Решение № 5109 от 21.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5109 гр. С., 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110137682 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу З. М. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к.

„Д. 2“, бл. 274, вх. А, ет. 3, ап. 8, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С., ж.к. „Д. 2“, бл. 274, вх. А, ет. 3, ап. 8, абон. № *******: сумата от 1643,77 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 318,92 лв. за периода 15.09.2020 г. - 03.01.2023 г.; сумата от 31,96 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 5,44 лв. за периода 31.12.2020 г. – 03.01.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4904/2023 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР).

В срока по чл. 131 ГПК З. А. оспорва иска по подробни съображения. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните за доставка на топлиинна енергия, като твърди, че през исковия период не е била нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Сочи, че от страна на ищеца не са ангажиранидоказателства, установяващи, че през исковия период е имала качеството потребител на топлинна енергия. Оспорва наличието на валидни облигационни отношения между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение „Т. С.“ ЕООД. Оспорва монтираните в процесния имот измервателните уреди да са били сертифицирани по надлежния ред.

1

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната заповед за изпълнение.

По основателността на исковете:

Предмет на делото са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове за главници ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответниците са собственици/вещни ползватели на имота или го обитават на валидно договорно основание с открита на тяхно име партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.

За да бъдат уважени предявените искове за мораторни лихви ищецът следва да докаже съществуването на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.

По исковете за цена на доставена топлинна енергия и исковете за мораторна лихва върху посочената главница:

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя.

За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответницата е била клиент на топлинна енергия в процесния недвижим имот, а именно апартамент № 8, находящ се в гр. С., ж.к. „Д. 2“, бл. 274, вх. А, ет. 3, респ., че между страните е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, по делото са представени следните писмени доказателства, а именно: договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 11.06.1987 г. между Председателя на ИК на „Искър“ РНС при Столичен народен съвет 2 и З. М. А. (л. 14 – л. 15 от делото); удостоверение за идентичност на адреси, издадено от Столична община – район „Искър“ (л. 16 от делото); декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 80544/20.03.1998 г. за облагане с данък върху недвижимите имоти (л. 96 – л. 97 от делото); удостоверение за идентичност на лице от 29.01.2024 г. , издадено от Столична община – район „Искър“ (л. 99 от делото); декларация по т. 23, ал. 3 и т. 41, ал. 2 от Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 07.05.1987 г. (л. 100 от делото).

От съвкупния анализ на посочените писмени доказателства се установява, че ответницата с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 11.06.1987 г. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, като няма данни след тази дата да е прехвърлила на правото на собственост върху същия на трето лице. Следователно през исковия период ответницата е била собственик на апартамент № 8, находящ се в гр. С., ж.к. „Д. 2“, бл.

274, вх. А, ет. 3. Между страните не се спори, че през исковия период процесният имот е бил топлоснабден, като с доклада по чл. 146 ГПК в о.с.з., проведено на 08.01.2024 г., е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период до процесния имот е доставена топлинна енергия и е извършена услуга дялово разпределение в количеството и за стойностите, посочени в исковата молба.

С оглед гореизложеното и на посочените норми от ЗЕ ответницата се явява потребител на топлинна енергия и е задължена въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия. Относно същата доставка съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), Според заключението на ССчЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, за исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. е начислена по прогнозни данни топлинна енергия в размер на 2 291,13 лв., а след извършено изравняване за периодите м.05.2019 г.-м.04.2020 г., м.05.2020 г.м.04.2021 г. и м.05.2021 г.-м.04.2022 г. е налице сума за възстановяване на потребителя в общ размер на (-) 130,54 лв., представляваща сбор от следните суми за възстановяване, а именно: (-) 113,46 лв. с оглед изравнителните сметки (разликата между прогнозно фактурираното и реално отчетено от ФДР потребление на ТЕ) и (-) 17,08 лв. след корекция на цена на топлинната енергия с оглед решение на КЕВР № Ц24 от 10.06.2020 г., с което е приета по-ниска цена на топлинната енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. Следователно стойността на реално доставената през исковия период топлинна енергия се равнява на 2 160,59 лв. Видно от заключението, през исковия период са били извършени плащания в общ размер на 529,05 лв., които са били отнесени за погасяване на главница за топлинна енергия от 516,82 лв., главница за услуга за дялово разпределение от 11,98 лв. и лихва по главница за дялово разпределение от 0,25 лв. Видно от Приложение № 1 към заключението, със сумата от 11,98 лв. е погасена главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.07.2020 г., който предхожда периода за който се претендира в настоящото производство (м.08.2020-м.04.2022 г.), а със сумата от 0,25 лв. – мораторна лихва за същия период. Следователно стойността на реално доставената през исковия период топлинна енергия, непогасена чрез плащане, се равнява на 1 643,77 лв.

С оглед гореизложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че в тежест на ответницата е възникнало задължение да заплати в полза на ищеца стойността на доставената в имота й топлинна енергия.

Предвид обстоятелството, че се установява, че „Т. С.” ЕАД има непогасено 3 вземане срещу З. М. А. за стойността на доставената в имота топлинна енергия, следва да бъде разгледано направеното от последната възражение, че част от него е погасено по давност.

Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в конкрения случай на 30.01.2023 г.

Исковият период, за който ищецът претендира цена на доставена топлинна енергия е 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., следователно в случая са приложими общите условия, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следва да се вземе предвид спирането на давността по време на извънредното положение. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Посоченият Закон е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Т. е. за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителна давност не е текла. При това положение давностният срок се е удължил с 69 дни.