Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 02.03.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 10/2019
Вид
Решение № 78
Подписан
02.03.2020
В сила
29.01.2021
Състав
ВАЛЕНТИНА ЖЕКОВА КЪРПИЧЕВА ЦИНЦАРСКА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

02.03.2020г. гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Валентина Кърпичева-Цинцарска секретар Таня Михова като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска търговско дело № 10 по описа на БОС за 2019г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Витоша, ул. Околовръстен път 260, със съдебен адрес:***, бизнес сграда Ивел, Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“ срещу ответниците „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ул. Александровска 17, ет. 2, ап. 6,

„РУСМЕДИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска 17, ет. 2 и И.Б., ЕГН **********,***.

Видно от изложеното в исковата молба, по силата на договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ” BL15295/17.04.2008г., сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД, със сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, от една страна и от друга страна и „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 69 000 евро /шестдесети девет хиляди евро/. Кредитът е предназначен за покупка на недвижим имот, като крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 /двеста и четиридесет/ месеца, считано от откриване на заемната сметка. С предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит. Ответниците „РУСМЕДИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* и И.Б., ЕГН ********** са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя. Задълженията по банковата сделка се погасяват съгласно т. 4 от анекс № 2 към ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, № BL1 5295/14.04.2008г, а именно кредитополучателят и солидарните длъжници погасяват кредита на равни месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от Анекс № 2 към договора. Дължимата се договорна лихва по аргумент от т. 8.1 от анекс № 2 към договора за банков кредит, включва действащият базов лихвен процент- малки фирми за евро, обявен от Банката, е намален с 2.3 /две цяло и три/ пункта. При просрочие на повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се увеличава, като кредитополучателите дължат лихва в размер на 9 % /девет/ процента, равна на сбора от действителния базов лихвен процент-малки фирми, обявен от БАНКАТА, намален с 1,3 /едно цяло и три десети/ пункта - арг. т. 8. 2 от анекс № 2 към договора за банков кредит. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ пункта по силата на чл. 5 от договора. По силата на чл. 6 от договора за банков кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща такса за управление в размер на 1,5 % върху размера на кредита, платима еднократно при откриване на заемната сметка по кредита. В унисон с чл. 10 от договора за кредит кредитополучателя се е задължил да отговаря за разноските, свързани с организиране и провеждане на принудително изпълнение по предоставеното обезпечение. Съгласно чл. 22 от договора кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката, а банката се приема да застрахова даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплаща от банката и е изцяло дължима от кредитополучателя. Кредитополучателят е поел задължение да отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по настоящия договор и за пълния размер на щетите, причинени на банката от неизпълнение на договора, в това число и разходите по трансформацията на кредита в изцяло изискуем преди крайният му срок.

Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили договорните си задължения, за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно, като е допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 21.04.2017г. в размер на 412,15 евро. С оглед на което и банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането с нотариални покани. Поради неплащане след поканата от страна на ищеца, последният подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч. гр. д. № 4234/2018 г., по описа на РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС. По подаденото заявление са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист. Тъй като ответниците са възразили по така издадената заповед, ищецът води настоящото дело за установяване на вземането си по издадената заповед за незабавно изпълнение.

Иска се от съда да уважи предявената претенция, с която да приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите по заповедното дело, а именно: сума в общ размер от 68 868,47 евро, от която-главница в размер на 61 822,27 евро, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.06.2018г. до окончателното и заплащане; договорна лихва за редовен кредит за периода 21.04.2017г.- 13.11.2017г. в размер на 3 608,20 евро; договорна лихва за просрочен кредит за периода 21.07.2017г.

- 03.06.2018г. в размер на 3285,24 евро; такси за периода от 10.05.2017г. - 03.06.2018г. в размер на 30,69 евро, нотариални разноски за периода от 11.09.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 990,52 лева; застраховки за периода от 10.07.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 122,07 евро и разноските в заповедното дело в размер 5 791,97 лева. Претендират се и разноските, направени в настоящото съдебно производство.

Ответниците „РТЛ-ЕСТЕЙТ“

ЕООД, с ЕИК ********* и „РУСМЕДИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* са призовавани по делото по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, тъй като на адресите, обявени в търговския регистър, не са намерени техни офиси/канцеларии.

Тези ответници не са депозирали и отговор на исковата молба. Едва след размяната на книжата и насрочването на делото за открито съдебно заседание е представено пълномощно от адвокат Коларова, че е техен пълномощник. В проведеното първо съдебно заседание адвокатът е оспорил предявените искове по отношение на ответниците-търговски дружества, без посочване на конкретни мотиви и навеждане на конкретни възражения.

Ответникът И.Б. е призован редовно по реда на чл. 53 във вр. чл.

