Решение № 1884 от 28.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1884 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330106876 по описа за 2022 година

С искова молба, по която е образувано гр.д. 7031/2019 г. на ПРС ищецът Н. И. Г. предявява иск за предаване на владението на * броя метални колони.

Ищецът твърди, че на ***** г. по изп.д. №**** г. на ЧСИ ***** е бил извършен въвод във владение в поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. П., ул.

*** № **, собствен на ответницата. Твърди се, че по време на въвода в имота се намирали негови собствени движими вещи, а именно * броя метални колони, профил двойто „*“ и дължина над * метра и приблизително тегло *** кг. Твърди се, че е придобил правото на собственост върху тези колони по силата на споразумителен протокол с трето лице „Роскомерс“ ЕООД през *** г. Съдебният изпълнител отказал да върне вещите и същите останали в имота на ответницата, в който същата била въведена във владение и упражнявала владение и върху неговите пет метални колони без правно основание. Иска се осъждането на ответницата да предаде владението на петте броя колони. При условие, че се окаже, че ответницата е отчуждила колоните, или същите са погинали, се иска осъждането и да заплати на ищеца тяхната левова равностойност от 1000 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите. Възразява ищецът да е собственик на посочените движими вещи, както и те да са в нейно владение. Прави възражение за изтекла погасителна 1 давност.

С друга искова молба, по която е образувано гр.д. 7034/2019 г. на ПРС ищецът „Фактор ИНГ“ ЕООД предявява срещу ответницата Р. П. С.- К. иск за предаване на владението на 3 броя гаражни клетки.

Излага твърдения, че на **** г. по изп.д. №*** г. на ЧСИ ***е бил извършен въвод във владение в поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. П., ул.

**** № **, собствен на ответницата. Твърди се, че по време на въвода в имота са се намирали собствени на този ищец движими вещи - ** броя преместваеми бетонни гаражи. Твърди се, че ищецът е придобил правото на собственост върху тези вещи по силата на договор за покупко-продажба, сключен с третото лице „Топсити“ ЕООД на **** г. Тъй като ЧСИ отказал на ищеца да му върне гаражите, те останали в имота на ответницата, в който последната била въведена във владение, като упражнявала владение и върху неговите три броя преместваеми бетонни гаражи без правно основание. Въз основа на тези твърдения се иска осъждането на ответницата да предаде на този ищец владението на трите броя преместваеми бетонни гаражи. При условие, че се окаже, че ответницата е отчуждила гаражите, или същите са погинали, се иска осъждането и да заплати на ищеца тяхната равностойност от 1500 лева. Освен тези искове, този ищец е предявява иск за заплащане на обезщетение на основание чл.

59, ал.1 ЗЗД, в размер на сумата от 5580 лв., за това, че в периода от ****г. до *****г. ответницата се е обогатила за негова сметка неоснователно, като е ползването без основание собствените на дружеството гаражи.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите. Възразява ищецът да е собственик на посочените движими вещи, както и те да са в нейно владение.

Двете дела са съединени, като производството е продължило под номер 7431/2019 г. на ПРС.

С определение от о.с.з. е допуснато изменение в размера на предявените искове за плащане на равностойността на вещите.

С решение от **** г. съдът е отхвърлил исковете за предаване на метални колони и за плащане на тяхната равностойност. Отхвърлени са и исковете за предаване на владението на 3 броя бетонни гаражи и за плащането на обезщетение за неоснователното обогатяване. Ответницата е била осъдена да плати на дружеството ищец сумата от 2475 лева представляваща равностойност на трите гаража.

С решение от **** г. първоинстанционният акт е обявен за нищожен в частта относно разгледаните искове за предаване на владение на * броя метални колони и * броя бетонни гаражи и е обезсилено в частта относно исковете за плащане на 2 равностойност. Делото е върнато на ПРС за разглеждане от друг състав.

След връщане на делото са дадени указания за описанието на вещите с достатъчно белези, позволяващи разграничаването им. Същите са изпълнени с няколко уточнения.

В о.с.з. процесуалният представител на ищците изрично заявява, че се иска предаването на конкретни вещи и за да обоснове исканията се позовава на правото на собственост на ищците върху тях.

Правната квалификация на главните искове е по чл. 108 ЗС, а по предявените евентуални искове за заплащане на равностойността по чл. 521, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно исковете за 5 броя метални колони:

Ищецът основава претенцията си на правото си на собственост върху движимите вещи, като твърди, че същите са били придобити на основание споразумителен протокол с трето лице от ****г. От представения документ се установява, че между третото лице Роскомерс ЕООД и ищеца Н. Г. е постигнато съгласие за безвъзмездно ползване на движими вещи, сред които и * бр. метални колони двойно

„*“.

Предвид тези уговорки между лицата е възникнало правоотношение по договор за заем за послужване. Правоотношението не води до прехвърляне на вещни права, поради което и не удостоверява правото на собственост върху колоните да е била придобито от ищеца. Други доказателства за правото на собственост не са ангажирани.

Поради това предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид извода за неустановяване на правото на собственост, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск, защото не е се сбъднало условието за неговото разглеждане.

