Решение № 260014 от 28.07.2023, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……..

28.07.2023 г. гр. Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД

ХАСКОВО …………..........……….……......................…………….. състав на трети юли…………..…………………………………две хиляди двадесет и трета година в публично заседание, в състав:

Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА секретар

Силвия Делчева……...…….…………………………………………………………… прокурор

…………………………..…..........……........................................................................ като разгледа докладваното от ............................председателя ……...…..................………... гр. д.

№ 3…............ по описа за 2021 год.,

.…...…....................………………….................

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.П.С., Е.М.Г., Т.М.И., Д.Д.С., Д.Д.С., В.Р.Х. и В.Н.Р. против „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД и „СЪН ОЙЛ БГ“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, съединен с инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищците твърдят, че притежавали с първия ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД недвижими имоти в град Харманли, представляващи земя и сгради, използвани за производствено предприятие за олио и маслени продукти, както и на имот с площ от 3 дка, който също бил част от производственото предприятие. Дружеството закупило съсобствени дялове през 2012 г. и започнало да ползва самостоятелно имотите, включително и този от 3 дка. Вторият ответник „СЪН ОЙЛ БГ“ ЕООД изкупил през 2020 г. от първия ответник притежаваните идеални части от имотите, включително и имота от 3 дка.

Излагат се твърдения, че ищците са собственици на процесния имот от 3 дка ведно с постройките, който е описан като имот с пл. № 1975, кв. 26 по плана на гр.

Харманли от 1958 г. в местността „Читак Къря“, като съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД – 18 – 9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, същият се явява част от поземлен имот с идентификатор № ***, използван за част от производствено предприятие за олио и маслени продукти. Посочва се, че ищците придобили имота по силата на съдебно решение № 195 от 12.03.2010 г. по гр. дело № 419/2002 г. на РС – Харманли, влязло в сила на 28.05.2010 г.

В съсобствеността върху имота участвало дружеството „Златна Тракия“ ООД. След влизане в сила на решение № 1045/20.07.1995 г. по гр.д. № 3/1994 г. на ВКС „Златна Тракия“ ООД продължила да ползва целия възстановен имот, поради което ищците завели иск по чл. 59 ЗЗД. С решение № 96/21.04.1998 г. по гр.д. № 743/1996 г. на Окръжен съд – Хасково (влязло в сила на 01.11.1999 г.) и с решение № 192/14.09.1998 г. по гр.д. № 830/1997 г. на Окръжен съд – Хасково (влязло в сила на 15.10.1998 г.) дружеството „Златна Тракия“ ООД било осъдено да заплати обезщетение на останалите съсобственици. На 29.07.1998 г. наследниците на имота сключили договор за наем със „Златна Тракия“ ООД за срок от 5 години, предоставяйки имота за ползване на дружеството срещу заплащането на месечен наем от страна на наемателя. С предизвестие от 01.08.2003 г. на преобразуваното в акционерно дружество с фирма „Златна Тракия“ договорът за наем бил прекратен, но въпреки това продължил да се ползва от ползвателя. Тогава наследниците – съсобственици завели искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение от страна на дружеството за ползването на недвижимите имоти. Ищците се позовават на решение от 26.11.2004 г. по гр.д. № 635/2004 г., решение от 12.05.2006 г. по гр.д. № 175/2005 г. и решение № 238/30.12.2008 г. по гр.д. № 186/2008 г. на Окръжен съд – Хасково, с които бившият съсобственик „Златна Тракия“ АД бил осъден да заплати обезщетение за неправомерно ползване на имота.

На

09.10.2012 г. първият ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс“ ЕАД закупило на публична продан от съдебен изпълнител идеални части от недвижимия имот, притежавани до този момент от „Златна Тракия“ АД. Така първият ответник се намирал в режим на съсобственост с ищците. Той започнал да ползва имота, без да заплаща обезщетение за това на ищците. Това ги принудило за предявят иск по чл.

73 ЗС и с решение от 20.11.2018 г. по гр.д. № 78121/2017 г. Софийски районен съд уважил иска.

След направена справка в Агенция по вписванията ищците установили, че на 13.03.2020 г. първият ответник продал на втория ответник „СЪН ОЙЛ БГ“ ЕООД имота от 3 дка.

Така първият ответник продал имот, в който не притежавал дял от съсобствеността. Ведно с имота били продадени и всички постройки в него, а в решението на съда за възстановяването на имота се посочвало, че постройките не разполагат със строителна документация и не могат да бъдат обособени като самостоятелен обект на собственост.

Освен това продажбата била в нарушение на закона, тъй като не била изпратена предварително писмена покана до част от ищците, въпреки че те бил изявили готовност да закупят идеални части от имота, като бъде извършено прихващане на дължимото им обезщетение за едностранно ползване на имотите от страна на първия ответник.

На

28.05.2020 г. част от ищците получили покана от „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД да закупят на 29.05.2020 г. два имота без да ставало ясно кои са тези имоти.

