Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1276 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1547/2025
Вид
Решение № 1276
Подписан
14.11.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Стефка Михова, Иван Йорданов, Николай Стоянов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300501547 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. С. У., с ЕГН **********, срещу Решение № 1117 /11.03.2025 постановено по гр.д.

№6791/2024г. по описа на РС – Пловдив, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че С. Й. У., ЕГН **********, Д. Х. У., ЕГН ********** и М. Й. Г. ЕГН **********, са собственици на недвижим имот:

ГАРАЖ, съставляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ 30 кв.м., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни, с предназначение: Складова база, склад, построена в Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл.

Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Пловдив, район Южен, ул. "*** , с площ: 877 кв.м трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м). предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 335, квартал: 19. парцел: XI, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, *** и жалбоподателят е осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в 1 нарушение на материалния, процесуалният закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. Й. У., ЕГН **********, Д. Х. У., ЕГН ********** и М. Й. Г.

ЕГН **********, с който се вземат становище за нейната неоснователност и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с активно субективно съединени искове с правно основание по чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС , предявени от ищците С. Й. У., ЕГН **********, Д. Х. У., ЕГН ********** и М.

Й. Г. ЕГН **********, срещу ответника И. С. У., с ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ГАРАЖ, съставляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ 30 кв.м., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни, с предназначение: складова база, склад, построена в Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр.

Пловдив, район Южен, ул. "***, на основание давностно владение осъществявано повече от 30 години, в полза на общия наследодател на ищците и наследяване по закон от Й. С. У., при квоти съответно: 5/6 идеални части за Д. Х. У., 1/6 идеална част за С. Й. У. и 1/6 идеална част за М. Й. У..

С решението си първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е признал ищците за собственици на недвижимия имот без да посочи придобивно основание и правата на всеки един от ищците в съсобствеността.

В хода на производството въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба, тъй като сборът на правата на всеки един от ищците в съсобствеността е по-голям от единица, поради което им е била дадена възможност да отстранят констатирания порок на исковата молба, като посочат правата на всеки един от тях в съсобствеността - каква идеална част всеки един от тя притежава и иска да бъде признато правото му на собственост, като сборът от правата на всеки един от ищците не трябва да бъде по-голям от единица.

С уточняващата си молба от 23.06.2025г. ищците са уточнили исковите си претенции и са посочили , че претендират да бъдат признато правото им на собственост досежно процесния недвижим имот при квоти съответно: 4/6 идеални части за Д. Х. У., 1/6 идеална част за С. Й. У. и 1/6 идеална част за М.

Й. У..

При тези данни по делото и с оглед извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира 2 първоинстанционното решение за недопустимо.

Предвид задължителните указания дадени в т.7 на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 2/2004 г. на ОСГК и ТК, недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззвината жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд,

В настоящия случай първоинстанционния съд е бил сезиран със активно субективно съединени искове с правно основание по чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС. По тези искове съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици.

Съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение /с оглед възможността съсобствеността да произтича от различни юридически факти/, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Тоест, правоотношението между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик. Напротив, то може да е различно, поради което с диспозитива на решението си, който е източник на силата на присъдено нещо,съдът дължи произнасяне по всяка една искова претенция , с която е сезиран, респективно с признаване на правата на всеки един от ищците в съсобствеността (каква идеална част всеки един от тях притежава). Същевременно когато е разгледан иск за собственост, следва в диспозитива на решението да се посочи фактическото основание, на което съдът е признал ищеца за собственик/съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона/ , за да е ясно за кой факт се формира сила на пресъдено нещо, тъй като мотивите не се ползват с такава.

Така направената пред въззивната инстанция от ищците индивидуализация на исковите им претенции досежно придобивно основание и правата в съсобствеността е наложителна, тъй като претенцията на всеки един от ищците има характера на отделен иск за собственост, по който се дължи произнасяне от съда с диспозитива на решението.

Ето защо постановяване от първоинстанционния съд на диспозитив по исковете по чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС общо за всички ищци , без да са конкретизирани дяловете им в съсобствеността и непосочване в диспозитива на решението на фактическото основание, на което съдът е признал ищците за собственици , обуславя нарушение на процесуалните правила- чл.235 ал.1-4 ГПК и чл. 236 ал.1 и 2 ГПК във вр. с чл. 5 предл. първо, ГПК, чл.6 и чл. 7 ал.1 ГПК, и процесуална недопустимост на съдебното решение след като не е ясно по кой от всеки един от исковете е налице произнасяне в рамката на заявеното искане.

Ето защо решение № 1117/11.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6791/2024г. , по описа на Районен съд-Пловдив следва да се обезсили, а делото следва да се върне на първостепенния съд за произнасяне по 3 предявените искове.

Първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноски, в т. ч. и пред настоящата инстанция, съобразно разрешението на спора в производството за ново разглеждане на делото.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1117/11.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6791/2024г. , по описа на Районен съд-Пловдив , ХIV гр.с.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените искове.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4