Решение № 211 от 31.10.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. гр.Мадан, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100166 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „********“ ЕООД против Е. Д. Г., с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между „********* ООД, в качеството на кредитодател, и Е. Д. Г., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ******** по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие /ЗПФУР/, при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. По силата на договора длъжникът Е. Г. била получила сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне 12 броя вноски по 218 лв. в срок до 01.04.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.81 %. В чл.

31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.

1

33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „*********“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Ответникът Е. Д. Г. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ****** г.

„*********“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „**********“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

****** бул. „*******“ № *******, ап. *. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Твърди се, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

С оглед изложеното ищецът моли да бъде прието за установено, че ответникът Е. Д. Г. дължи на „*******“ ЕООД парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 89/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1509.90 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 274.28 лв. за периода от 01.04.2019 г. до 01.04.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 235.62 лв. за период от 01.04.2020 г. до 20.02.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който взема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Сочи, че ищецът не е представил писмени доказателства за уведомяване на ответника за извършената цесия.

Счита, че договора за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, защото с уговорената неустойка, която не е взета в предвид при изчисляването на лихвата и ГПР посочени в договора, действителната лихва и ГПР биха били 2 над границата предвидена в закона, като стремежът на кредитодателя е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Сочи, че неустойка по договора е нищожна и на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като чл. 6.2 и 6.1 от договора е неравноправна клауза. Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в чл. 33 от ОУ към договора за вида обезпечение по избор на заемателя, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема, или физически лица поръчители, отговарящ на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в неголям размер от 800 лева. Счита, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Твърди, че от друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Сочи, че кредиторът не включва т. нар. от него „неустойка“ към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. Ответникът също счита, че е изтекла давността за исканата лихва. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От приетото за послужване ч. гр. д. № 89 по описа за 2024 г. на РС М. се 3 установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение против ответника за сумите, както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна лихва върху главницата в размер на 274.28 лв. за периода от 01.04.2019 г. до 01.04.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 235.62 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 20.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземанията си по издадената заповед. Разпореждането е връчено на заявителя на 17.04.2024 г., като исковата молба по настоящото дело е депозирана на 26.04.2024 г. - в законовия едномесечен срок. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, с оглед на което предявения иск е допустим.

Като доказателство по делото е представен договор за паричен заем кредирект № ********на ******* г. със страни „********* ООД кредитодател и Е. Д. Г. - кредитополучател. Съгласно договора размерът на предоставения кредит възлизал на 1000 лева; размера на погасителните вноски – 3 х 33.38 лв. и 9 х 130.46 лв.; вид вноска - месечна; брой вноски – 12 бр.; фиксиран годишен лихвен процент по кредита 40,05%; ГПР 47.81 %; дата на първо плащане – 01.05.2019 г.; дата на последно плащане – 01.04.2020 г.; общ размер на всички плащания – 1274.28 лева. Съгласно чл. 6.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвоявенето на заемната сума, да представи обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените. Съгласно чл. 6.2 при неизпълнение на т.6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 341.72 лв.. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем, заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.

Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.

Като доказателство по делото са приети Общи условия на „******“ за заеми „******“ в сила 08.03.2019 г.. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ОУ поръчителството следва да е дадено от едно или две лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители: размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не са поръчители по други договори за заем, сключени с кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за 4 размера на получавания от тях доход. Второто допустимо обезпечение съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ОУ е безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Представен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** г. между ********* ООД - цедент и ******* ЕООД - цесионер.

Съгласно представения договор за цесия ********* ООД продава на ********свои парични вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица, сключени със ********ООД като кредитополучател.

Вземанията на цедентите, предмет на договора за цесия следвало да бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

По делото е представено приложението към договора за цесия, в което са посочени вземанията срещу физически лица, предмет на договора за цесия, вкл. и срещу ответницата Е. Д. Г.. По представения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ******* г. цедента изрично е упълномощил цесионера ******** ЕООД, от негово име да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците, съгл. чл. 99 ЗЗД.

Представено е по делото и уведомление за цесия от ******** до ответницата Е. Д. Г..

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

За уважаване на исковите претенции е необходимо на първо място ищецът да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен между ******* ООД и ответника, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от ответника и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски по договора.

Вземанията, предмет на настоящото производство, са породени от договор за кредит от разС.ие. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разС.ие е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разС.ие - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на 5 доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разС.ие, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разС.ие, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕП /ред. към ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г. / в редакцията му, действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разС.ие, електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ. В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между „******“ ООД и ответницата е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разС.ие. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП (Редакция към ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. VI от Общите условия към договора за потребителски кредит относно реда за сключването на договора за заем. Съдът намира, че по силата на посочените клаузи от Общите условия към процесния договор за кредит, следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/. Следователно по делото е доказано сключването на договор за потребителски кредит между "*******" ООД и Е.