Решение № 73 от 15.04.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Ямбол, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20232330201214 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на А. Л. Г. от гр. В. против Електронен фиш/ЕФ/ Серия К №.... на ОД на МВР - Я., с който за нарушаване на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Жалбоподателят и процесуалният му представител, редовно призовани, не се явяват в с.з., но в писмени бележки поддържат жалбата, с която се иска отмяна на НП на процесуално основание за допуснато нарушение при фактическото формулиране на административното нарушение. Претендират се и разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен, претендират се разноските по делото.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 08.11.2023 г., в 13.13 часа, в Област - Я., по път от РПМ .... , в посока на движение на контролираните МПС от с. З. за пътен възел „....“ е 1 извършено нарушение за скорост с МПС – л.а. „..... При ограничение на скоростта до 50 км/ч с пътен знак В26, е установено, според наказващия орган, че МПС се движи с превишена скорост от 63 км/ч, след задължителното коригиране с 3 км/ч. Превишението на скоростта от 13 км/ч било констатирано с Автоматизирано техническо средство/...., фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС/изготвена е и 1 бр. снимка/.

Изготвен е и протокол за използване на АТСС.

След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е собственик на МПС, на жалбоподателя бил издаден на хартиен носител ЕФ Серия К № ...., с приложена към преписката снимка за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

По делото не е изпратен и приложен документ, от когото да е видно кога е бил връчен ЕФ.

На 27.11.2023 г. жалбоподателят подал жалба против ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства. От писмените доказателства /ЕФ, протокол за използване на АТСС, протокол за проверката на изправността на техническото средство, 1 бр. снимка на извършеното нарушение, приети и прочетени на основание чл.283 от НПК се установява категорично и безспорно, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС към момента на установяване на административното нарушение, т.к. не е възразил в с.з. и не е посочил друго лице, което да е управлявало МПС.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

От процесуална страна е налице противоречие между фактическото формулиране на административното нарушение и неговата правна квалификация, което води до отмяна на ЕФ на процесуално основание.

Според чл.198, ал.4 от ЗДвП:“ При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено 2 наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. В ЕФ при описане на нарушението не е визирано, че има нарушаване на пътен знак В26, докато при определяне на правната квалификация на деянието е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“. В ЕФ не е посочено и не е ясно каква е скоростта, която е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, която не трябва да се превишава. Визирания факт не може да се предполага, защото е елемент от фактическия състав на администартивното нарушение и пряко определя правната квалификация на деянието, а фактите определят приложимото право/материално и процесуално/ и съответно в дадения случай и сакционната норма. Това неточно описание ограничава съществено и правото на защита на жалбоподателя да узнае какво точно нарушение е извършил от фактическа страна и при това положение коя материална правна норма е нарушил. При така изложната фактическа обстановка в ЕФ по-скоро може да се приеме, че има нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.21, ал.2 от ЗДвП, защото чл.21, ал.2 от ЗДвП изисква от фактическа страна да е посочен знак В26 в ЕФ или в процесния случай може само да се предполага кое от двете нарушения/по чл.21, ал.1 или чл.21, ал.2 от ЗДвП/ е извършено, защото фактическото формулиране на нарушението противоречи на неговата правна квалификация. Констатираното нарушение не може да бъде преодоляно от съда чрез изменение на ЕФ/чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН/, защото не е ясно дали наказващият орган е искал санкционирането на нарушителя по чл.21, ал.1 от ЗДвП или по чл.21, ал.2 от ЗДвП, още повече, че в протокола за използване на АТСС е посочено, че 3 контролът на скоростта е извършван в зона на действие на пътен знак за ограничение на скоростта/знак В26/, като средството за контрол се е намирало на 800 м от този знак.

