Решение № 5224 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5224 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100508827 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на „Ф.Б. ЕООД срещу постановление от 04.04.2024 г. по изпълнително дело № 20248600400915 по описа на ЧСИ В.М., с което е отхвърлено възражението на длъжника за освобождаване от разноски по изпълнителното дело и е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело.

Жалбоподателят твърди, че обжалваните действия са незаконосъобразни и претендира отмяната им. Счита, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, поради което не дължи разноски. Твърди също така, че дължимото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на взискателя следва да бъде определено в размер на 200 лв., а не както е определено с обжалваното постановление – 400 лв. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – В.П.Д., оспорва жалбата, като счита, че същата е неоснователна. Твърди, че длъжникът е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, доколкото задължението не е било заплатено на кредитора. Счита също така, че по изпълнителното дело са поискани множество изпълнителни действия, което обосновава претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо, моли 1 жалбата да бъде отхвърлена.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ В.М. е посочила, че жалбата е неоснователна. Твърди, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и не са прекомерни.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 25.04.2024 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 04.04.2024 г. Не са налице данни по изпълнителното дело за датата, на която е връчена заповедта за изпълнение, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Ето защо, жалбата се явява процесуално допустима.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя В.П.Д. срещу длъжника „Ф.Б. ЕООД за събиране на парична сума в размер на 400 лв. – разноски по гр.д. № 3474/2023 г. по описа на РС-Перник, за която е издаден изпълнителен лист от 28.02.2024 г. по гр.д. № 3474/2023 г. по описа на РС-Перник. Взискателят се легитимира като титуляр на вземането въз основа на договор за цесия, сключен с Г.М.М. – първоначален кредитор, в полза на който е издаден изпълнителният лист.

Видно от изпратената до длъжника „Ф.Б. ЕООД покана за доброволно изпълнение от 19.03.2024 г., ЧСИ е приел за събиране и сумата в размер на 400 лв. разноски по изпълнението, представляващи хонорар за защита от адвокат в полза на взискателя. По изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, като няма спор между страните, че задължението по изпълнителния лист е заплатено от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение.

При така установените факти настоящият състав намира частната жалба за частично основателна.

Действително, установява се, че длъжникът „Ф.Б. ЕООД преди образуване на изпълнителното дело е изпратил сумата в размер на 400 лв. до кредитора Г.М.М. чрез пощенски запис. Няма данни обаче, че сумата е получена от страна на кредитора М..

Длъжникът е имал възможност да се освободи от последиците от забавата (в това число и отговорността за разноски по изпълнителното дело) чрез влагане на сумата по 2 сметка на кредиторите по реда на чл. 97, ал. 1 ЗЗД, за каквито действия няма данни по делото. Фактът, че „Юробанк България“ АД са отговорили на запитване на длъжника, че не предлагат възможност сумата да бъде вложена по сметка на трето лице, не означава, че услугата не може да бъде извършена от друга търговска банка. В този смисъл няма основание да се приеме, че е налице хипотеза на забава на кредитора, респективно - освобождаване на длъжника от неблагоприятните последици за заплащане на разноски по събиране на присъдената сума.

Както беше посочено, в рамките на изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия след получава на поканата за доброволно изпълнение от страна на длъжника. Ето защо, в полза на взискателя се дължат разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 НМРАВ само за образуването му. Не се дължи възнаграждение по т. 2 от цитираната разпоредба на НМРАВ, тъй като същата визира случаи на осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело, извън образуването му, каквото не е било налице, с оглед извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение, за който факт не е налице спор. Отделно от посоченото, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е прекомерно, предвид ниската фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело.

Съобразно изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, и вместо него постановено ново, с което претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано от 400 лв. на 200 лв.

По разноските:

Настоящото производство касае оспорване на размера на дължимите разноски по изпълнително дело. В този смисъл, недопустимо се явява кумулирането на нови задължения за разноски в рамките на настоящото производство, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо, не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 04.04.2024 г. по изпълнително дело № 20248600400915 по описа на ЧСИ В.М., с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените за събиране в полза на взискателя В.П.Д. разноски 3 за защита от адвокат по изпълнително дело № 20248600400915 по описа на ЧСИ В.М., от сумата в размер на 400 лв. на сумата в размер на 200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 04.04.2024 г. по изпълнително дело № 20248600400915 по описа на ЧСИ В.М., с което отхвърлено възражението на длъжника за освобождаване от разноски по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4