Решение № 191 от 21.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Кюстендил, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20261500500109 по описа за 2026 година

Делото е образувано по жалба, подадена от С. Т. А., ЕГН **********, с адрес: с. ***, насочена против действия на ЧСИ Милена Джоргова, рег. №744, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, извършени по изпълнително дело /ИД/ №20197440400101В а именно наложения запор и удръжки от пенсията на длъжника на сума 2600 лв.Сумата е определена за недължима предвид факта, че след издаване на Заповед за изпълнение вземането се е погасило по давност при условията на чл.111 б.“в“ ЗЗД.Счита, че издадената заповед за изпълнение се приравнява като правни последици на съдебно решение което обуславя извода, че във взаимоотношенията между страните е приложима предвидената в чл.117, ал.2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност която е изтекла. Жалбоподателят счита, че изпълнителното производство, от друга страна, следва да бъде прекратено и на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, доколкото взискателят не бил поискал предприемането на изпълнителни действия за срок по-дълъг от 2 години и мотивира допълнително правните и фактическите основания за това. С оглед изложеното счита, че действията на ЧСИ Джоргова, с които е наложен запор и 1 се удържат суми от пенсията на длъжника са незаконосъобразни и следва за бъдат отменени.

В уточнение на жалбата е заявено, че се обжалват наложени запори на следните автомобили: товарен автомобил марка „ГАЗ 69“ с рег.№ КН 5990 ВМ, лек автомобил марка“Фолксваген Пасат“ с рег.№ КН 26 55 ВН, Мотоциклет марка“Симсон 50“ с рег.№ КН 0648, наложени с изпращане на запорно съобщение до ОД на МВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция КАТ“.

Препис от жалбата е връчен на „ЕОС МАТРИКС“ АД, ЕИК 208597211 като взискател в изпълнителното производство..В законоустановения срок по делото е постъпило възражение в което е обосновано становище за неоснователност на жалбата.Взискателят счита, че съдебния изпълнител не е компетентен да се произнесе по съществуването и дължимостта на вземането с които се свързва направеното възражение за изтекла давност.Смята също така, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1 т.8 ГПК – по делото своевременно са правени искания за извършване на изпълнителни действия от вида на обсъдените в т.10 на Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГТК на ВК, достатъчни за прекъсване на срока по чл.433, ал.1 т.8 ГК, независимо дали действията по реализирането му са били предприети от съдебния изпълнител или предприетото действия е дало резултат за частичното или пълно удовлетворяване на взискателя.Не са налице и обстоятелства от кръга на разгледаните в Тълкувателно решение от 04.07.2024г. постановено по ТД №2/2023г. ОСГТК.Излага съображения за това, че запор върху пенсия, възнаграждение за труд не е недопустимо изпълнително действие като забраната касае само секвестируемата част, която се определя от размера на дохода и съществуващите задължения за издръжка.Счита, че запора е допустим без оглед на факта дали вземането е условно, срочно или спорно и зависи от насрещна престация на длъжника.Налагането на запора по реда на чл.483 ГПК обхваща и последващите изпълнителни действия, но законът не свързва това действие с проверка за съществуване на вземането.Отказът на трето лице да изпълни запора има за последица единствено взискателят да е останал неудовлетворен за своето вземане.Процесното вземане според въззивника не попада под ограниченията на чл.446, ал.3 и ал.4 ГПК и чл.446а, ал.2 ГПК – не поражда действие спрямо пенсията до размера на МРЗ и не се касае за вземане за издръжка..В съответствие с изложеното е искане за отхвърляне на подадената жалба като неоснователна.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Изпълнително дело №101/2019г. е образувано по молба на „ОТП Факторинт България“ ЕАД на основание изпълнителен лист, издаден на 21.11.2011г. по чгд№3389/2011г. за сумите, както следва: 1803.80 лв- дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 28.07.2006г., от която :1447.91лв – главница по Договора за периода от 28.11.2010г. до 09.11.2011г., 275.89 лв- лихва върху главницата за периода от 28.11.2010г. до 09.11.2011г., 35.00 лв – заемни такси , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2011г. до изплащане на вземането , както и 136.08 лв сторени за производството разноски ,от които за държавна такса – 36.08 лв и за юрисконсултско възнаграждение – 100.00 лв.Изпълнителният лист се придружава и от Заповед №2399/18.11.2011г. съгласно която Д. В. К. и С. Т.

А.следва да заплатят посочените суми на „Банка ДСК“ АД.

