д.№291/20г. по описа на НРС, с което заявената от нея по делото претенция е отхвърлена като неоснователна и са й възложени сторените от другата страна деловодни разноски.

В жалбата решението се сочи за неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано.

Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал извършването на непълен, неточен и неправилен доклад по делото, довел до погрешно установена фактическа обстановка по спора, обусловила и неправилни правни изводи, почиващи на неправилно приложено материално право и съществени процесуални пропуски при анализа и преценката на събраните в производството доказателства.Релевантните за спора факти били неправилно и погрешно установени, а фактическата обстановка останала неизяснена. Това опорочило крайните изводи и обективиращия ги съдебен акт. Съдът неправилно бил кредитирал изцяло показанията на единия разпитан по делото свидетел-съпругата на брата на починалия П.Й., крайно заинтересована от изхода на процеса.

Страната намира, че съдът неоснователно я е лишил от 1 възможността да докаже претенцията си, поради което е направила доказателствени искания, уважени от въззивния съд.

В обобщение моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяването на ново, уважаващо заявената претенция. Дири и деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Въззиваема М. С. Й. ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.Н****, не е представила писмен отговор на въззивната жалба.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК, определя постановеното съдебно решение като валидно и допустимо.

Вътрешното ни законодателство не урежда в действащия СК изрично нищожността на гражданския брак. Евентуалните нарушения на установените в чл. 6 и чл. 7 от СК правила за сключването на брака не водят до несъществуването му, тъй като последицата от тях е установена с разпоредбите на чл. 46 и чл. 47 от СК, с оглед която в тези случай бракът е унищожаем, а лицата с право да се позоват на този порок, са изрично нормативно посочени и не са извън кръга на пряко засегнатите от правоотношението, ведно с Прокуратурата на Р България, поради правомощията й за осъществяване на общ надзор за законност.

Обаче както в теорията, така и в съдебната практика се приема, че нарушенията на основните елементи от сложния фактически състав, визиран в СК, уредени в чл. 5, чл. 10, чл. 11 от СК и чл. 46 от Конституцията(когато съгласието на сключващите брак не е дадено лично и едновременно; няма съставен акт за сключен граждански брак или не е подписан от сключващите брака и длъжностното лице ; последното няма качеството "длъжностно лице по гражданско състояние“и встъпващите в брак са знаели това; бракът е сключен между лица от еднакъв пол) имат за последица това, че бракът не поражда действие, като се приема за нищожен. Тогава производството за установяване несъществуването на брака е основано на чл.124, ал.1 от ГПК и може да бъде предявено от всяко лице, което докаже правния си интерес от воденето му.

В случая интересът се обосновава с обема на наследствените права на ищцата, която при нищожен брак на баща си с ответницата, би наследила цялото му имущество, като единствен негов низходящ и правоприемник, призован към наследяване от първи ред по закон.

По съществото на спора,с оглед въведените в жалбата оплаквания срещу правилността на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Н. П.

Й., чрез пълномощник Д. И. П.(нейна майка) и адв.Г.И. – Д* АК с посочен служебен адрес: гр.Д*, срещу М. С. Й. от Н*, като се дири признаване несъществуването на брачното правоотношение между наследодателя и баща 2 на ищцата- П.В.Й., поч. ****** година и ответницата, поради липса на изразено волеизявление от страна на покойния и последваща от това нищожност. Поддържало се е, че той не е положил подписа си под акта за брак лично, поради обстоятелството, че е бил в изключително тежко физическо състояние часове преди смъртта си и не е осъзнавал и разбирал случващото се, включително, че сключва брак.

От фактическа страна се е твърдяло, че наследодателят е бил диагностициран със заболяване ****** на 03.05.18 г., а на 21.05.2018г., след обстойни медицински прегледи и изследвания във ВМА- Варна, бил установен като **** болен. След извършена на 04.06.18 година операция, той бил изписан от ВМА-Варна, а на 13.06.2018 година бил диспансеризиран в СБА ОЗ Варна за поддържащо лечение на основните му жизнени функции.

След това той се настанил да живее с ответницата в апартамента на брат си Д.Й. в гр. Варна. На 13.06.2018 г. било съставено нотариално заверено пълномощно от П.Й., упълномощаващо жената на брат му(А. Й.) да продаде от негово име и за негова сметка апартамента му в Н* и притежавания от него лек автомобил. На 18.06.2018 г. апартаментът бил продаден, а на ****** г., в деня на смъртта си, П.Й. сключил с ответницата граждански брак.

Ищцата счита горния за нищожен с твърдението, че актът за гражданския брак и съпътстващите го документи не са били подписани от П.Й., защото той е бил в тежко общо физическо и психическо състояние, предвид заболяването си. Ищцата се посочва за негово единствено дете и като такава се счита за наследник на цялото му имущество. Тя имала правен интерес от установяването на обема на наследствените си права, частично конкурирани от втората съпруга.Твърди в тази връзка, че пред БРС е завела гр.д.1057/2019 г. с предмет установяване на наследствените права на ищцата върху ½ идеална част отчуждения апартамент.

В представения от ответната страна писмен отговор на иска е заявено становище по оспорване представителната власт на майката, т.к.в исковата молба се съдържат данни за висока степен на умствена изостаналост на ищцата, която обаче не е поставена под запрещение, доколкото се въвеждат съмнения в способността й да формира и изразява собствена воля.

