Решение № 232 от 21.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Русе, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Татяна Черкезова

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20234500500353 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.2 ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.

Постъпила е жалба от Р. К. П. от гр.Русе, чрез пълномощник адвокат И. М. срещу действия на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. Х.И. по изпълнително дело № 365/2023г. Жалбоподателката обжалва налагането на запор върху банковата й сметка, като счита, че същото действие на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като твърди, че на тази сметка получава пенсията на своята майка С. П., за което е упълномощена от нея, както и обезщетението си за ползван болничен лист за временна неработоспособност, поради бременност.

Иска да бъдат отменени незаконосъобразните действия и бездействия на ЧСИ по вдигане на запорите върху банковата и сметка и да бъде задължен ЧСИ да възстанови сумите, превеждани по запорираните сметки, ведно със законната лихва, считано от налагане на запора до вдигането му. Претендира разноски.

Взискателят ОДМВР-Русе е подал писмен отговор, с окйто 1 заявява, че жалбата е неоснователна.

Постъпило са мотиви от ЧСИ, в които заявява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че липсва произнасяне по подадената на 02.05.2023г. молба вх.№6425, тъй като длъжницата не е представила доказателства чии са сумите постъпили в рамките на месеца за който е представена разпечатка от движението по банковата сметка.

Представеното ТЕЛК решение и пълномощно не сочат данни, че пенсията на майката на длъжника се превежда по посочената банкова сметка. Запорното съобщение съдържа указание до банката, трето задължено лице, че запора не следва да се изпълнява върху постъпили в запорираната банкова сметка средства от социален характер, както и такива до размер на минималната работна заплата. Указанията са в изпълнение на чл.446а ГПК и важат за банката като трето задължено лице. Длъжника може да разполага и да получава несеквестируемите суми по сметката през месеца след постъпването им. При отказ от предоставяне на несеквестируеми суми от банката, трето задължено лице, отговаря банката, а не ЧСИ. Твърденията за бездействия на ЧСИ не отговарят на действителността, по-скоро се касае до непредставяне на доказателства, които да мотивират взискателя, респ. ЧСИ за вдигане на наложения запор.

Съдът, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна, отговаря на изискванията за редовност по чл. 436, ал. 4, вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от жалбата по чл. 436, ал. 2 ГПК.

Изпълнителното дело е образувано по молба на ОД МВР-Русе въз основа на издаден изпълнителен лист №267 от 23.02.2023г. по НОХД № 20224520202100/2022г. по описа на РС-Русе. Жалбоподателката Р. К. П. е осъдена да заплати на взискателя сумата 654.20лв., представляваща разноски по досъдебно производство. В молбата е поискано ЧСИ да направи справка за имущественото състояние на длъжника и да предприеме изпълнителни действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

Съдебният изпълнител е изпратил ПДИ, връчена на длъжника лично на 02.05.2023г. в кантората на ЧСИ, както и след проучване на имущественото състояние, запорно съобщение / от 24.04.2023./ до банките, в 2 които длъжника има сметки-„Кей Би Си Банк България“ ЕАД /ОББ АД/ и „Уникредит Булбанк“ АД. С молба вх.№6425/02.05.2023г. длъжника Р. П. е поискала от ЧСИ да вдигне запора върху сметката и в „Уникредит Булбанк“, като е посочила, че е пълномощник на майка си С. П. и получава пенсията и в своята лична сметка. Отделно от това е в болничен за бременност. Приложено е пълномощно, с което С. П. упълномощава длъжника Р. П. да я представлява пред „Банка ДСК“ АД с право от нейно име и за нейна сметка да получава изцяло пенсията и, както и пред всички банки, вкл. „Банка ДСК“ АД с право да извършва всякакви разпоредителни действия със сумите по открити на нейно име банкови сметки, както и с други права. Приложено е експертно решение на ТЕЛК на С. П., извлечение от банкова сметка за периода 1.04.2023г.-04.05.2023г. на Р. К. П. в „Уникредит Булбанк“АД. Към жалбата е представено извлечение от банкова сметка за периода 1.05.2023г.11.05.2023г., лабораторни резултати, ехографска снимка.

Въз основа на така изложеното, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, предвид възможността длъжникът да обжалва насочването на изпълнение върху имущество, което счита за несеквестируемо, според чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

По същество жалбата е неоснователна, а обжалваното действие на ЧСИ по насочване на принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника е законосъобразно.

На първо място следва да се посочи, че длъжника Р. П. не е представила нито пред ЧСИ, нито със жалбата си доказателства, че по банковата й сметка в „Уникредит Булбанк“ постъпва пенсията на майка и. От представеното пълномощно не може да бъде направен такъв извод, с оглед съдържанието му и обхвата на предоставените и права. От представените извлечения от сметката и е видно, че по нея постъпват суми за пенсия и обезщетения и помощи, но от тях не става ясно, че пенсията е на майка и.

Следователно, жалбата е недоказана.

Отделно от това, за пълнота следва да посочи следното. Съдебната практика е константна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, пенсията е частично секвестируема, т. е. наложеният върху нея запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – 3 в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията.

Съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК несеквестируемостта на доходите по чл.

446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка по-рано от един месец преди налагане на запора, а според алинея 2 на същия текст, запорното съобщение не поражда действие по отношение на трудовото възнаграждение до размера на минималната работна заплата. Насочването на принудителното изпълнение чрез запор върху банковата сметка на длъжника е процесуално допустимо, доколкото по тази сметка е възможно да постъпят суми извън източниците на доходи визирани в чл. 446 и чл. 446а ГПК, като несеквестируеми или самите доходи да бъдат в размер, който позволява частично изпълнение върху това вземане. Поради това съгласно чл. 446а ГПК запорът не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията и получаваният по банковата сметка несеквестируем доход. Следва да се посочи, че запорното съобщение не поражда действие по отношение на дохода до размера на МРЗ, освен за задължения за издръжка, а банката не изпълнява запора до гарантирания размер по силата на чл. 446а, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В запорното съобщение ЧСИ е указал на банката, че запора не следва да изпълнява върху постъпили в сметката суми от социален характер, както и такива до размер на МРЗ. С писмото на банката до ЧСИ /л.25 от и.д./, същата на основание чл.508 ГПК му съобщава, че признава вземането, както и че то не може да бъде преведено, тъй като липсва свободен авоар. Посочено е също така, че по запорираната сметка се получава пенсия.

Предвид горепосоченото, жалбата срещу действията на ЧСИ се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. К. П., ЕГН **********, от *******, подадена чрез пълномощник адвокат И. М., АК-Русе, против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в запор на банкова сметка, 4 по изп.дело № 20238320400365 по описа на ЧСИ И. Х.И., рег.№832 на КЧСИ, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5