Съгласно петитума се отправя искане за обявяване на сделката за нищожна, тъй като продаденият имот от 3 дка не бил собственост на продавача „ИМО Пропърти Инвестмънтс“ ЕАД, което водело до нарушение на закона по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Съобразно окончателната формулировка на петитума предявява се иск за обявяване на нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 25789 кв.м., по отношение на нива от 3 дка, част от горепосочения поземлен имот, която нива е възстановена със съдебно решение № 195/12.03.2010 г. по гр.д. № 419/2020 г. на РС – Харманли, влязло в сила на 28.05.2010 г., както и построените в тази част незаконни постройки, описани в същото съдебно решение, а именно сгради с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, №

***, № *** и № ***.

В срока по чл. 131 ГПК първият ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес и по същество – за неговата неоснователност. По въпроса за недопустимостта се посочва, че по договора от 13.03.2020 г. нито един от ищците не бил страна по сделката и последиците от същата не засягали техните права и законни интереси. От една страна, продажбата на чужда вещ не водела до нищожност на сделката, която не пораждала транслативно действие както по отношение на третите лица, така и по отношение на лица, които претендират, че са носители на правото на собственост. Правният интерес на ищците не можел да бъде обоснован и с твърдения, че атакуваната сделка създавала пречки за упражняване на правото им на собственост. В отношенията между ищците и първия ответник били водени редица дела с претенция за заплащане на обезщетение за ползване на собствените на ищците идеални части от недвижимите имоти. По едно от тези дела била постановено решение от 22.12.2021 г. по в.гр.д. № 2271/2019 г. на СГС, с което искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на собствения на ищците имот били отхвърлени от съда с мотив, че имота от 3000 кв.м. не е годен за самостоятелно, реално ползване. Въз основа на тези констатации съдът направил правния извод, че ответникът по делото не лишил ищците от ползването на имота, а на законово основание осъществявал правото си на собственост върху 17990,68496825790 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** и построените върху него сгради. На същото основание ответникът упражнил правомощието си на собственик и се разпоредил с притежаваните от него имоти чрез покупко-продажба. С тези аргументи се отправя искане искът да бъде оставен без разглеждане като недопустим.

Отделно от това се изтъкват доводи за неоснователност на исковата претенция. По силата на Постановление от 04.07.2012 г. на ОС – Кърджали по гр.д. № 353/2009 г. ответникът бил обявен за купувач на проведената на 19.06.2012 г. продажба на имуществото на „Златна Тракия“ АД (в несъстоятелност) и са възложени определени активи, включително 17990,68496/25790 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с построените в него сгради и поземлен имот с идентификатор № ***. Съгласно чл. 717з, ал. 2 ТЗ от датата на издаване на постановлението за възлагане ответникът като купувач придобил всички права, които длъжникът „Златна Тракия“ АД имал, а постановлението било надлежно вписано. На 01.03.2013 г. ответникът е въведен във владение на имота. От тази дата до предявяването на настоящата искова претенция на ответника не било известно други лица да са отправяли съдебни или извънсъдебни претенции по отношение на правото на собственост върху имотите, описани в постановлението.

Претенциите на ищците се свеждали само до заплащане на обезщетение за ползите, от които били лишени за притежаваните от тях идеални части. В няколко съдебни дела, водени по тези претенции, ищците признавали и не оспорвали пред съда правата на ответника върху придобитите имоти. На 16.08.2019 г. Съвета на директорите на ответното дружество взел решение за покупко – продажба на имотите, придобити с постановлението за възлагане от 04.07.2012 г. В изпълнение на взетото решение се сключили две сделки – на 13.03.2020 г. и на 29.05.2020 г., с които придобитите с постановлението за възлагане недвижими имоти били продадени на втория ответник „Сън Ойл БГ“ ЕООД. На 11.08.2019 г. първият ответник изпратил до всички съсобственици покани, с които ги уведомил за намерението си да продаде имотите. Размерът на цената бил идентичен с приетия от решението на събранието на Съвета на директорите и с посочените цени в нотариалните сделки от 13.03.2020 г. и 29.05.2020 г. На съсобствениците била предоставена възможност да закупят недвижимите имоти по посочената цена в 7-дневен срок от получаването, което се извършило чрез нотариални покани, връчени чрез ЧСИ, но нито един от ищците не изразил желание да закупи имотите при посочените условия. Ответникът оспорва като невярно твърдението на ищците, че е продал имот с площ от 3 дка с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на град Харманли в местността „Читак Къря“. В сделката от 13.03.2020 г., оформена в нотариален акт № 84, том I, рег. № 1421, дело № 72/2020 г., подобен имот не бил описван. Ответникът прехвърлил единствено имотите, които придобил с постановлението за възлагане от 04.07.2012 г. и със сключените между двете дружества сделки изобщо не били прехвърляни имоти, които са собственост на ищците. Имотът от 3 дка и сградите не представлявали част от имотите, прехвърлени с двете сделки. Отделно от това се посочва, че от представеното решение по гр.д. № 3/1994 г., с което ищците се легитимирали като собственици, не се установявал придобивният способ, от който произтичали техните права. От съдържанието на решението не се установявало, че описаните в него имоти са същите, които са предмет на процесните сделки по настоящото производство. Допълнително се излага довод, че от момента на придобиване на имотите с постановлението от 04.07.2012 г. до настоящия момент първият ответник е придобил правото на собственост по давност.

В отговора се аргументира твърдението, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, нито пък продажбата на идеални части, без да бъдат предложени първо на останалите съсобственици.

По отношение на сградите се твърди, че в случаите на реституция на земя не се възстановявало и правото на собственост върху изградените в имота сгради, ако те са допълнително застроени от държавата или държавно предприятие. В настоящия случай нямало никакви доказателства, че прехвърлените сгради са построени преди одържавяването и че са идентични с тези от решението по чл. 108 ЗС.

Отправя се искане за оставяне на иска без разглеждане като недопустим, при условията на евентуалност за отхвърлянето му като неоснователен и се представят писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК вторият ответник „Сън Ойл БГ“ ЕООД подава отговор и оспорва като недопустим предявения иск за обявяване на нищожност на договора от 13.03.2020 г. поради липса на правен интерес. Ищците не били страна по сключените сделки и нямали правен интерес да искат обявяване на нищожността. Ако съдът приемел искът за допустим, тогава се обосновава, че същият е неоснователен.