От събраните по делото доказателствени материали се установи, че жалбоподателят като физическо лице/ФЛ/ е извършил нарушение по чл.21, ал.2 или чл.21, ал.1 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран, защото при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/, в отсъствието на контролен орган и на нарушител , съгласно чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП - за превишаване на скоростта в населено място от 11 км/ч до 20 км/ч нарушителя се наказва с „глоба“ от 100 лв. По делото от представените протоколи за използване на техническото средство и неговата изправност е видно, че на процесната дата е било позиционирано временно мобилното техническо средство на пътя и е констатирано визираното превишение на скоростта в участък от пътя сигнализиран с пътен знак В26, с който се въвежда забрана за управление на МПС със скорост по-голяма от 50 км/ч. Контролното техническо средство е фиксирало скоростта на МПС в населено място, като същото е било включено в режим на контрол с посока за задействане „отдалечаващ“. Без намесата на контролния орган, автоматично са били фиксирани нарушения на скоростта от ЗДвП, сред които е и процесното нарушение, извършено с горепосоченото МПС. В случая, контролният орган поставя началото и края на работата на техническото средство и не се намесва при установяване на нарушенията на скоростта от водачите на МПС, заснети от радара напълно автоматизирано, без човешка намеса. Така се установява нарушението по същия начин, по който стационарните технически средства за контрол на скоростта фиксират нарушенията. В този случай, съгласно чл.9 и чл.10 от Нар.№8121з532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата на Министъра на МВР няма извършено нарушение от контролния орган при фиксиране на скоростта, дори да е ползвана мобилна система за контрол на скоростта, защото императивното изискване на закона нарушението да бъде установено без намесата на контролния орган е спазено. Това е видно и от чл.3 на посочената наредба, според който за установените от АТСС нарушения/стационарни и мобилни/ на правилата на движение по пътищата се издават ЕФ-е чрез използване на автоматична информационна система. Единствените изключения, при което 4 се издава АУАН и НП, при установяване на нарушение с мобилно АТСС са, когато за извършеното нарушение се предвижда и лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки/чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и при констатиране на скоростта на нарушителя с мобилно АТСС, когато и нарушителя и мобилното АТТС са в движение/чл.11, ал.2 и ал.3 от Нар.

№8121з-532/12.05.2015г./.

Бе установено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС при констатиране на административното нарушение от АТСС или в този случай категорично е установено, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е нарушен умишлено ЗДвП или правилно е определена и санкционната разпоредба, визирана в ЕФ и законосъобразно да е определено наказанието „глоба“ в размер на 100 лв.

С оглед изложеното, сьдьт приема, че ЕФ не е законосъобразно издаден от процесуална страна, защото не е ясно кое от двете нарушения по чл.21, ал.1 или чл.21, ал.2 от ЗДвП е извършено, макар да е ясно кое е лицето, което е извършило административното нарушение, като не е стриктно спазена и предвидената в закона процедура по констатиране и санкциониране на нарушителя/видно от фактическото и юридическото формулиране на процесното нарушение в ЕФ/, поради което ЕФ следва да бъде отменен. В тази връзка, съдът споделя доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, изложени в жалбата и писмените бележки за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, защото от доказателствата по делото и съобразно действащото законодателство е нарушена процедурата по констатиране на административното нарушение. АТСС е надлежно тарирано, представлява радарен скоростомер и е видно, че уредът е в изправност, съгласно приложените документи, с които се установява неговата надлежна настройка за работа. Точно е определена и скоростта на движение на МПС или няма никакво съмнение кога, къде, от кого и при каква скорост е извършено административното нарушение, макар на жалбоподателя да е ограничено правото на защита, т.к. нарушението не е законосъобразно формулирано от фактическа и правна страна.

По изложените съображения съдът прие аргументацията на жалбоподателя и процесуалния му представител за незаконосъобразност на ЕФ и неговата отмяна и отхвърля доводите на процесуалния представител на 5 наказващия орган, че ЕФ като законосъобразен трябва да бъде потвърден.

При този изход на делото ОД на МВР-Я. дължи на жалбоподателя разноски по делото, за участието на адвокат, но т.к. делото не представлява фактическа и правна сложност на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 120 лв., а не в размер на 400 лв., съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 във връзка с тълкуването на чл.101, § 1 и 2 от ДФЕС във връзка с Регламент(ЕО)№ 1/2003 на Съвета, относно изпълнението на правилата за конкуренция и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, под минимума предвиден от наредбата за адвокатските възнаграждения, по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.27е от Наредбата за правната помощ, след като е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от процесуалния представител на наказващият орган.

По тези съображения и основание чл.63,ал.1 и ал.2, т.1 от ЗАНН, сьдьт РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕФ Серия К № ....на ОД на МВР - Я., с който за нарушаване на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на А. Л. Г., ЕГН: **********, от гр. В., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Я. ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. Г., ЕГН: ********** разноските по делото в размер на 120/сто и двадесет/лв.