Решение № 100 от 09.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер -85 09.04.2020 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На четвърти март, две хиляди и двадесетата година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор: _________________

Като разгледа докладваното от съдията

Кирил Градев

Търговско дело № 428 по описа за 2019 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на М.Й.С. от гр. *** против

„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София. Ищцата сочи , че като пешеходец на 04.07.2018 г. в гр.Бургас на бул.“Ст.Стамболов“ пред бл.132 на пешеходна пътека, очертана с пътна маркировка М8.1 и обозначена с пътен знак Д 17 е била блъсната от лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № А 6651 КВ и с водач М.П.П. при което са й били причинени телесни увреждания. По повод деянието е било образувано ДП №487/2018 г. като в съда е бил внесен обвинителен акт и по същия е било образувано НОХД №1979/2019 г. на РС – Бургас, приключило с краен съдебен акт – одобрено от съда споразумение, с което подсъдимата е признала вината си и е наложено съответното наказание. Видно от приложените към исковата молба документи – ищцата е претърпяла счупване на дясна мишнична кост в проксималната част с кръвонасяданепо дясна мишница , гърба и шията, кръвонасядане по дясното бедро, което е резултат от съприкосновението с лекия автомобил и последващото падане на терена. На ищцата е било причинено трайно затруднение на дясната ръка с възстановителен период от 2.5 – 3 месеца. Била е приета в отделението по ортопедия и травматология при УМБАЛ – Бургас, където е била констатирана фрактурата и е била поставена ортеза като е била обездвижена за период от два месеца. Впоследствие била проведена и физиотерапия. През срока на лечението ищцата е претърпяла значителни болки, страдания и неудобства от невъзможността сама да се обслужва и необходимостта само да лежи в продължение на две седмици. Същата се оплаква , че и понастоящем не може пълноценно да използва ръката си. Докато преди инцидента е помагала на децата с отглеждането на внуците си, то сега самата тя се нуждае от помощ. Изтъква , че са налице и психични проблем – стресира се при движение по улиците и пресичане на пътните платна. – счита се за уязвима и че не е в безопасност. Наложило се е да бъде придружавана от близки като е навън, все още не е преодоляла страха си.

Сънува кошмари, налага се да пие приспивателни медикаменти. МПС-то , с което е бил причинен инцидента е със задължителна застраховка „ГО“ при ответното застрахователно дружество. Още на 21.08.2018 г. е отправила извънсъдебна претенция. На осн. чл.423 от КЗ ищцата претендира да й бъдат изплатени 35 000 лв. – обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания вследствие причиненото телесно увреждане ведно със законната лихва начиная от 04.07.2018 г. до окончателното й изплащане. По време висящността на производството страната прави увеличение на иска си на

40 000 лв. Направени са доказателствени искания – за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Прави се искане за прилагане на НОХД №1979/19 г. на РС – Бургас, по което е приложено цялото медицинско досие на ищцата. Моли се за назначаване на СМЕ , която въз основа на медицинските документи да даде заключение относно увреждането на ищцата и на други въпроси във връзка с него. Иска се назначаването и на съдебно-психологична експертиза за установяване на психическото й състояние след инцидента. Прилагат се доказателства по опис.

Страната поддържа претенцията си пред съда лично и чрез процесуалния си представител – адвокат.

Постъпил е отговор на исковата молба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД със седалище – гр.София, представлявано от изп. директори Александър Личев и Румен Димитров. Исковете се оспорват като неоснователни. На първо място се прави възражение по местната подсъдност на делото и се иска същото да бъде изпратено в СГС – по седалището на ответника. Излагат се съображения. На следващо място се оспорва изключителната вина на водача на застрахованото МПС М.П. Твърди се , че ищцата С. е била длъжна и е могла да осъзнае опасността , на която се излага.Оспорва се претенцията като завишена. Представя се документ за изплатени 10 000 лв. обезщетение и че в по-голям размер обезщетението ще доведе до неоснователно обогатяване.Оспорва се и акцесорния иск за лихва, тъй като отговорността на застрахователя е договорна и той не може да изпадне в забава. Възразява се против искането за допускане на двама свидетели. По поисканата САТЕ се поставят въпроси и от страна на ответника. По СМЕ се правят искания във връзка с експертизата както и се поставят допълнителни задачи. Възразява се против назначаването на психологическа експертиза. Моли се за даване на възможност за допълнителни искания. Прави се искане за допускане като свидетел на водача М.П.. Изразява се становището , че не е налице основание за ангажиране отговорността на ОЗК –

Застраховане АД, поради което исковете като неоснователни и необосновани да бъдат отхвърлени изцяло. Прилага се банково извлечение, от което е видно , че ищцата С. е получила застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. Страната поддържа становището си пред съда чрез упълномощения си процесуален представител.

С вх.№14929/26.09.2019 г. от страна на ищцата М.С. е постъпила допълнителна искова молба.

Оспорва се възражението за местна подсъдност като ищцата се позовава на правото си по чл.115 ал.2 от ГПК. Оспорва се и направеното възражение за съпричиняване на резултата – че ищцата е „изникнала внезапно“ / като се сочи , че вероятно изложеното касае друг случай/. Оспорва се възражението по предявения размер на иска. Сочат се обстоятелствата по водените преговори със застрахователя, прилага се и писмо по водената кореспонденция. Признава се факта, че на 16.08.2019 г. е извършен превод на сумата от 10 000 лв., но се поддържа предявената претенция в пълен размер, независимо от извършеното плащане. В тази връзка се претендира присъждане на лихвата върху целия предявен размер до 16.08.2019 г. като след тази дата се дължи лихва върху главницата след приспадане на вече платената сума от 10 000 лв.Не се възразява по допускането на САТЕ , както и по изискване на медицинската документация от УМБАЛ – Бургас. Прилагат се писмени доказателства по опис.

