Протокол № 446 от 23.10.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 446 гр. С., 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500345 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК глав. юриск. Т. С., с пълномощно представено пред първата инстанция и прието от днес пред тази.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. Н. П. от АК – С., редовно упълномощен за тази инстанция от 30.09.2025 г. и прието от днес.

ЮРИСК. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

При условия на чл. 142, ал. 1 и чл. 56 от ГПК и поради липса на процесуални пречки, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

1

Обжалвано е Решение №554/24.06.2025г. постановено по гр. дело №20252230100927 на Районен съд - С., с което е признато за установено по отношение на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, на основание чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал.

5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.), че Т. Й. И., има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 68 /шестдесет и осем/ дни общо за положените от него 3044,75 часа извънреден труд над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие, сумирани общо за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., при приложено ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба.

С определение държано в закрито заседание на 26.09.2025 г. съдът е докладвал постъпилата въззивна жалба, както и постъпилия в срок отговор на въззивната жалба.

Със същото определение съдът се е произнесъл и по направеното доказателствено искане, като го оставил без уважение, поради настъпила преклузия.

Преписи от определението са връчени на страните.

ЮРИСК. С.: Поддържаме въззивната жалба, като считаме процесното решение на РС - С. за неправилно и недоказано. Нямаме доказателствени искания. Нямаме възражения по доклада.

АДВ. П.: Поддържам изцяло отговора на въззивната жалба, като оспорвам конкретната изцяло. Нямаме възражения по доклада. Нямаме нови доказателствени искания и за отводи.

Тъй като никоя от страните не е направила нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството на основание чл. 268 ал. 3 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД на устните състезания.

2

ЮРИСК. С.: Уважаеми въззивни съдии, за да постанови решението си първоинстанционния съд за полагане на извънреден труд над нормативните 50 часа на тримесечие, по силата на отменените разпоредби на ЗМВР, съдът е презумирал, че за процесния период служителят е полагал този извънреден труд, който се заплаща. Презумира, че са полагани определен брой дежурства и въз основа на тези предположения формира извода си, че са изработени максималните часове над допустимите 50 часа, които водят до пълните 12 дни претендиран платен допълнителен отпуск. В отговора си на въззивната жалба процесуалния представител на ищеца посочва Наредба № 2101 от 27.11.2006 г.

Правилно е посочено, че е премахнато сдаването и приемането на смените да се извършва извън установеното работно време. Предметът на настоящият спор е не самата дейност по сдаване и приемане на дежурните смени, а извършването им извън тяхната 24-часова смяна. С наредбата от 2006 г. е премахната възможността това да се извършва извън рамките на работното време. В настоящата уредба също не е допуснато. Отново отбелязваме, че не е допустимо през 2025 г. да се преизчислява нормата на работно време за 2003 г., въз основа на което да се формира извънреден труд. Освен това, както сме посочили в отговора на въззивната жалба, е налице и неправилност на съдебното решение за 2007 г., поради противоречие със събраните свидетелски показания. С оглед казаното, моля да постановите решение, с което да отмените първоинстанционното такова, като неправилно и недоказано и да постановите решение, с което да отхвърлите иска като неоснователен. Моля да ми бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и правим възражение за прекомерност на разноските.

АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, за 2007 г., както и съдът правилно отбеляза, че това е факт, че не са преценени правилно свидетелските показания, експертното заключение за тази година противоречи на тях, но резултатът е извънреден труд в размер на 2,63 часа, тоест този факт и тази грешка не влияе по никакъв начин на крайния резултат за 68 работни дни, тъй като за тази година са 2,63 часа, няма дори ден.

Само да отбележа въззиваемият в тази инстанция е полагал труд в условията на сумирано изчисляване на работно време. Домогванията му чрез мен и събраните доказателства са за минимален брой дежурства в тримесечие.

Тоест всички изчисления на вещото лице не са по конкретни дежурства, а те 3 най-вероятно са били и повече, но поради факта, че ответната страна в първоинстанционното производство не представи графици на такива дежурства, ние доказахме минималния брой и в следствие на това се оказаха и определени дни допълнителен отпуск, платен такъв, въпреки че бяха минималните. Не считам, че вещото лице е преизчислявало нормата , тя е била каквато е била през 2003-2004 г. и всички години. Приемането и сдаването на дежурството е съпътстваща дейност на конкретното такова 24часово същинско дежурство, но такава каквато е задължителна, защото са в непрекъсваем процес. Тоест, щом трябва да извършва тези дейности за този въззиваем то е било в работно време. Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, като ми присъдите направените разноски, които са единствено за адвокатски хонорар.

Представям договор за правна защита и съдействие и списък за разноските, от който е видно какви са направените разноски.

Съдът ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ще ОБЯВИ решението си на 05.11.2025 г.

Протоколът се състави в съдебно заседание, което се закри в 10:14 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№ 446 гр. С., 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500345 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК глав. юриск. Т. С., с пълномощно представено пред първата инстанция и прието от днес пред тази.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. Н. П. от АК – С., редовно упълномощен за тази инстанция от 30.09.2025 г. и прието от днес.

ЮРИСК. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

При условия на чл. 142, ал. 1 и чл. 56 от ГПК и поради липса на процесуални пречки, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

1

Обжалвано е Решение №554/24.06.2025г. постановено по гр. дело №20252230100927 на Районен съд - С., с което е признато за установено по отношение на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, на основание чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал.