Определение № 36929 от 13.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36929 гр. София, 13.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110113040 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Р. Б. срещу ТП на НОИ – София град, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, което е основателно, но на ищеца следва да се укаже да представи писмени доказателства, от които да се установява, че свидетелят е работил през процесните периоди при двете дружества. След изпълнение на указанията, съдът ще се про***е по доказателственото искане.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение, на основание чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, да представи писмени доказателства, от които да се установява, че свидетелят е работил в периода 01.09.1994 г. - 31.12.1995 г. във фирма „А**** Б*** С****“ ЕООД; в периода 01.01.1996 г. - 31.01.1996 г. във фирма „Каробо“ ЕООД; в периода 01.02.1996 г. - 28.11.1996 г. във фирма „А**** Б*** С****“ ЕООД.

1

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанието искането за допускане на гласни доказателства ще бъде оставено без уважение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.12.2024 г. в 13,30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба. На ответника да се изпрати и препис от молбата на ищеца с вх.

№ 260188/13.08.2024 г., ведно с приложените към нея писмени доказателства.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са установителни искове от И. Р. Б. срещу ТП на НОИ – София град, с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, с искане да се постанови решение, с което да се установи трудовият стаж на ищеца за следните периоди:

01.09.1994 г. - 31.12.1995 г. във фирма „А**** Б*** С****“ ЕООД;

01.01.1996 г. - 31.01.1996 г. във фирма „Каробо“ ЕООД;

01.02.1996 г. - 28.11.1996 г. във фирма „А**** Б*** С****“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 01.09.1994 г. е постъпил на работа във фирма „А**** Б*** С****“ ЕООД на длъжност „търговец“ при пълен 8-часов работен ден с брутно трудово възнаграждение в размер на 10 000 лева. Сочи, че на 01.05.1995 г. брутното му трудово възнаграждение е изменено на 20 000 лева. Излага, че при тези условия е работил до 31.12.1995 г., когато напуснал по собствено желание. Респ. за периода 01.09.1994 г. – 31.12.1995 г. сочи, че трудовият му стаж е 1 година и 4 месеца.

На 01.01.1996 г. твърди, че е постъпил на работа във фирма „Каробо“ ЕООД на длъжност „търговец“ при пълен 8-часов работен ден с брутно трудово възнаграждение в размер на 20 000 лева, където работил до 31.01.1996 г. Респ. за периода 01.01.1996 г.

– 31.01.1996 г. сочи, че трудовият му стаж е 1 месец.

На 01.02.1996 г. твърди, че се е върнал във фирма „А**** Б*** С****“ ЕООД, където заемал отново длъжността „търговец“ при пълен 8-часов работен ден. Излага, че брутното му трудово възнаграждение е било договорено в щатски долари, като поради постоянно растящия обменен курс щатски долар към български лев, всеки месец бил преназначаван с брутно трудово възнаграждение, както следва: м. Февруари 1996 г. – 35 500,00 лева; м. Март 1996 г. – 37 574,24 лева; м. Април 1996 г. – 42 233,76 лева; м. Май 1996 г. – 73 089,60 лева;

2 м. Юни 1996 г. – 74 376,00 лева; м. Юли 1996 г. – 89 601,60 лева; м. Август 1996 г. – 93 580,80 лева; м. Септември 1996 г. – 112 737,60 лева; м. Октомври 1996 г. – 114 945,60 лева; м. Ноември 1996 г. – 168 100,80 лева;

Излага, че трудовото му правоотношение с „А**** Б*** С****“ ЕООД е прекратено на 28.11.1996 г. Респ. за периода 01.02.1996 г. – 28.11.1996 г. сочи, че трудовият му стаж е 9 месеца и 28 дни.

Обръща внимание, че „А**** Б*** С****“ ЕООД в различните документи фигурира под различни наименования, като „А**** Б*** Системс България“, „А**** Б*** С**** България“ и „А**** Б*** Системс“, като се касаело за различни вариации при изписване на името, но това било едно и също юридическо лице.

Твърди, че и двамата работодатели - „А**** Б*** С****“ ЕООД и „Каробо“ ЕООД, са прекратили дейността си без да оставят правоприемник, като и двете фирми не били подавали ведомости за заплати и трудово-правни документи в НОИ. Сочи, че претендираният трудов стаж е отразен в трудовата му книжка, издадена от „А**** Б*** С****“ ЕООД, като отделно от това сочи, че представя и трудови договори, сключени с двете дружества. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Относно представените от страна на ищеца копия от трудовата книжка, излага, че същата не съдържа императивно предвидените реквизити. Освен това твърди, че дружеството „А**** б*** с****“ ЕООД е с правоприемник „Алко-тех“ ЕАД, поради което отново развива съображения за недопустимост на иска. Моли съда да отхвърли предявените искове.

По иска с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че в периода 01.09.1994 г. - 31.12.1995 г. е работил във фирма „А**** Б*** С****“ ЕООД на длъжност „търговец“; че в периода 01.01.1996 г. 31.01.1996 г. е работил във фирма „Каробо“ ЕООД на длъжност „търговец“; че в периода 01.02.1996 г. - 28.11.1996 г. е работил във фирма „А**** Б*** С****“ ЕООД на длъжност „търговец“.

Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата: няма.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На 3 страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4