Недопустимостта на иска се обоснована и с недоказана активна процесуална легитимация за ищцата, а също и с липса на правен интерес, тъй като такъв не бил надлежно доказан по делото.

Претенцията се оспорва и като неоснователна, защото и двете предположения за недействителност на бракосъчетанието, изнесени в исковата молба, били неверни. Изискванията на закона (СК) за форма, съдържание и подписване на акта били спазени, била незасегната и способността на П.Й. да формира правно валидна воля и да разбира свойството и значението на действията си, т.к. бил в нормално психическо и умствено състояние. Изтъква се също обстоятелството, че още през 2004г.

П.Й. и М. Й. се венчали в църква, така че мотивът за сключването на 3 гражданския им брак бил чисто човешки и нямал користни цели, още повече, че дни преди смъртта си Й. се разпоредил с цялото си имущество,така че съпругата му, известена за сделките, не получила никакви материални облаги от наследяването.

С атакуваното пред БОС решение, Несебърски РС е отхвърлил като неоснователна заявената претенция, поради недоказване на посочените в исковата молба обстоятелства, като е уточнил, че атакуваното правоотношение не се подчинява на общите правила на облигационното право и в частност на чл.26 от ЗЗД, досежно визираните в посочената норма пороци, водещи до нищожност на договорите.

Въззивният съд изцяло споделя крайния извод на първата инстанция за неоснователност на заявената претенция.

В отговор на въведените с жалбата оплаквания, че решението е взето при липса на достатъчно доказателства, които да изяснят спора от фактическа страна, съдът сочи следното:

Фактът на сключването на граждански брак от ответницата и П.Й. в деня на смъртта му- ****** г., както и родствената връзка между ищата и покойния Й., като дъщеря и баща, а също, че последният не е оставил други низходящи правоприемници, са безспорни за страните по делото и се подкрепят от представените в процеса писмени доказателства. Безспорен за делото е също и фактът на тежкото заболяване на П.Й. към датата на сключването на брака му с ответницата.

Спорът е за подписването на декларацията и акта за граждански брак лично от П.Й., но според БОС той се разрешава категорично и в двете съдебни инстанции еднозначно от свидетелката Ц.( съпруга на брата на П.Й.), обстойно описваща личните си впечатления от съжителството между ответницата и покойния брат на съпруга си като нормално брачно такова, изпълнено с разбирателство и взаимна привързаност в продължение на много години( от 1997г., когато свидетелката влязла в семейство Й.и) и до смъртта на П.Й.. Тя споделя и подробности по сключването на оспорвания по делото граждански брак, т.к. е свидетел на бракосъчетанието, че както тогава, така и преди това и независимо от тежкото си заболяване, П.Й. е бил в пълно и ясно съзнание, с незасегната умствена дейност, настоявал е за сключването на този брак, ясно е изразил пред длъжностното лице по гражданското състояние желанието си да го сключи и лично е положил подписа си върху подготвителните документи и акта за брак. Тя сочи, че през 2004 г. Й.и се венчали само в църква, съобразявайки се с възраженията на майката на мъжа по този въпрос. Иначе и двамата имали желание и намерение да встъпят в законен брак.

Показанията на свидетелка Й. се подкрепят и от тези на св. Ц.

(длъжностно лице по *******), изслушана пред БОС, която заявява личните си впечатления от конкретния случай и споделя, че П.Й. е изглеждал физически болен, на легло, но е бил напълно адекватен при извършването на 4 обреда и при подписването на декларацията, другите подготвителни документи и акта за брак, освен това категорично и лично е дал съгласието си за сключването му.

Авторството на подписа върху декларацията и акта за брак от страна на П.Й. е безспорно установено в процеса и от извършените в първа и настояща инстанции, съответно единична и тройна съдебно-почеркова експертиза.

Косвено тези данни се подкрепят и от изслушаните съдебнопсихиатрични експертизи в първа и настояща инстанции и ( с вещи лица д-р С* и д-р М.), които не установяват данни за прием на медикаменти, имащи потенциал да създават нарушения в психичната и познавателната дейност, нито синдроми, представляващи разстройства на съзнанието или когнитивни нарушения.

Становището на медицинската експертиза от лекар-онколог, изслушана пред БОС също не дава никакво основание за съмнение, че способността на П.Й. да възприема нормално и трезво окръжаващия го свят и да реагира адекватно, е била замъглена от прием на лекарствени средства, свързани с поддържащата жизнените му функции медикаментозна терапия.

При обсъждането в съвкупност на така събраните, съдържащи непротиворечива информация доказателства, съдът намира за несъмнено автентичен подписа под акта за брак, положен от П.Й., а също за установено и това, че той е дал категорично и лично съгласието си за бракосъчетанието.

По материалното право и спора за правилното му приложение към казуса:

Общите основания за нищожност на сделките по принцип са неприложими към преценката за валидност на гражданския брак. В СК законодателят е извадил от случаите на нищожност тези „поради липса на съгласие“ дори в хипотезата, в която поради душевна болест или слабоумие на лицето, явяващи се основание за поставянето му под пълно запрещение, то не може да изяви правно валидна воля. Приел е, че в тази хипотеза бракът е унищожаем /чл. 7, ал. 1, т. 2 СК/.