Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2824 от 21.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7223/2023
Вид
Решение № 2824
Подписан
21.06.2024
В сила
21.06.2024
Състав
Анета Александрова Трайкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2824 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330107223 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК 200267101 с адрес на управление: гр. **********, против Т. М. Б., ЕГН **********.

Предявени са искове с правно основание в чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 86 от ЗЗД вр. чл.

240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

В исковата молба е изложено, че на 30.12.2021г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *****г. по силата на който, ищецът предоставил на ответника сума в размер на 1383 лева, при договорна лихва за целия период на договора в размер на 100,97 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 37,27 % , като кредиторът приел разсрочено плащане, на 7 равни месечни вноски, всяка в размер на 212 лева. Ответникът получил сумата, за получаването на която й бил издаден разходен касов ордер. Платена била една вноска от 212 лева. Останали за плащане 1272 лева, от които 1195,54 лева главница и 76,46 лева договорна лихва, а поради неизпълнението - и 91,33 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня след датата на падежа, а именно 1.08.2022 г., до датата на предявяване на молбата по чл.390 от ГПК - 09.05.2023г.

От особения представител на ответника е постъпил отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Релевира се възражение за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, както и за недействителност на отделни негови клаузи.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата 1 на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения в заверен от страната препис на процесния договор за потребителски кредит, подписан от страните, се установява валидното му сключване, и доколкото ответникът не отрича договорната връзка, съдът намира, че страните са обвързани от подписания договор за кредит, поемайки съответните права и задължения – кредиторът е представил на длъжника заемната сума от 1383, 03 лева, а длъжникът я е получил в брой, съгласно удостовереното в член 1, ал. 3 от договора. За предаването на сумата на длъжника е попълнена и надлежна разписка /л. 18/, неоспорена от ответника.

Според условията на договора кредитът се издължава на 7 броя месечни вноски, с краен падеж – 1.08.2022г., като във всяка една погасителната вноска са включени главница и договорна лихва. Доворено е и обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислена от датата на падежа до датата на плащането.

От заключението на вещото лице се установява, че е извършено плащане по договора в размер на 212 лева, с които са платени главница от 187,49 и лихва от 24,51 лева. Няма данни за други платени суми. Също така вещото лице е посочила, че ГПР по кредита е 43,60 %, като заемодателят е включил в изчислението само разхода за договорна лихва.

Договорът се подчинява на закрепените в ЗПК правила за потребителска защита на кредитополучателите и с оглед датата на сключването му е приложима е редакцията на ЗПК, обн. ДВ , бр. 17 от 26.02.2019 г.

Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.

106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според единствения член на което, „годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не трябва да надхвърля повече от 50.01 %.

Под страх от недействителност ( чл. 22 ), договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му, размера на годишния процент на разходите и общия размер на всички плащания. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно 2 се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е законоустановена (приложение № 1 към закона). Има посочване на размера на годишната лихва, в проценти от стойността на заемната сума . Има информация за правото на ответника за отказ от договора ( чл. 8, ал. 2 ) за правото му да получи във всеки момент, извлечение от сметката под формата на погасителен план, ( чл. 2 ), както и приложимия начин при изчисляване на лихвата. Не се откриха неравноправни клаузи в договора.

Също така размерът на договорната лихва не противоречи на добрите нрави, ако и да надхвърля трикратния размер на законната такава, защото кредитът е необезпечен. Тя не е в противоречие с добрите нрави, тъй като е нормативно регулирана. Договорната лихва е част от методиката, закрепена в приложение № 1 на ЗПК и участва във формирането на годишния процент на разходите, който на свой ред е лимитиран императивно по размера си.

Тоест, възможният максимален размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено, при което доводът за противоречие на размера на договорното възнаграждение с добрите нрави не може да бъде споделено. Практиката на съдилищата, според която противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др. ), е формирана преди въвеждането на максимален размер на ГПР в ЗПК..

По разноските: С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ищеца, които съдът констатира в размер на общо 1255 лева. Изрично възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение от насрещната страна няма направено.

Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход.

Ето защо и в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в обезпечителното производство в размер на общо 961,40 лева.

Предвид казаното, съдът

РЕШИ:

Осъжда Т. М. Б., ЕГН **********, да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, с адрес на управление: гр. П. ул. „******“, бл. ******, сумата от 1195,54 лева главница по договор за потребителски кредит №*******г. сключен между страните; 76,46 лева договорна лихва за целия период на договора, 91,33 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 1.08.2022 г. до 02.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба – 22.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по исковото и обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1837/2023г. по описа на РС Перник в размер от общо 2216,40 лева.

На адв. М. Л., особен представител на ответника, да се издаде РКО за 400 лева.

3

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд гр. Пловдив , в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

4