С вх.№16569 от 23.10.2019 г. е постъпил отговор на допълнителната искова молба от страна на ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД – София. Заявява се , че се поддържа подадения отговор на исковата молба. Поддържа се възражението за местна подсъдност – че делото не следва да се разглежда от ОС – Бургас , а от СГС.

Поддържа се възражението , че предявения иск е прекомерно завишен и че изплатеното обезщетение изцяло съответства на претърпените травми. Поддържа се и наведеното възражение за съпричиняване на резултата от страна на ищцата. Поддържа се и възражението по претенцията за лихви на ищцата.

Поддържат се направените доказателствени искания.

Предявеният иск е допустим – предявен е от легитимирана страна и са налице законовите основания за предявяването на същия против застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила , чрез който е причинен вредоносния резултат.

От фактическа страна е установено , че ищцата на 04.07.2018 г. като пешеходец пресича пешеходна пътека тип М 8.1 на бул. бул. С.Стамболов в гр.Бургас в посока към блок №132. Лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№А 6651 КВ , управляван от М. П. е започнал спиране пред пътеката със закъснение, не е успял да спре и е ударил пешеходката С. по дясното бедро като я е съборил на пътя. При пресичането на пешеходната пътека ищцата С. е възприела два автомобила. Единия – намиращ се в лявата лента е закривал обективно видимостта на пешеходката – според вещото лице Г. за кратко време и отчасти. Това обстоятелство не бива да се поставя като обективна предпоставка за настъпилото ПТП , защото пешеходката е могла да бъде възприета обективно в по-ранен момент като готвеща се да пресича пътното платно. Данни за внезапно навлизане на пешеходката по пътеката липсват. Налице са обективни данни според вещото лице Г. , които указват на противното - в лявата лента автомобилът е бил спрял и след това е започнало пресичането на пешеходката.

Водачът на този автомобил е дал знак на пешеходката С. да започне пресичането на платното. От данните вещото лице Г. заключава , че водачът на „Нисан“-а е имал обективната възможност да възприеме пешеходката. Вещото лице е анализирало всички данни по НОХД №1979/2019 г на РС – Бургас. По механизма на ПТП – дадените от свидетелката М.П. показания съдът намира , че не следва да ги кредитира с оглед нейната заинтересуваност и констатираната от съда противоречивост - на л.94 по делото от нейните показания от една страна се твърди , че е нямала видимост заради спрелия на пътеката автомобил и е видяла човека / пешеходката С./ едва когато вече е бил на ръба на автомобила / каквото и да значи това/. Същата отрича да е ударила пешеходката , а твърди , че автомобилът й е бил спрял , когато пешеходката се подпряла на капака. Маневрата „спиране“ е била предприета от нея „много рязко“ – когато възприела пешеходката. Описаната ситуация от свидетелката се различава от механизма , изложен от вещото лице Г. и твърдението за „подпиране на капака“ не кореспондира с падането на пешеходката. / Подпирането се извършва с цел увеличаване на устойчивостта и шанса за падане намаля, докато в случая пешеходката е паднала и е пострадала тежко/.

Вещото лице П. в приетата по делото съдебно-медицинска експертиза посочва , че според медицинската документация установява, че М.С. е пострадала при ПТП като пешеходка, блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека. Получила е счупване на дясна мишнична кост в проксималната част, кръвонасядане на мишницата, горната половина на гърба, врата и основата на шията, кръвонасядане на горната трета на дясно бедро по страничната повърхност.

Проведено е било консервативно лечение / имобилизация/ поради тромбоцитопения. Обичайното възстановяване на този вид травма е около 2.5 – 3 месеца, през което време е нарушено качеството на живот. Болката е най-интензивна в началния период след травмата и постепенно с времето затихва.

Понастоящем вещото лице П. сочи , че функцията на крайника е възстановена, но движенията в разенната става не са в пълен обем. Липсват трйни последици върху функцията на ръката. Липсват данни и медицинска документация за предшестваща фрактура на дясна мишнична кост / във връзка с възражението на ответника за предшестваща травма/. Вещото лице сочи , че лечението е било проведено по правилата.Липсват данни за неспазване на лекарските предписания. В медицинската документация е отбелязан ****** *******

, който не е в пряка връзка с настъпилото ПТП.

Свидетелите Е.Д. – ****** на пострадалата ищца и М. А. – ****** на същата подробно сочат в показанията си преживяванията на ищцата след инцидента – престоя в болницата, повторното влизане в болницата в отделението по хематология заради възникналия проблем от кръвонасяданията. Освен натрошената дясна ръка цялата й дясна страна е била синя – черна, вкл. и бедрената част. И двете свидетелки сочат за безпомощността на ищцата , за зависимостта й от чужда помощ – това че е била на легло / говори се за период от два – три месеца/, в невъзможност да се самообслужва, за трудностите впоследствие при изправянето. Заради травмите и възрастта на ищцата възстановяването е продължило сравнително дълго време – до към Нова година. Трудно е понесла и физиотерапията /вдигане на високо кръвно налягане/. Говорят и за психичните проблеми понастоящем – стреса от излизането по улиците, напрежението при пресичане на пътното платно. Още след инцидента тя е била в ужас от преживяното. Преживявала е тежко и това , че не може да е полезна за децата и внуците си, на които е помагала. Понастоящем още се оплаква от болки в ръката, макар и не такива , каквито са били в началото. Не може да си служи пълноценно с тази ръка.