Решение № 3851 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3851 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100508488 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7121 от 05.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1787/2023 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Софийска вода” АД искове за признаване за установено, че П. К. К. дължи сумата 1153,12 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 30.09.2019 г. до 28.05.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

****, клиентски номер 1005149641, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 82,08 лв., представляваща законна лихва за забава за периода м. 10.2019 г. до 28.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 50285/2022 г. на Софийски районен съд. Ищецът е осъден да заплати на адв. Р. Р. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лв., както и на адв. В. Т. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 100 лв.

Решението е обжалвано от ищеца „Софийска вода” АД като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения. В жалбата се излага възражение срещу решаващия извод на районния съд за недоказаност ответницата да е собственик или вещен ползвател на имота, по отношение на който се претендира доставени и незаплатени ВиК услуги. Поддържа се, че от представената справка от Службата по вписвания било установено, че ответницата е дарила процесния имот като нейна полза е учредено вещно право на ползване, поради което 1 същата има качеството на „потребител на ВиК услуги”, които са доставяни в имота. Излага се и оплакване, че съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в неоснователно заличаване на допуснатата по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза, която била необходима за доказване на обстоятелствата, на които се основава предявената претенция.

С писмения си отговор ответницата по въззивната жалба П. К. К. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Софийска вода” АД е предявило срещу П. К. К. искове за признаване за установено, че П. К. К. му дължи сумата 1153,12 лв., представляваща стойността на доставена и потребена вода за периода от 30.09.2019 г. до 28.05.2022 г., и сумата 82.08 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.10.2019 г. до 28.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е налице облигационно правоотношение с предмет доставяне на ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж.к. ****.

Твърди, че за периода от 30.09.2019 г. до 28.05.2022 г. по партидата на този имот с клиентски № 1005149641 е открита договорна сметка 2800049663, отнасяща се за просрочените задължения в размер цената на предявения иск. Ищецът твърди, че редовно е издавал ежемесечни фактури за потребените и начислени услуги в процесния период, чиято стойност не е платена и възлиза на 1153,12 лв. – главница и 82,08 лв. – лихва. Твърди, че за претендираните вземания в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът подал възражение.

С писмения си отговор ответницата, чрез пълномощника й адв. Р. Р., оспорва исковете. Излага се довод, че не дължи претендираните суми, тъй като не било установено ответницата да е „потребител на ВиК услуги” или да е страна по договор за предоставяне на услуги, сключен със „Софийска вода” АД. Излага и възражение за липса на доказателства относно реално измереното количество изразходвана вода. Сочи се, че ответникът не е получавал фактури, поради което за него не е възникнало правото да възрази по реда на чл.

40, ал. 2 от Наредбата. Поддържа се, че ищцовото дружество не е приложило нормативно установените правила относно начина за определяне на изразходваното количество вода и е определило произволно размера на претенцията, без да държи сметка за реално потребеното количество вода, както и че цената е определена в нарушение на с нормативните правила.

Сочи се, че ищецът не твърди и не представя доказателства за извършени през процесния период отчети на средствата за търговско измерване, нито че същите са преминали задължителна метрологична проверка. Излага се и възражение, че ищецът неправомерно и без наличие на законова предпоставка за това е начислявало ВиК услуги „на база”, а не според отчетените показания на водомера.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

2

Предявени са искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 193 от ЗВ, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, и чл. 86, ал. 1 от ГПК – за признаване съществуването на вземания на ищеца за стойността на доставени ВиК услуги, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 50285/2022 г. на СРС.

По така предявените искове и с оглед направените от ответника оспорвания в тежест на ищеца е да докаже, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги, както и че същият е доставил такива услуги в процесния имот в претендирания обем и е начислил суми за доставените ВиК услуги съобразно действащите към този момент разпоредби.

От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. В Общите условия на ищцовото дружество /чл. 2, ал.3/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В случая от представената с исковата молба разпечатка от електронна справка по лице от Службата по вписвания – София е видно, че през 2018 г. ответницата е дарила процесния имот на В.В.К., като в справката е отразено, че тя има право на ползване върху същия. Представената справка от имотния регистър представлява доказателство за вписаните в регистъра промени в собствеността върху недвижимите имоти, респ. за учредените върху тях вещни права. Отразеното в справката относно наличието на вещно право на ползване върху имота в полза на ответницата не е опровергано от други доказателства по делото.

По силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Така правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и от влезлите в сила Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода” АД. Действащите през процесния период Общи условия са общодостъпни на съответните интернет адреси. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на тези публично известни общи условия, за което не е необходимо сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите.

С оглед на горното и с оглед данните за наличието у ответницата на вещно право на ползване върху процесния имот изводът е, че същата има качеството ”потребител на ВиК услуги” по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР ЗРВКУ , следователно е налице облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги.

3

От събраните по делото доказателства обаче не се доказва реалното доставяне на ВиК услуги в процесния период, нито обема на доставяните услуги, които обстоятелства са в тежест на доказване от ищеца, разпределена му от първоинстанциония съд с доклада по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4/14.09.2004 г. В иК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. По делото не са представени никакви документи, удостоверяващи извършен реален отчет на уредите за изразходваната вода. Според приетото във въззивното производство заключение на ССчЕ стойността на количеството потребена вода в процесния период е начислявана „на база”, но няма представени доказателства за осъществяване на предпоставките по чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за служебно начисляване на разход за потребена вода при условията на неосигурен от потребителя достъп. Не са налице доказателства за наличие на предпоставките, предвидени в чл. 24, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия на „Софийска вода” АД за служебно начисляване на суми за вода поради неосигурен от абоната достъп. Не са представени протоколи, съставени от длъжностното лице по реда на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, въз основа на които ВиК операторът да може да начисли разход на вода по начина, установен в чл. 49 от ОУ, респ. по чл. 35, ал. 6 от Наредба 4/14.09.2004 г. От приетото заключение на ССчЕ се установява само какви суми са начислени на ответницата за процесния период, като в него е направена и констатация, че сумите са начислени „на база”.

В заключението също не се съдържат данни за съставени от служители на ищцовото дружество протоколи, удостоверяващи неосигурен от абоната достъп до имота като предпоставка за такова служебно начисляване на суми за изразходвана вода.

Поради недоказването, че ищецът е предоставил в процесния имот за исковия период водоснабдителни услуги със стойност в размер на исковата сума, предявените искове са неоснователни.

Поради съвпадане на крайния извод на първоинстанционния съд с този настоящата инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемата искане въззивникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззиваемата адв. Р. Р. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на което съдът определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и извършените от адвоката процесуални действия. С оглед на тези критерии съдът определя адвокатско възнаграждение, дължимо на адв. Р., в размер на 300 лв.

Воден от горното, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7121 от 05.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1787/2023 г. на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р. К. Р. от САК сумата 300 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П. К. К. във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5