Решение № 183 от 24.03.2022, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Стара Загора, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20215530104911 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6 ЗПФУР и с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Изи Финанс” ЕООД твърди в исковата си молба, че н а ***г. е сключил, в качеството на кредитодател с ответника по делото Р. Д. Т., в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние №***. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си имейл Договор и 1 общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен уникален код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържало специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, разговорът се записвал. В конкретният случай запис не бил извършван. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът бил посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: [email protected]. Активиращият код бил ***. Сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл. 18, ал.2 от ЗПФУР, във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво било електронен документ бил чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. Ищецът „Изи Финанс” ЕООД твърди още, че било в идно, че етапите за сключване изисквали множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с обстоятелството, че сключвал договор за предоставяне на кредит. Следователно ответникът знаел, в какво правоотношение встъпва. В хода на кандидатстване кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадали. Предоставена била и снимка тип „селфи“ с лична карта, от която било видно, че снимащото се лице било това на документа за самоличност. Предоставена била и снимка за сравнение. Доколкото нямала влязла в сила присъда или данни, че имало привлечено лице за извършено престъпление срещу Т., то следвало да се приеме, че именно тя била предоставила снимките. Видно от тях данните в документите за самоличност били нейните собствени данни и тези предоставени по договора за кредит. По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него начин. До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба не били постъпили плащания.

Гореописаната процедура била извършена за сума от 500.00 лв. /петстотин 2 лева/. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора кредитодателят се задължавал да преведе на кредитополучателя сума в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/.

Съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя била преведена по банкова сметка с титуляр ответника, а именно: в „Юробанк (България)“ ЕАД с IBAN ***, BIC ***.

Ищецът поддържа, че било видно от чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 500 лв. с 10 ежемесечни вноски, като всяка от тях била в размер на 50.00 лв. за периода 22.07.2020г. - ***г.

Нямало плащания по главницата. Цялото вземане за главница било падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поради това, следвало да се уважи цялата му претенция по заявление и по настоящата молба. Претендираните вземания за периода 22.07.2020г. - ***г., били за обща сума в размер 500.00 лв. При изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в Договора. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от него лихвения процент бил в размер на 40.15 %. Нямало плащания по договорната лихва. Цялото вземане било падежирало, като било изискуемо на това основание. Дължима била лихвата за периода ***г. - ***г. в размер на 90.75 лева. Кредитът бил изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: ***г.. Същият не бил погасен. Поради това на основание чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит ***г. Крайната дата - ***г. била съобразена с началото на мораториума обявен в Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. Претендира се със заявлението лихва за забава за периода ***г. ***г. в размер на 16.94 лв.

Всички вземания били изискуеми, поради настъпил падеж. На това основание била настъпила изискуемостта на всички претендирани суми.

Ищецът правел опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното. Вследствие на това ищецът депозирал пред Районен съд Стара Загора заявление по реда на чл.410 от 3

ГПК. В резултат на него било образувано ч.гр.д. № 4223/2021г. По същото била издадена заповед за изпълнение, която била надлежно връчена на ответника по делото. Той подал възражение срещу нея. Поради това и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът му бил указал да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса. Към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължал на Кредитодателя сумата от 607.79 лв., от които:

500.00 лв. за главница по предоставения кредит, 90.75 лв., претендирана със заявлението по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода ***г. - ***г. и 16.94 лв., законна лихва за периода ***г. - ***г., ведно със законната лихва върху претендиралата сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендира съдебни разноски в заповедното производство в размер на 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 25.00 лв., както и разноските в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата Р. Д. Т., че същата дължи на „Изи Финанс” ЕООД, с ЕИК 201196810, представлявано от Борислав Николчев сумата от 607.79 лв., от които: 500.00 лв., главница по предоставения кредит, 90.75 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода ***г. - ***г. и 16.94 лв., законна лихва за периода ***г. - ***г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Р. Д. Т., е депозирала отговор на исковата молба, в който твърди, че предявените искове били допустими, но по същество неоснователни, необосновани и недоказани и като такива следвало да бъдат отхвърлени изцяло.

