Решение № 362 от 27.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000502908 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4091/08.07.2024 г. по гр. д. №9629/2023 г. по описа на Софийски градски съд са отхвърлени: предявените от С. Х., гражданин на Люксембург, роден на ******** г. в Ешсюр-Алзер, срещу А. Е. А., ЕГН:**********, искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД - за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 17.11.2021 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65, том VII, peг. № 18453, д. № 1142/2021 г., по описа на Нотариус № *** на НК при СРС, и връщане на имота, предмет на договора, съставляващ апартамент в гр. ***, район „***“, ж. к. ***, блок ***, вх. *, ет. *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; предявените от С. Х., гражданин на Люксембург, роден на ******** г. в Ешсюр-Алзер, срещу А. Е. А., ЕГН:**********, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД за признаване за нищожен поради липса на основание на сключения на 17.11.2021 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65, том VII, peг. № 18453, д. № 1142/2021 г., по описа на Нотариус № *** на НК при СРС, и връщане на имота, предмет на договора, съставляващ апартамент в гр. ***, район „***“, 1 ж. к. ***, блок ***, вх. *, ет. *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Решението е обжалвано от С. Х., действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е нищожно, неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел ключови клаузи от процесния договор, пренаписал е и е извадил от контекста им други клаузи. Това е довело до изопачаване на смисъла им. Клаузата вменяваща задължение за полагане на грижи лично изобщо не е била взета предвид от съда. В допълнение на това, клаузата, касаеща възможно временно неизпълнение на това задължение е цитирана частично, а тя всъщност включва важни уточнения и условия, които са били пренебрегнати. Пълният текст на клаузите ясно показва, че задълженията на А. Е. А. са били различни от изложените в решението на съда. Поддържа се, че по делото не е доказано, че приобретателят е изпълнил задълженията си по договора, поради решението на първата инстанция в обратна насока противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост. Изтъква се, че обжалваното решение е основано на противоречиви фактически констатации и че при него липсва логическа последователност. Заявява се, че обжалваното решение се основава на неправилно установени факти, пропускане на важни доказателства, грешно тълкуване на доказателства и фактически грешки. Моли се решението да бъде обявено за нищожно, респективно отменено, а предявените искове за разваляне на договора и връщане на апартамента да бъдат уважени, при условията на евентуалност да бъде обявен за нищожен процесния договор поради липсата на основание. Претендира се присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство – А. Е. А., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. С него излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за законосъобразност на обжалваното съдебно решението. Оспорват се като преклудирани и неотносими към предмета на доказване обективираните във въззивната жалба доказателствени искани. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд констатира, че твърдените основания за нищожност на решението на СГС – нарушение на принципни правила в граждански процес и необосновано тълкуване, обсъждане и кредитиране на доказателства, изначално не могат да доведат до нищожност на съдебно решение, а в действителност представляват оплаквания за неговата неправилност. Ето защо в тази насока ще бъдат обсъдени твърденията на въззивника.

За по-голяма яснота следва да бъде указано на процесуалните представители на въззивника, че нищожно е съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според тълкуването, дадено от ВКС в решение № 668 по гр.д. № 1790/2009 г. по описа на I г. о., което напълно се споделя от настоящия съдебен състав, съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, като липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, и не води до нищожност на съдебното решение. В този смисъл е и решение № 248 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 572/2011 г. на ВКС, IV г.о. Това е прието и в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение. В случаите, когато се твърдят допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и/или необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването или упражняването на правото на иск. В този смисъл е решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г. на ВКС, IV г. о. В разглеждания случай няма дори конкретни твърдения за пороци, които могат да доведат на нищожност или недопустимост на обжалваното съдебно решение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Предмет, както на първоинстанционното производство, така и на въззивното производство, са две групи обективно съединени искове. Първата група, която ще бъде разгледана от въззивния съд включва иск с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липсата на основание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 17.11.2021 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65, том VII, peг. № 18453, д. № 1142/2021 г., по описа на Нотариус № *** на НК при СРС, обективно съединен 3 с иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на прехвърленото по силата на договора право на собственост върху апартамент с идентификатор *** от наследодателката на ищеца. Втора група искове, предявени при условията на евентуалност, включва иск с правно основание с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради виновното неизпълнение от страна на А. Е. А. на задължението за издръжка и гледане, поето с договора от 17.11.2021 г., обективно съединен с иск на основание чл.