Относно исковете за * броя преместваеми бетонни гаражи:

За да бъде уважен искът ищецът следва първо да докаже правото си на собственост върху процесните движими вещи. В тази насока по делото е представена фактура и стокова разписка за закупуването им от дружеството от **** г. Свидетелката Ш., при разпита си при предходното разглеждане на делото заявява, че гаражите са били ползвани съвместно от нейния работодател и фирма на Н. Г. От извършената 3 служебна справка в ТР се установява, че същото физическо лице към *** г. е бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството ищец. При така сърбаните доказателства и предвид това, че за този вид движими вещи не се предвижда специална форма за прехвърляне на вещни права- чл. 78, ал. 1 ЗС, съдът намира, че се установява правото на собственост на дружеството ищец.

Не се установява движимите вещи да са били във владение на ответницата. От показанията на свидетелката Шопова се доказва, че вещите са били разположени в дворното място, ползвано от работодателя й „Склад Сливен“, съвместно с ищеца Н. Г. и негова фирма. Съгласно изложените от нея обстоятелства и показанията на свидетеля С. и трети бетонни гаража са се намирали до съществуваща ограда, граничеща с гробищен парк. От тези доказателства и приложената на лист ** от гр.д. № 7034/2019 г. на ПРС скица, следва извод, че движимите вещи са били в съседен имот с идентификатор .** по КК, различен от този собственост на ответницата с идентификатор .**, по отношение на които е бил извършен въвод във владение от ЧСИ. С това изпълнително действие фактическата власт върху недвижимия имот не е предадена на ответницата, а на трето за делото лице- „Винисад“ ЕООД взискател. При тези доказателства не може да се направи извод, че владението върху движимите вещи е установено от ответницата. Неоснователен е доводът, че владението е било осъществявано, чрез третото лице като наемател. Този извод се отнася само до вещите предмет на договора за наем, чието предаване е извършено по изпълнителното дело, но не може да бъде обоснован за движими вещи, разположени в съседен имот. По отношение на тях е установена фактическа власт от дружеството взискател, но няма доказателства тя да се е осъществявала като държане в полза на отвеницата. Това не следва и от произнасянето на ЧСИ по молбата за връщането им, защото взискател по изпълнението е трето лице. Няма доказателства за това фактическата власт да е била предадена на ответницата в следващ момент.

Предвид горното, претенцията следва да бъде уважена в установителната част и да се отхвърли в осъдителната част относно предаването на владението.

Относно евентуалният иск за плащане на равностойност на трите гаража:

Претенцията е с правна квалификация чл. 521, ал. 2 ГПК, защото се иска присъждането на равностойността на движими вещи, които не се твърди да са били предадени на ответницата от самия ищец. В тази насока следва да се вземе предвид принципното разрешение, дадено в решение по гр. д. № 5214/2013 г., IV г. о. на ВКС, което изхожда от разбирането, че чл. 57, ал. 2 ЗЗД е общо реституционно правило, намиращо приложение винаги, когато натуралната реституция на вещ е невъзможна.

То урежда широк кръг отношения и позволява достатъчно широка гама разрешения според наличието на различни обстоятелства, имащи значение за обема на 4 отговорността на обогатилия се, поради получаването на нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание. В този смисъл Решение № 47 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3021/2016 г., I г. о.

В настоящия случай ищецът не се позовава на такива обстоятелства в исковата молба. Дружеството се позовава на правото си на собственост върху вещите и иска плащането на тяхната равностойност, ако поради действия на ответницата предаването на владението не може да бъде осъществено.

Разглеждането на иска е предпоставено от установяване на обстоятелството, че ответницата дължи предаване на ищеца на движимите вещи, както и че предаването е невъзможно, тъй като същите не се намират у нея. Без значение е причината, поради която вещта не се намира у ответницата- унищожаването й, укриването й, извършено разпореждане със същата в полза на трети лица, неположена грижа за опазването. В случая съдът стигна до извод, за неоснователност на иска за ревандикация в осъдителната му част, тъй като движимите вещи никога не са били владяни от ответницата. Следователно не се е сбъднало условието за произнасяне по иска за присъждане на тяхната равностойност.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 49.50 д.т. за възз. жалба и 2500 лева за адв. възнаграждение за всички инстанции. Държавната такса се дължи само от „Фактор и НГ“ ЕООД, ЕИК 201617227, защото е внесена за обжалване на решението по уважен иск за плащане на равностойност.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. Г., ЕГН ********** срещу Р. П. С.-К., ЕГН ********** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. П. С.К., ч е Н. И. Г., е собственик на следните движими вещи: * броя метални колони, профил „*“, с размери: *** мм на страничните успоредни профили, *** мм на свързващата централна планка и дължина *** мм, и за ОСЪЖДАНЕТО на Р. П. С.К. да предаде на Н. И. Г., владението на същите движими вещи.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Р. П. С.-К., ЕГН **********, че „Фактор и НГ“ ЕООД, ЕИК 201617227 е собственик на следните движими вещи: * броя преместваеми бетонни гаражи, с площ по ** кв.м., размери *м. на **м. и височина **. м., цвят – избледнял сив бетон, с монтирани метални врати, боядисани със сив грунд, като ОТХВЪРЛЯ иска относно осъждането на Р. П. С.- К. да предаде 5 на „Фактор и НГ“ ЕООД владението на същите движими вещи.

ОСЪЖДА „Фактор и НГ“ ЕООД, ЕИК 201617227, да заплати на Р. П. С.-К., ЕГН **********, сумата от 49.50 лева- разноски.

О С Ъ Ж Д А „Фактор и НГ“ ЕООД, ЕИК 201617227 и Н. И. Г., ЕГН **********, да заплатят на Р. П. С.-К., ЕГН **********, сумата от 2500.00 леваразноски.