Определение № 858 от 15.10.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 858 гр. гр. Добрич, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500673 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадени въззивни жалби срещу решение № 510/17.06.2025г. по гр.д.№ 3091/2023г. по описа на Районен съд – Добрич, както следва:

1. въззивна жалба с вх.№ 13345/14.07.2025г., подадена от Р. Ж. Р. с ЕГН **********, гр. Д., жк ***, срещу решението, в частите в които е признато за установено по отношение на Р. Д. Ч. с ЕГН **********, с. П., общ. Д., ул. ***, Д. С. Н. с ЕГН **********, гр. Д., жк *** и Р. Ж. Р., че М. К. Д. с ЕГН **********, гр. Д., жк ***, е собственик на недвижим имот в село Б., общ.

Добричка, представляващ ЛОЗЕ с площ 500 кв.м, парцел № 911, масив 14, при граници и съседи: изток-имот с пл.№ 910, запад-път, север-имот с пл.№ 908; отменен е констативен нотариален акт № ***г. на Нотариус с рег.№ *** на НК, вписан под № ***г. на СлВп-Добрич в частта, с която е признато правото на собственост на Р. Д. Ч. върху гореописания недвижим имот и е осъден Р. Ж.

Р. да предаде на М. К. Д. владението върху същия недвижим имот, както и в частта, в която въззивникът е осъден да плати на М. К. Д. разноски в размер на 357 лева.

2. въззивна жалба с вх.№ 13416/14.07.2025г., подадена от Р. Д. Ч. с ЕГН **********, с. П., общ. Д., ул. ***, срещу решението в цялост.

В подготвителното заседание по чл. 267 от ГПК въззивният съд констатира, че не са налице предпоставки за разглеждане на делото в открито заседание, а жалбите са преждевременно администрирани на горната инстанция.

Постановено е решение по предявени установителни искове (срещу Р. Д.

Ч. и Д. С. Н.) и осъдителен иск (срещу Р. Ж. Р.) за собственост на недвижим имот. Решението съдържа дължимите установителен диспозитив срещу 1 тримата ответници и осъдителен диспозитив срещу Р. Ж. Р. (владеещия несобственик), съобразно указанията по т. 2А от ТР 4/14.03.2016г. по тълк.д.№ 4/2014г., ОСГК на ВКС, но от установителния диспозитив не може да се извлече предмета на делото – твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него и разгледано от съда основание. Основанието (придобивният способ, в зависимост от заявеното от ищеца във всеки конкретен случай) трябва да следва от установителния диспозитив на съдебния акт, който формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно правото на собственост на ищеца върху имота, но само на заявеното от ищеца основание – този въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Няма сила на пресъдено нещо обаче за правото на собственост на ищеца на незаявено от него основание и (ако искът му бъде отхвърлен) в друго съдебно производство той би могъл да претендира право на собственост на друго, различно от вече заявеното основание. Затова е важно в диспозитива на съдебното решение да е ясно очертан предмета на делото – твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. Тъй като постановеното решение в установителния му диспозитив не съдържа основанието, на което ищецът е заявил, че притежава право на собственост и съдът е признал, че правото му собственост съществува, но в мотивите на решението е формирана волята на съда по този въпрос, то е налице очевидна фактическа грешка, която само постановилият акта съд може да поправи – по молба на страна, или по свой почин (чл. 247 от ГПК). В случая допуснатата очевидна фактическа грешка е констатирана от въззивния съд, който обаче не може да я поправи, а само може, след като я установи, да върне делото на компетентния районен съд.

Освен горното, двете въззивни жалби са нередовни, защото не отговарят на изискванията на чл. 260, т. 2 и т. 4 от ГПК – липсва яснота в коя част се обжалва решението и в какво се състои искането. По-конкретно: на Р. Ж. Р. следва да се даде указание да поясни в кои части обжалва решението и евентуално да обоснове правен интерес от обжалването на решението в частите, в които са уважени установителните искове за собственост срещу другите ответници - Р. Д. Ч. и Д. С. Н., предвид това, че ответниците по иска за собственост са обикновени другари; на Р. Д. Ч. следва да се даде указание да поясни в кои части обжалва решението и евентуално да обоснове правен интерес от обжалване на решението по исковете, по които той не е ответник по установителния иск срещу Д. С. Н. и по осъдителния иск срещу Р. Ж. Р., предвид това, че ответниците по иска за собственост са обикновени другари.

Тези указания за привеждане в редовност на въззивните жалби следва да бъдат дадени от районния съд, на основание чл. 262, ал. 1 вр. чл. 260, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК.

Изложеното обосновава необходимост настоящото производство да бъде прекратено с връщане на делото на районния съд за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка и провеждане на процедура по отстраняване нередовност на въззивните жалби. След изпълнение на горното 2 делото да се изпрати отново на въззивния съд за разглеждане на жалбите.

