Определение № 174 от 02.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. П., 02.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20255001000265 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №6143/17.02.2025г. от „Б.Д.С.**“ АД – гр. С., ул."М." №*, ЕИК *** – чрез пълномощника на б.та юрисконсулт Г. А. със служебен адрес: гр. ** против определение №158 от 27.01.2025г., постановено по т. д. N 544/2023 г. по описа на Окръжен съд - П., с което е прекратено производството по т.д. №544/2023г. по описа на ОС – П., поради липса на международна компетентност по спора на българския съд. Моли съда да отмени обжалваното определение по съображения, развити в частната жалба.

Те са следните: оспорени са изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на чл.14 ал.2 от Брюкселска конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., към спорния въпрос за компетентността на българския съд по иск срещу потребител с местоживеене в друга договаряща държава. Посочва се, че тази конвенция е била приложима за О.К. В. и С.И., поради членството на страната в Европейския съюз като тази международен акт е съпътстваща мярка за икономическите отношения на ЕС с държавите от ЕАСТ/ЕИП. Жалбоподателят счита, че след 01.01.2021г. , т.е. след преустановяване на членството на О.К. В. и С.И. в ЕС и 1 след края на преходния период, удължен до 31.12.2020г., и Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Л., са престанали да се прилагат по отношение на О.К. и Г.. Според жалбоподателя, този извод следва както от изричната нотификация на правителството на О.К. от 01.02.2021г. до Генералния секретар на Съвета на ЕС, така и от клаузите на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г. /чл.59, чл.60 и чл.62 от същата/.

Намира, че след като не намират приложение нито Брюкселска конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., нито Регламент /ЕС/ №1215/2012г., то приложими за определяне на компетентния съд са разпоредбите на чл.16 във връзка с чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП, според които спорът между „Б.Д.С.**“ ЕАД и Ш. Р. следва да се реши от българския съд.

Ответникът по частната жалба Ш. Р. – чрез своя упълномощен процесуален представител адв. С. Ш., със съдебен адрес: *** изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Намира за приложима Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., тъй като действието и спрямо О.К.

В. и С.И. не е прекратено или спряно с преустановяване на членството на О.К.

В. и С.И. в ЕС.

След преценка на оплакванията и събраните доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение №158 от 27.01.2025г., постановено по т. д. N 544/2023г. по описа на Окръжен съд – П., е прекратено производството по т.д.

№544/2023г. по описа на ОС – П., поради липса на международна компетентност по спора на българския съд по повдигнатия спор между „Б.Д.С.**“ АД – гр. С., ул."М." №*, ЕИК *** и Ш. Р., идентификатор **********, **, родена на **, с постоянен адрес: В., *** .

За да стигне до този извод, съдът е намерил, че Ш. Р. има качеството потребител по сключения между нея и ищеца „Б.Д.С.**“ ЕАД договор от **г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Намерил е, че ответникът е физическо лице, гражданин на О.К.

2

В. и С.И., като същата не пребивава на адрес в Република България. Приел е, че Регламент /ЕС/ №1215/2012г. не намира приложение към спора, с оглед преустановяване на членството на О.К. В. и С.И. в ЕС и изтичане на преходния период, удължен до 31.12.2020г. Приел е, че с оглед на тези обстоятелства приложима е разпоредбата на чл.14 ал.2 от Брюкселска конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., съгласно която заемодателят може да заведе дело срещу заемополучателя само в съдилищата на държавата, в която е местоживеенето на ответника. Предвид на това е счел, че българския съд, пред който е предявен иска, не е международно компетентен да разгледа спора и е прекратил производството по делото.

По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба на „Б.Д.С.**“ АД – гр. С. е с вх. №6143/17.02.2025г.

Отбелязано е, че същата е получена по пощата с дата на изпращане 14.02.2025г. Обжалваният акт е връчен на страната на 07.02.2025г.

Следователно частната жалба е депозирана в предвидения в чл.275 ал.1 от ГПК срок. Тя е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От горното следва извод за процесуална допустимост на частната жалба.

По основателността на частната жалба:

Не се спори относно обстоятелството, че ответникът по предявения иск Ш. Р. е гражданка на О. к. В. и С.И.. Същата е пребивавала в Република България по време на обучението си в М.у. – гр. П. през периода 2014г. -2019г.

В тази връзка е представено и заверено копие от карта за продължително пребиваване №***, издадена от МВР – П.. При призоваването и на адреса в Република България, известен по делото, длъжностното лице, връчващо съдебните книжа, е установило, че ответникът е напуснал този адрес. От изисканата и постъпила информация от МВР- Сектор „М.“ с писмо изх.