55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на прехвърленото по силата на договора право на собственост върху апартамент с идентификатор *** от наследодателката на ищеца.

С разпореждането си от 04.11.2024 г., постановено по реда на 267, ал. 1 ГПК, въззивният съд е установил, че за първи път във въззивното производство с въззивната жалва се навеждат твърдения, че процесният договор е симулативен (привиден), тъй като същият в действителност прикрива договор за дарение, което е ново твърдяно основание за неговата нищожност – чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД вр. с чл. 17 ЗЗД и съответно отделен иск, какъвто не е предявяван пред първата инстанция. Освен това за първи път във въззивната жалба се излагат твърдения за психически проблеми на прехвърлителката Е. М. С., починала на 03.07.2022 г., които са й попречили да прехвърли собствеността на апартамента доброволно и съзнателно – това са твърдения евентуално за унищожаемост на договора съгласно чл. 31 ЗЗД и съответно отделен иск, какъвто също не е предявяван пред първата инстанция.

В тази насока е указано на процесуалните представители на въззивника, че предявяването на нови искове в хода на въззивното производство, а всяко основание за нищожност и/или унищожаемост представлява отделен иск, е недопустимо. Ето защо въззивният съд няма да обсъжда наведените за първи път с въззивната жалба твърдения за симулативност на договора от 17.11.2021 г. и за наличието на психически проблеми при прехвърлителката, попречили й да действа съзнателно, както и да събира доказателства за тези твърдени обстоятелства, които са извън предмета на доказване на предявените искове.

От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, а и от приетото като доказателство в първоинстанционното производство се установява, че ищецът С. Х. е единствен наследник по закон от първи ред (син) на Е. М. С., починала на 03.07.2022 г.

От съдържанието на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 17.11.2021 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65, том VII, peг. № 18453, д. № 1142/2021 г., по описа на Нотариус № *** на НК при СРС, се установява, че на посочената дата Е. М. С., действаща чрез пълномощника си А. Е. А., е прехвърлила на същия, но действащ в лично качество, правото си на собственост върху недвижим имот 4

— апартамент в гр. ***, район „***“, ж.к. ***, блок ***, вх. *, ет. *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, срещу задължението на последния да поеме лично и непосредствено гледането и издръжката й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента, докато е жива. В договора е вписана клауза, според която в случай, че приобретателят изпадне в невъзможност да предоставя лично гледането и издръжката на прехвърлителката, то той се задължава да осигури трето лице, което да изпълнява задълженията до отпадане на причината за невъзможността.

От приетото от първата инстанция писмено доказателство (удостоверение за пенсия или рента, данък от 17.01.2022 г.) се установява, че на Е. М. С. е изплатена пенсия от Национален пенсионен фонд на Люксембург в размер на 32 474.64 евро за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. или средно по 2706.22 евро месечно.

В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите С. С. Д. и С. Р. П..

От свидетелските показания на С. С. Д. се установява, че същата е била наета от А. А. да се грижи за Е. С.. Свидетелката е живеела в съседство на последната и е започнала да полага грижи за нея през 2019 г., когато Е. С. се е преместила да живее от гр. София в гр. Златоград. Тя е полагала грижи за възрастната жена до момента на смъртта, когато е била на 83 г., като грижите се изразявали в поддържане на домакинството и компания при излизане навън. Свидетелката заявява, че А. А., който е живеел по това време в гр.

Разпечатката съдържа 30 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b18e844-8006-49e8-919e-4337b128f4b5