Определение № 24859 от 26.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24859 гр. София, 26.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110128098 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на М. А. М. срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

Касае се за предявени обективно съединени искове за прогласяване за нищожен на две различни основания на договор за потребителски кредит. Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема с оглед на основанията на всеки един от исковете, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност, като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно, защото поставените въпроси не са необходими за правилното решаване на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.11.2022 г. от 09:35 часа , за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и 1 отговора на исковата молба документи.

УКАЗВА на ищеца, че описаните в исковата молба Общи условия, Декларация чл. 66 ЗМИП и Декларация чл. 42 ЗМИП не са представени с исковата молба, както и че може да ги представи по делото с препис за ответника най-късно в насроченото открито заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на съдебносчетоводна експертиза със задачи, посочени в отговора на исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са при условията на евентуално съединяване искове от М. А. М. срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит от 09.07.2021 г. е нищожен, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – нищожност поради противоречие на закона, включително поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит от 09.07.2021 г. със срок от 12 месеца, по силата на който получил в заем сумата от 700 лв., като съгласно § 4 се задължил в срок от 3 дни да осигури обезпечение – поръчителство, а съгласно § 6 при неизпълнение дължи неустойка в размер на 490.44 лв., дължима разсрочено заедно с месечните погасителни вноски. Намира клаузите относно неустойката, възнаградителната лихва и годишния процент на разходите за неравноправни, като изтъква, че договорът е сключен при общи условия и параметрите му не са били предмет на индивидуално договаряне. Счита, че неустойката всъщност представлява скрита възнаградителна лихва, която не е включена в годишния процент на разходите, като по този начин се нарушават изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е налице противоречие със закона.

Навежда, че договорената неустойка излиза извън присъщите й функции, поради което е налице нарушение на добрите нрави. Сочи, че самият размер на възнаградителната лихва сочи на противоречие с добрите нрави, защото е превишен трикратният размер на законната лихва и е налице значителна нееквивалентност на престациите. Счита целия договор за нищожен, тъй като нищожните клаузи не могат да бъдат заместени по право и договорът не би бил сключен без тях.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че договорът отговаря на всички императивни изисквания. Оспорва неустойката да представлява добавка към възнаградителната лихва, поради което тя не следва да се включва в годишния процент на разходите. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да е неравноправна, като акцентира, че тя е част от основния предмет на договора и е уговорена на ясен и разбираем език, поради което не подлежи на проверка за неравноправност по аргумент от чл. 145, ал. 2 ЗЗП.

Оспорва наличието на противоречие с добрите нрави при твърдения, че не е нарушен максималният предел на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а наличието 2 на императивна правна норма изключва наличието на противоречие с добрите нрави.

Изтъква, че по-високата възнаградителна лихва е обоснована с по-високия риск, който той като небанкова финансова институция поема. Счита, че евентуалната нищожност на неустойката не влече нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи: сключването между страните на Договор за потребителски кредит от 09.07.2021 г. с посоченото съдържание, по който ответникът му е предоставил в заем сумата от 700 лв.; твърдяната неравноправност на клаузите за възнаградителна лихва, годишен процент на разходите и неустойка; твърдяното противоречие на договора със закона и накърняване на добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидни клаузи за възнаградителна лихва, годишен процент на разходите и неустойка, както и че клаузите са индивидуално уговорени, като за последното не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит от 09.07.2021 г., по който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 700 лв.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3