2

Няма спор за това, че вземанията са прехвърлени с Договори за покупко – продажба на вземания. първоначално на „ОТП Факторинг България „ ЕООД а по – късно на „ЕОС Матрикс“ ЕООД .В подадената за образуване на изпълнителното производство молба е направено искане за налагане възбрана на „недвижим имот“.

В молба с вх.№2319/13.03.2019г. ОТП“Факторинг България“ ЕАД прави искане за налагане запор върху „трудовото възнаграждение „ което С. Т.

А. получава от „Булгарплод Кюстендил – Георги Разсипийски“.

В писмо изх.№20/24.04.2019г. ЕТ“Булгарплод Кюстендил Г.Разсипийски“ се удостоверява, че получаваното от С. Т. А. възнаграждение е под установения за страната минимален размер и за претенции на други лица върху вземането.

В молба с вх.№7919/30.06.2019г. отново е направено искане за запор върху всички левови и чуждестранни валутни банкови сметки на С. Т. А..

На л.82 вкл- л.85 вкл. са приложени уведомления – писма от С-р Пътна полиция Кюстендил, в които е удостоверено наложени запори върху следните принадлежащи на С. Т. А. автомобили, с регистрационни номера, както следва:С РЕГ.№ КН5990ВМ, КН 2656 ВН, КН 0648В.

На 31.05.2023г. по сметка на ЧСИ като задължение по изп.д.101/2019г. е преведена сума 206.83лв- помощи минал период С. Т. А., на 07.06.2023г.86.89 лева, на 07.06.2023г.- 187.43 лв, 18.03.2025г.-32.00 лв, 11.09.2025г суми от по 18.00 лв.

С вх.№1103-7822/19.09.2025г. е запорно съощение до „Алианц Банк“ – България за вземанията на длъжника С. Т. А. по Договорно и Извъндоговорно основание, банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размера на посочената за дължима в съобщението сума – 4675.15 лв ведно с дължимата законната лихва, считано от 17.09.2025гИма запорно съобщение и до „Юробанк България“ АД.

От 28.08.2025 е превод за сума 238.94 лв, от „ЮРОБАНК България“ АД, 10.09.2025г- 32.00 лв,12.09.2025г. – други 32.00 лв,24.10.2025г.- 162.72 лв и други 18.00 лв на 20.10.2025г., 108.42 лв,1074.37 лв- 09.12.2025г.

В писмо уведомление №15499/10.12.2025г. е посочено, че Общинска банка плаща на Съдебния изпълнител сумата 280.54 лв, представляваща средства от пенсия над МРЗ.

Няма доказателства за размера и произхода на средствата в Банковата сметка на длъжника – жалбоподател, които са били преведени на Съдебния изпълнител:

С оглед на изложеното подадената частна жалба съдът прецени за допустима, а преценена по същество за неоснователна.

На основание чл.435, ал.2 ГПК :длъжникът може да обжалва:1. постановлението за глоба;2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;7. разноските по изпълнението.

Налагането на запор върху вземания на длъжника, не е недопустимо изпълнително действие предвид разпоредбите на чл.446 ГПК съгласно които, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху 3 друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа, следва да се разгледа, като подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, от кръга на посочените в чл.435, ал.2 т.2 ГПКС.

Както е посочено в жалбата това допълнително е изяснено в Тълкувателно решение №1/ 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК

Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект.

Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими.

Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение.

Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част.

Нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение. Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът правото си на жалба.

Нарушават несеквестируемостта несъвместимото с нея постановление за назначаване на пазач и насрочването на публична продан на несеквестируема потребима вещ. Не е необходимо тези действия да бъдат извършени, за да упражни длъжникът правото си на жалба, достатъчно е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ.

Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор. Пропускането на срока осуетява само отмяната на наложения запор като изпълнително действие.

На основание чл. 507, ал.1 ГПК - запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

(2) В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.

4

(3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

В отсъствие на доказателства за връчено на А. съобщение за наложения запор върху сумите, които той получава, като пенсия от НОИ, съобразно разпореждане от 07.11.2023г. подадената жалба следва да бъде преценена, като допустима./такива са и указанията в ТР/.

В запорното съобщение, предмет на настоящото разглеждане съдебният изпълнител изрично е посочил горницата на допустимите удръжки. Освен това по делото липсват доказателства за размера на получаваната от С. А. пенсия, въпреки дадените указания жалбоподателят не е посочил размера на пенсията си.От представените извлечения от сметки не е категорично безспорно, че суми от пенсия над несеквестируемата част са били преведени на Взискателя и какъв е размера на надвишението, поради липса на доказателства за размера на получаваната пенсия.