Решение № 9758 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9758 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110133254 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от „Е.С.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, срещу М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4428,25 лева, представляваща главница за начислена по реда на ПИКЕЕ и незаплатена електрическа енергия по фактура, за периода от 12.01.2017 г. до 08.12.2020 г., за обект с аб. № 010080****, с адрес в /адрес/, с клиентски № 110013****, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2020 г. до 12.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38/2022 г. по описа на СРС, 159 състав.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че бил в договорни отношения при общи условия с ответницата за доставка на ел. енергия до притежаван от нея недвижим имот с адрес: /адрес/, с аб. № 010080****, с клиентски № 110013****. Поддържа, че на 08.12.2020 г. била извършена проверка, за която бил съставен констативен протокол по реда на ПИКЕЕ, електромерът бил демонтиран поради констатирана неизправност и след проверка в БИМ била установена намеса в тарифната му схема, в резултат на която не била отчетена преминала ел. енергия в размер на 023273,9 квтч. Посочва, че на основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ е начислил ел. енергия на стойност 4428,25 лв. за период от 12.01.2017 г., когато е бил монтиран електромерът, до 08.12.2020 г., когато е констатирано неправомерното вмешателство. Счита, че корекционната процедура е проведена при спазване на ПИКЕЕ, а съставените констативни протоколи се ползват с материална доказателствена сила, поради което следва да му бъде заплатена начислената електрическа енергия. Твърди, че с писмо от 17.12.2020 г. е уведомил ответника за извършената корекция и дължимата сума, като му е изпратил констативния протокол от проверката и фактура № 010642****/17.12.2020 г., но плащане не последвало, поради което ответникът изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в 1 размер на 391,16 лв. за периода 30.12.2020 г. – 12.11.2021 г. Поддържа, че е провел заповедно производство, като била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 38/2022 г. по описа на СРС 159 състав, срещу която ответникът възразил, от което извлича правния си интерес за предявяване на искове за установяване на вземанията си в горепосочените размери.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който развива доводи за недопустимост на иска с твърдения, че липсвали доказателства за представителната власт на лицето, подало исковата молба, както и че титулярят на партидата бил друг. Развива подробни аргументи, че не е в облигационни отношения с ищеца, че не ползвал имота и че до същия не е доставяна ел. енергия в претендираното количество и на претендираната стойност, респективно не бил доказан периодът на неточно измерване. Развива съображения, че счетоводството на ищеца е водено нередовно, поради което вписванията в счетоводните книги не можели да са доказателство за размера на дълга.

Твърди, че при съставянето на Констативен протокол № 5200541/08.12.2020 г. не са присъствали органи на МВР. Излага доводи, че вземането за начислената ел. енергия не е изискуемо, тъй като не е бил уведомен за същото, не е присъствал при съставянето на констативния протокол, не е канен да плати и не били приспаднати технологични и нормативно признати разходи. Цитира съдебна практика, според която било недопустимо доставчик на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за минал период. Оспорва доказателствената стойност на извлеченията от сметки и развива съображения, че лихва за забава не се дължала върху прогнозни суми, а само върху ликвидно, изискуемо и определено с точен размер месечно задължение. Счита, че процесният електромер е бил с изтекъл срок на периодична проверка, технически неизправен, респективно, че не е отчитал с грешка продължителен период от време.

Поддържа, че няма вина за констатираната неизправност, тъй като няма достъп до таблото и живее и работи постоянно в гр. София. Излага твърдения, че не следва да отговаря за начислената ел. енергия, тъй като на 28.02.2014 г. е отдала процесния имот под наем на С. А.

С., който започнал да го ползва със съпругата си М. В. С., а на 07.10.2020 г. е продала същия на С.Ц.С. и И.И.Р. - С.. Моли се за отхвърляне на иска и се претендират разноски.

Ответникът М. С. Б. прави искане за привличане на трети лица помагачи – С. А. С. и М. В. С., като предявява и обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. С Определение № 5270/02.02.2024 г., същите са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника и е приет за съвместно разглеждане обратен иск.

С предявения от М. С. Б. обратен иск срещу третите лица помагачи – С. А. С. и М. В.

С., се иска солидарно осъждане на последните да заплатят сумата от 4428,25 лв. незаплатена електрическа енергия по фактура за периода от 12.01.2017 г. до 08.12.2020 г. за нает недвижим имот с адрес: /адрес/, с аб. № 010080****, с клиентски № 110013****, ведно със законната лихва върху сумата от 29.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2020 г. до 12.11.2021 г., при условие че М. С. Б. бъде осъдена да заплати тези вземания на ищеца по първоначалния иск „Е.С.“ АД.