47, ал. 5 от ГПК. Същият е чужденец, с обявен административен адрес на територията на република България, който не е намерен на въпросния адрес. С оглед на което му е назначен особен представител-посочен от Адвокатска колегия-Бургас. Назначеният особен представител-адвокат Михайлова е представила от името на ответника-физическо лице отговор на исковата молба, който обаче е представен извън предвидения в чл. 367, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок. Особеното представителство е прекратено в първото проведено открито съдебно заседание, тъй като адвокат Коларова е представила пълномощно да представлява и този ответник. В съдебно заседание адвокатът е оспорил предявения срещу доверителя и иск, без посочване на конкретно обстоятелства и навеждане на конкретни възражения. В представения от назначения особен представил отговор, който е постъпил по делото извън законовия срок, е видно, че не се оспорва факта на сключване на договора от ответника-физическо лице. Навеждат се твърдения за нищожност на част от клаузите на договора и анексите към него, касаещи уговорките за лихви, както поради нарушение на разпоредбите на Закона за защита на потребителите, така и на чл. 26, ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите-поради накърняване на добрите нрави. Прави се възражение за погасяване по давност на отделните анюитетни вноски по погасителния план.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявената претенция е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.

79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон, а именно за установяване на дължимостта на сумите по издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на банково извлечение за дължими неизплатени изискуеми суми за главница, лихви, такси, застраховка и разноски по предсрочно изискуем договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ” BL15295/17.04.2008г.

Предявената претенция е допустима предвид на наличието на оспорена заповед по водено заповедно производство, а относно основателността и съдът намира следното:

По делото не е спорна фактологията, че между страните има действащ договор за банков кредит. Не е спорно, а и изготвената съдебно-икономическа експертиза е установила, че ищецът е предоставил на кредитополучателя „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД уговорената кредитна сума в размер на 69 000 евро, която е усвоена от кредитополучателя на два транша-по банков път е усвоена сума в размер на 53 029 евро, а остатъкът от 15 971 евро е усвоен на каса. Безспорно е, че с анекс към процесния договор, като съдлъжници по същия са се ангажирали ответниците „РУСМЕДИЯ“ ЕООД и И.Б., като с анекс № 1 от 11.03.2015г. са предоговорени част от условията по договора, включително погасителния плана на сумата по кредита. С анекс № 2 от 09.09.2016г. също са изменени договорни клаузи и е променен погасителния план. От извършената съдебно-икономическа експертиза се установява, че са налице непогасени вноски по кредита, като най-старата такава е от 21.04.2017г. Последната погасена вноска по процесния кредит е от 22.05.2017г. в размер на 470 евро, с която са погасени част от лихви и такси.

Видно от изложеното в исковата молба, именно поради неплащане на вноската с падеж 21.04.2017г., ищецът е обявил кредитът за предсрочно изискуем. С нотариална покана с рег. № 4474/13.09.2017г. на нотариус Ников, ищецът е обявил на ответника „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД настъпването на предсрочната изискуемост, която покана е връчена в хипотезата на чл. 50, ал.

4 във вр. чл. 47 от ГПК. С нотариална покана с рег. № 4473/13.09.2017г. на нотариус Ников, ищецът е обявил на ответника „РУСМЕДИЯ“

ЕООД настъпването на предсрочната изискуемост, която покана е връчена в хипотезата на чл. 50, ал. 4 във вр. чл.

47 от ГПК. С нотариална покана с рег. № 6081/19.09.2017г. на нотариус Недина, ищецът е обявил на ответника И.Б. настъпването на предсрочната изискуемост, която покана е получена от пълномощника му адв. Коларова. Заповедното дело за дължимите суми по обявения за предсрочно изискуем договор за банков кредит е образувано на 06.06.2018г.

При така установената фактология съдът от правна гледна точка намира следното:

Налице са всички изискуеми по закон предпоставки за претендиране на сумите по договора за кредит като предсрочно изискуеми в посочените в исковата молба размери.

На първо място следва да се отбележи, че предвид на факта, че от страна на ответниците-юридическите лица липсва отговор на исковата молба, а постъпилият от страна на ответника-физическо лице отговор е извън срока, то съдът приема, че липсва оспорване на изложената фактическа обстановка от ищеца в исковата молба.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика изложена в решения по чл.

290 от ГПК, като например решение № 179 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 163/2018 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева, която предвижда, че непредставянето на отговора на исковата молба в срок, което е равнозначно на непредставянето на отговор, лишава ответника от възможността да прави правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, тъй като с изтичането на срока за отговор се преклудират тези права на страната. В тази връзка, изложените от особения представител в постъпилия извън срока отговор, възражения за нищожност на договорни клаузи и възражения за изтекла погасителна давност са преклудирани и не следва да бъдат разгледани от съда. Отделно от това, настоящият съдебен състав счита, че съдът не следва да следи служебно за наличието на такива нищожни клаузи, без наведени твърдения в тази посока или ако ще следи служебно за това, следва да има изрично указание за това към страните, каквито липсват по делото. Предвид на липсата на оспорване на валидността на договора, с оглед липсата на отговори на исковата молба и ищецът е провел доказването на предявените си претенции съобразно тези обстоятелства. Служебно произнасяне на съда по отношение на нищожни клаузи, без налични по делото възражения в тази насока, биха нарушили правото на защита на ищцовата страна, която ще е лишена от право на становище и представяне на доказателства по такива възражения.