По тези съображения, въззивният съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 673 по описа на съда за 2025г. и ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за приложение на чл. 247 от ГПК и чл. 262 от ГПК, съобразно указанията в мотивите на настоящия акт.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 858 гр. гр. Добрич, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500673 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадени въззивни жалби срещу решение № 510/17.06.2025г. по гр.д.№ 3091/2023г. по описа на Районен съд – Добрич, както следва:

1. въззивна жалба с вх.№ 13345/14.07.2025г., подадена от Р. Ж. Р. с ЕГН **********, гр. Д., жк ***, срещу решението, в частите в които е признато за установено по отношение на Р. Д. Ч. с ЕГН **********, с. П., общ. Д., ул. ***, Д. С. Н. с ЕГН **********, гр. Д., жк *** и Р. Ж. Р., че М. К. Д. с ЕГН **********, гр. Д., жк ***, е собственик на недвижим имот в село Б., общ.

Добричка, представляващ ЛОЗЕ с площ 500 кв.м, парцел № 911, масив 14, при граници и съседи: изток-имот с пл.№ 910, запад-път, север-имот с пл.№ 908; отменен е констативен нотариален акт № ***г. на Нотариус с рег.№ *** на НК, вписан под № ***г. на СлВп-Добрич в частта, с която е признато правото на собственост на Р. Д. Ч. върху гореописания недвижим имот и е осъден Р. Ж.

Р. да предаде на М. К. Д. владението върху същия недвижим имот, както и в частта, в която въззивникът е осъден да плати на М. К. Д. разноски в размер на 357 лева.

2. въззивна жалба с вх.№ 13416/14.07.2025г., подадена от Р. Д. Ч. с ЕГН **********, с. П., общ. Д., ул. ***, срещу решението в цялост.

В подготвителното заседание по чл. 267 от ГПК въззивният съд констатира, че не са налице предпоставки за разглеждане на делото в открито заседание, а жалбите са преждевременно администрирани на горната инстанция.

Постановено е решение по предявени установителни искове (срещу Р. Д.

Ч. и Д. С. Н.) и осъдителен иск (срещу Р. Ж. Р.) за собственост на недвижим имот. Решението съдържа дължимите установителен диспозитив срещу 1 тримата ответници и осъдителен диспозитив срещу Р. Ж. Р. (владеещия несобственик), съобразно указанията по т. 2А от ТР 4/14.03.2016г. по тълк.д.№ 4/2014г., ОСГК на ВКС, но от установителния диспозитив не може да се извлече предмета на делото – твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него и разгледано от съда основание. Основанието (придобивният способ, в зависимост от заявеното от ищеца във всеки конкретен случай) трябва да следва от установителния диспозитив на съдебния акт, който формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно правото на собственост на ищеца върху имота, но само на заявеното от ищеца основание – този въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Няма сила на пресъдено нещо обаче за правото на собственост на ищеца на незаявено от него основание и (ако искът му бъде отхвърлен) в друго съдебно производство той би могъл да претендира право на собственост на друго, различно от вече заявеното основание. Затова е важно в диспозитива на съдебното решение да е ясно очертан предмета на делото – твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. Тъй като постановеното решение в установителния му диспозитив не съдържа основанието, на което ищецът е заявил, че притежава право на собственост и съдът е признал, че правото му собственост съществува, но в мотивите на решението е формирана волята на съда по този въпрос, то е налице очевидна фактическа грешка, която само постановилият акта съд може да поправи – по молба на страна, или по свой почин (чл. 247 от ГПК). В случая допуснатата очевидна фактическа грешка е констатирана от въззивния съд, който обаче не може да я поправи, а само може, след като я установи, да върне делото на компетентния районен съд.

Освен горното, двете въззивни жалби са нередовни, защото не отговарят на изискванията на чл. 260, т. 2 и т. 4 от ГПК – липсва яснота в коя част се обжалва решението и в какво се състои искането. По-конкретно: на Р. Ж. Р. следва да се даде указание да поясни в кои части обжалва решението и евентуално да обоснове правен интерес от обжалването на решението в частите, в които са уважени установителните искове за собственост срещу другите ответници - Р. Д. Ч. и Д. С. Н., предвид това, че ответниците по иска за собственост са обикновени другари; на Р. Д. Ч. следва да се даде указание да поясни в кои части обжалва решението и евентуално да обоснове правен интерес от обжалване на решението по исковете, по които той не е ответник по установителния иск срещу Д. С. Н. и по осъдителния иск срещу Р. Ж. Р., предвид това, че ответниците по иска за собственост са обикновени другари.

Тези указания за привеждане в редовност на въззивните жалби следва да бъдат дадени от районния съд, на основание чл. 262, ал. 1 вр. чл. 260, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК.

Изложеното обосновава необходимост настоящото производство да бъде прекратено с връщане на делото на районния съд за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка и провеждане на процедура по отстраняване нередовност на въззивните жалби. След изпълнение на горното 2 делото да се изпрати отново на въззивния съд за разглеждане на жалбите.

По тези съображения, въззивният съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 673 по описа на съда за 2025г. и ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за приложение на чл. 247 от ГПК и чл. 262 от ГПК, съобразно указанията в мотивите на настоящия акт.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3