№***г. се установява, че чуждата гражданка Ш. Р. е имала статут на продължително пребиващ на територията на Република България до 29.02.2020г. На 12.02.2024г. е постановено призоваването и по пощата като са и изпратени исковата молба и приложенията към нея в превод на английски език на адреса на същата във В.. Централният орган на О.К. В. и С.И. е изпратило удостоверение за връчване на съдебните книжа на Ш. Р. на 3

18.09.2024г.

На 12.11.2024г. е постъпил отговор на исковата молба от Ш. Р., подаден чрез упълномощения лично от нея адвокат С. Ш.. С него е направено възражение за липса на международна компетентност на българския съд по конкретния спор. То се основава на две обстоятелства: ответникът се явява потребител по сключения между нея и „Б.Д.С.**“ АД договор за кредит и едновременно с това тя не пребивава на адрес в Република България.

Касае се за процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно съгласно чл.28 от КМЧП.

Ответникът е физическо лице, гражданка на О.К. В. и С.И., като същата не пребивава на адрес в Република България. Към момента на предявяване на иска тя няма обичайно местоживеене в Република България. Призована е редовно на своя адрес по местоживеене: В., *** Предмет на предявения иск е задължение по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по който ищецът твърди да е предоставил на ответника кредит в размер на 108 381.05 лева за заплащане на такси за обучение в М.у. - гр.П. и който заем ответникът се е задължил да връща на равни месечни вноски. Договорът е сключен по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Разпоредбата на чл.17 ал.5 от този закон от своя страна препраща към нормите на чл.143 - чл.148 от Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.95 ал.1 от КМЧП договор, сключен с потребител, е договорът, по който едната от страните е лице, което придобива стоки, ползва услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят.

От горното следва, че ответникът е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Ш. Р. има качеството потребител по сключения между нея и ищеца „Б.Д.С.**“ АД договор от **г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД.

Съгласно чл.28 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета 4 от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на регламента.

Цитираният Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, обаче не намира приложение към настоящия случай. Съгласно чл.67 ал.1 от Споразумение за оттеглянето на О.К. В. и С.И. от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, предвиждащ, че и в държавите членки в ситуации, засягащи О.К., по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период, и по отношение на производства или искове, които са свързани с такива съдебни производства, се прилагат следните актове или разпоредби: б. а/ - разпоредбите относно компетентността от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. Тъй като искът е предявен на 20.06.2023г., а к раят на преходния период е 31.12.2020г., то Регламент (ЕС) № 1215/2012 не намира приложение. Дали обаче следва да намери приложение Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., както е приел първоинстанционния съд? Според настоящата съдебна инстанция, отговорът на този въпрос е отрицателен. Съображенията за това са следните:

Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела е подписана на 27.09.1968г. от страните по договора за създаване на европейската икономическа общност - Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия - като една от основните цели, посочени в преамбюла, е определяне международната компетентност на съдилищата на договарящите страни, за да се улесни признаването и да бъде въведена бърза процедура за изпълнението на съдебните решения, автентичните документи и съдебните спогодби.

Разпоредбата на чл.14 ал.2, раздел 4 – Компетентност при потребителски договори от тази конвенция действително предвижда, че 5 заемодателят може да заведе дело срещу заемополучател само в съдилищата на държавата, в която е местоживеенето на ответника.

С Конвенция, подписана на 09.10.1978г. /78/884/ЕИО/, Кралство Дания, Ирландия и О.К. В. и С.И. се присъединяват към Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела и към Протокола за нейното тълкуване от Съда на Европейските общности, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург. В преамбюла на Конвенцията за присъединяване е записана целта на същото – ставайки членове на Общността, присъединяващите се държави се ангажират да се присъединят към Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела и към Протокола за нейното тълкуване от Съда на Европейските общности, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург.

Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, сключена между страните по договора за създаване на европейската икономическа общност Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия – е изменяна няколко пъти с цел отразяване на последователните разширявания на Съюза. През 2001г. тя е заменена от Регламент /ЕО/ № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2001г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дело /Регламент Брюксел I/, който влиза в сила от март 2002г. Той се прилага във всички държави – членки на Европейския съюз и чрез отделно споразумение и в Дания. С него се определя кой съд е компетентен относно решаване на даден трансграничен спор като целта е същата, каквато е била и при подписване на Брюкселската конвенция – да се осигури и улесни признаването и изпълнението на съдебните решения, постановени в друга държава – членка на Съюза. Съгласно чл.16 ал.2 от Регламент /ЕО/ № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2001г., респ. чл.18 ал.2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата – членка, където има местоживеене потребителят.