Решение № 170 от 24.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 228/2025
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Мирослав Милчев Начев, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.144 , ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.67, ал.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.67, ал.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.67, ал.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.67, ал.1-4 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. Кюстендил, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. М. Начев
Членове:
Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500228 по описа за 2025 година
С постановеното от Районен съд – Дупница, решение №685/20.12.2024г. по гр.д.№1541/2024г. М. И. И., ЕГН ********** е осъден да заплати на Г. К. Т., ЕГН **********, сумата ***лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от престъплението, за което ответникът е осъден по нохд №922/2023г. по описа на ДнРС, изразяващи се в страх, ужас, огорчение и унижение , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, отхвърляйки същия иск, като неоснователен за разликата над уважение размер ***лв до претендирания ***лв.Със същото решение М. И. И. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Дупница държавна такса в размер на ***лв, на Г. К. Т. деловодни разноски в размер на ***лв, а Г. К. Т. на М. И. И., деловодни разноски също в размер на ***лв. В законоустановения срок в Единния портал за електронно правосъдие е постъпила жалба, подадена от адв.И. Ю., като защитник на М. И. И., ЕГН ********** срещу решението в осъдителните му части.В жалбата са изложени съображения за неправилност 1 и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, едновременно постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован.Въззивникът се позовава на недоказаност настъпили посочените в исковата молба неимуществени вреди.Анализирани са показанията на изслушания във връзка с това свидетел, работник в заведение, в което е станал инцидента, намираща се в трудово- правна и йерархична зависимост, според който ищецът се бил уплашил( по повод отправена закана ) като се изтъква, че в показанията на свидетелката няма сведения за нейни преки възприятия на обстоятелства за този извод , за преживяване от този вид, за да бъде определен извода й за правилен.Изтъква се обстоятелството, че ищецът не е споделил със свидетелката , че е уплашен, липсват твърдения тя да е узнала от друг, че е уплашен.Нейната лична преценка, без да е ясно на какво се дължи – изказване, изражение, промяна в поведението и пр. не позволява според въззивника положителния извод на съда в този смисъл да се оцени за правилен.От значение във връзка с казуса според въззивника е факта, доказан, че ищецът Г. Т. експлоатира заведение, което редовно нарушава обществения ред, работещо до 2 -часа след полунощ, намира се до дома на въззивника, чието незаконосъобразно поведение често е ставал причина за многократни посещения на заведението от полиция, включително и при процесния инцидент.Противопоставя се твърдението, че уплашеният за живота си Г. Т. още същата вечер не е предприел никакви мерки да се защити, напротив дори при самия инцидент не е опитал да се предпази от саморазправа, след като твърди, че се е притеснявал от такава.Тръгнал си е сам от заведението и на другия ден отишъл отново сам до заведението и пак си тръгнал сам.В условията на съседство, предполагащо и чести срещи, то при сериозен страх от ответника, поведението на ищеца би било насочено към защита на неговата личност, вместо самостоятелно да се придвижва ежедневно в непосредствена близост до източника на собствения си страх.В съответствие с изложеното е извод, за недоказаност в условията на пълно и главно доказване на твърденията за преживян страх и безпокойство , като основание за претендираното обезщетение за неимуществени вреди съответно за неоснователност на предявения иск.Иска се отмяна на решението в посочените части( т.е и в частта за определената държавна такса и деловодни разноски) и постановяване на решение, с което предявения от Г. Т. иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.Претендират се разноски за двете инстанции.
2
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – ищецът в производството Г. К. Т..Писмен отговор по жалбата не е постъпил.
На основание чл.269 ГПК,въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.
(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.
Като има предвид границите на дължимата от въззивния съд проверка и преценявайки събраните по делото доказателства при условията на чл.235 ГПК за да постанови решението си съдът взе предвид следното:
Няма спор по делото, че с Определение №63/14.05.2024г. постановено от Районен съд – Дупница по н.д.№922/2023г. е одобрено споразумение, по силата на което жалбоподателят М. И. И. се признава за виновен в това, че на 28.08.2022г. около 22:40ч. , в заведение „*****“ находящо се в ****се е заканил с убийство на Г. К. Т., ЕГН ********** с думите“******“ Следващият път когато се наложи да дойда,ще ти бутнем цялото заведение“ и тази закана е възбудила у Т. основателен страх за осъществяването й, с което от обективна и субективна страна е осъществен състава на престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК“.За това престъпление на подсъдимия М. И. И. е определено наказание при условията на чл.54, ал.1 НК, а именно“ лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.На основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 години.На основание чл.67, ал.1-4 НК са предвидени възпитателни мерки по отношение на подсъдимия.
По претенцията на ищца, за заплащане на обезщетение за претърпените от извършеното престъпление неимуществени вреди з\а сума в размер на ***лв в хода на съдебното дирене в първоинстанционното производство е разпитан свидетеля В. В. М., която както е посочено в жалбата е разказала, че при възникналия конфликт между М. И. и неговият баща от една страна и ответникът Г. Т. от друга, последният се бил уплашил( по повод отправена закана за убийството му, с думите" ******" "Следващия път когато се наложи да дойда ще те убием и ще ти бутнем цялото заведение"), бил изплашен,На следващия ден бил на работа, без да си осигурява охрана или оръжие, ходел и си тръгвал сам от работа.
3
Доводите в жалбата за отсъствие на основание, за ангажиране отговорността на въззивника поради недоказаност настъпила уплаха за живота на Т. не могат да бъдат преценени за основателни.Както бе посочено по делото е налице съдебен акт, който на основание чл.383, ал.1 Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има значение на влязла в сила присъда и чл.300, ал.1 ГПК- влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца изключва възможността в настоящото производство да се проверява, има ли отправена ли е посочената в "присъдата" закана към ответника и възбудила ли тя у същия " основателен страх" за осъществяването й.В обхвата на определението, за престъплението по чл.144 , ал.1 НК ННК- деянието в извършването на което въззивникът е признат за виновен и част от същественото съдържание на същото, като юридически факт ,е наличие на доказаност за обостоятелството, че отправена „закана е възбудила у Т. основателен страх за осъществяването й,Това с оглед влязлата в сила присъда следва да се счита за безспорно установено.Тъй като доводите в жалбата са насочени към оспорване на този извод, основание за определяне и заплащане на обезщетение, то тези доводи като недопустими не могат да бъдат разгледани а очевидно са и несъстоятелни.С оглед на изложените доводи и показанията на разпитания свидетел не може да се обоснове извод и, че присъденото обезщетение от ***лв не е в съответствие с претърпените неимуществени вреди поради възбудения „основателен страх " за живота на пострадалия.
С оглед неоснователността на жалбата и разпоредбите на чл.78 ГПК разноски на въззивника не се следват.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски, които определени по реда на чл.78, ал.3 ГПК възлизат на ***евро за платено адв. възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Районен съд – Дупница, решение №685/20.12.2024г. по гр.д.№1541/2024г. в обжалваната част, в която М. И. И., ЕГН ********** е осъден да заплати на Г. К. Т., ЕГН ********** сумата ***лв, обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от престъплението, за което ответникът е осъден с присъда по нохд №922/2023г. по описа на ДнРС, изразяващо се в изпитан страх, ужас, огорчение и унижение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН ********** да заплати на Г. К. Т., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в 4 размер на ***евро.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване – арг. чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5