В обратната искова молба М. С. Б. твърди, че с договор за наем от 28.02.2014 г. е отдала процесния имот под наем на С. А. С., който започнал да го ползва със съпругата си М. В. С., като съобразно уговореното наемателят следвало да заплаща разходите за ел. енергия. Поддържа се, че договорът бил в сила до 07.10.2020 г., когато имотът бил продаден на С.Ц.С. и И.И.Р. - С., поради което начислената ел. енергия следвало да бъде заплатена от наемателя С. А. С., като солидарно с него отговарля и съпругата му М. В. С., на основание чл. 32, ал. 2 СК, респективно чл. 36, ал. 2 СК. Предвид изложеното счита, че ако бъде осъдена по първоначалния иск да заплати претендираните суми, то ще има право да иска възстановяването им от ответниците по обратния иск.

Ответниците по обратния иск С. А. С. и М. В. С. са депозирали писмен отговор в 2 законоустановения срок, с който правят възражение за недопустимост на производството поради изтекла погасителна давност и поради липса на облигационно отношение между страните. По съществото на спора поддържат, че не дължат консумираната ел. енергия за процесния период, тъй като не били подписвали договор за наем, но дори такъв да е бил сключен, той е прекратен на 01.03.2015 г. поради изтекъл едногодишен срок на действие, а от 07.10.2020 г. имотът е бил продаден на трети лица. Посочват, че не са ползвали процесния имот, а от 26.06.2019 г. имат собствен такъв. Развиват съображения, че на основание чл. 30 ПИКЕЕ задължението за поддържане на електромера в изправност е било на ищеца по първоначалния иск „Е.С.“ АД, поради което неизпълнението на същото не следва да води до неблагоприятни последици за другиго. Оспорват размера на претендираната сума и начина на определянето й. Молят за отхвърляне на претенцията и претендират разноски.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 38/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК (депозирано пред РС-В., за което е образувано гр.д. №17092/2021г.) в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата 4428,25 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа енергия по фактура за периода от 12.01.2017 г. до 08.12.2020 г. за обект с аб. № 010080****, /адрес/, клиентски №110013****, ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.12.2020 г. до 12.11.2021 г. С възражение от 16.03.2022 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №23/07.10.2000г., М. Б. е продала на трето лице процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/, представляващ /адрес/.

По делото е представен Договор за наем на процесния имот от 28.02.2014 г., сключен между М. Б., като наемодател и С. С., като наемател.

В приложеното към ч.гр.дело № 38/2022 г. на СРС, гр.д. №17092/2021г. на РС-В., са представени Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия на „ЕнергоПро Мрежи“ АД, от които се установява съдържанието на облигационното отношение между доставчика на ел.енергия и потребителите на такава.

От приетия като доказателство по делото Констативен протокол № 5200541/08.12.2020 г., е видно, че на 08.12.2020 г., е извършена проверка от служители на ищеца на електромера, отчитащ потребената в имота на ответника ел.енергия, като електромера е демонтиран и е поставен нов. Съгласно Констативен протокол № 576/10.12.2020 г. на БИМ, при софтуерно четене на електромера, е установена намеса в тарифната схема, като действително потребената енергия се разпределя и върху трета, невизуализирана тарифа- Т3.

Издадена е фактура № 010642****/17.12.2020 г. от ищеца, за сумата от 4428,25 лева.

От заключението по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза на в.л.

Л. С., се установява, че монтираното техническо измервателно устройство в процесния имот с кл. №310206243489, е технически и метрологично изправно за процесния период, като натрупаната ел.енергия в невизуализраната тарифа Т3, е преминала през електромера.

Вещото лице дава заключение, че извършената корекционна процедура е аритметично точна и е изчислена по правилните цени за процесния период.

От заключението по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза на в.л.

В. М., се установява, че върху паметта на СТИ е извършено неправомерно софтуерно въздействие, чрез промяна на тарифната таблица, като част от консумираната ел. енергия е останала невидима, с цел да не се заплаща. Вещото лице дава заключение, че това не може да бъде в резултат на техническа повреда, а от човек с познания, който има съответния 3 хардуер, софтуер и информация за конкретния електромер. Посочва, че ищцовото дружество не разполага със софтуерна програма, която да може да променя показателите на СТИ, а само такава, която да чете данните в него.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Х.Х. и В.

С. К..

Свидетеля Х. посочва, че е семеен приятел със С. и М. С.и. Сега живеели в собствения си апартамент, който закупили преди около 5-6 години. Преди това живеели при родителите на М.. Не знае да са живеели под наем и да са сключвали договор.

Свидетеля К. посочва, че работи като Ст. специалист „Енергиен контрол“ при ищеца.

При рутинна проверка установили, че процесния СТИ отчитал показания в скрития регистър. Свалили електромера, запечатали го и го изпратили в БАН. Съседка им съдействала и подписала протокола, който съставили. Собственика отсъствал.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявен е главен иск е по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обратен иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК и чл. 86 ЗЗД.

По главния иск:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.