Ответницата Р. Д. Т., категорично заявява, че не е сключвала Договор за предоставяне на кредит от разстояние №*** от ***г. с ищеца „Изи Финанс“ ЕООД. Както по отношение на този договор, така и на редица други, сключени от името на ответницата, същата била станала обект на 4 злонамерени действия на трето недобросъвестно лице, което разполагало с личните й данни. Установявайки, че от нейно име са били сключени подобни договори за кредит от разстояние, едва след като била получила писма за изискуеми задължения от съответните институции, на 18.08.2020г. била подала жалба до РП - Стара Загора, по която били образувани пр. пр. №***г. по описа на РП - Стара Загора и ДП №***г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора. Към момента разследването все още не било приключило. Във връзка с процесния Договор за предоставяне на кредит от разстояние №*** от ***г. ищецът бил изпратил до ответницата с писмо по пощата известие с дата ***г., в което се твърдяло, че към ***г. задълженията и по същия Договор били в размер на 214.69 лв., включващи и лихва за забава. В отговор на това писмо ответницата била изпратила до „Изи Финанс“ ЕООД уведомление от 17.09.2020г. (изпратено по пощата на 18.09.2020г. и получено от ищеца на 21.09.2020г., видно от известие за доставяне № ИД P S 6000 01KNUG 5), с което уведомявала дружеството, че не била сключвала посочения Договор, както и, че към момента течало разследване по случая, водено от компетентните органи.

По твърденията на ищеца:

В исковата молба била описана процедурата за кандидатстване и отпускане на кредит от разстояние. Сочело се, че кандидатът получавал имейл с преддоговорна информация за условията на договора, а след това и на личната си електронна поща получила и самия Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Описвало се, че потвърждаването ставало като клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. След това клиентът получавал нов имейл, съдържащ специален линк, като след отварянето на линка следвало да се въведе полученият код. Ищецът сочел, че по принцип, преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане по посочен от него телефонен номер, като разговорът се записвал. В случая, обаче, записът н е бил извършван. По този начин отново се потвърждавало сключването на Договора. От изложеното било видно, че не била извършена никаква верификация на това дали лицето, което е подало заявката за кандидатстване за кредит, било същото лице, което се посочвало като кредитополучател.

Твърди, че в случая не само не бил извършен запис на телефонен разговор, а такъв изобщо не бил проведен. Посочените от ищеца телефонен номер: *** и 5 имейл: [email protected] не били използвани никога от ответницата. И в няколкократните разпити в хода на разследването по пр.пр. №***г. по описа на РП - Стара Загора и ДП №***г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, ответницата била заявявала, че не е имала телефонен номер, различен от този, който ползвала и в момента (***), както и, че не била създавала електронна поща [email protected], не била ползвала такава и нямала данни за достъп до същата. Това било видно и от представените от ищеца разпечатки на изпратени имейли (доколкото същите можели да се приемат като доказателства) - единствено съобщенията с дата ***г. (датата на сключване на Договора) били доставени, а всяко следващо съобщение било изпращано до невалиден имейл адрес (най-вероятно електронната поща е била изтрита). По този начин се установявало, че са неверни и твърденията на ищеца, че бил правил опити за извънсъдебно уреждане на отношенията, но безуспешно. Липсата на успех се дължала на това, че ищцовото дружество изпращало имейли до електронна поща, която не се използвала от ответницата. При първия реален контакт между ищеца и ответницата чрез писмо по пощата, ответницата била върнала писмен отговор, с който го била уведомила, че не била сключвала такъв договор и в момента течало разследване по случая. Що се отнасяло до представените с исковата молба снимки, (които също считала, че не следвало да се приемат като доказателства по делото, тъй като не били известни датата и часът на заснемането им, както и авторът им), моли, да се има предвид, че същите били предоставени от ответницата на лицето Т. СЛ. Г., (с която се познавали покрай фактическия съжител на ответницата) в началото на 2020г. във връзка със сключване на договор за кредит със „Сити Кеш“ ООД. Към този момент Т. СЛ. Г. работела като кредитен консултант в офис на „Сити Кеш“ ООД в гр.