Решение № 221 от 30.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Дупница, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20261510200660 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

К. И. И., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***"**,е обжалвал Наказателно постановление № 26-0348-000193/04.06.2026 г., издадено от ВПД Началник Група в РУ Дупница, към ОД МВР Кюстендил, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 предл. 1-во ЗДвП му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 255.56 (двеста петдесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) евро и 6 (шест) месеца „Лишаване от право да управлява МПС“. С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че не е описано пълно, ясно и точно извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е бланкетна, както и, че не е налице умисъл, тъй като лицето не е знаело, че МПС-то е било със служебно прекратена от Гаранционния фонд регистрация. Моли за отмяна на атакуваното НП. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, надлежно призована, не се представлява. В придружителното писмо се сочи, че НП е законосъобразно и моли да бъде потвърдено, като такова. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени 1 доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 23.03.2026г., актосъставителят – С. С., на длъжност мл. автоконтрольор в ОД на МВР Кюстендил, РУ Дупница, в присъствието на свидетеля на констатиране на нарушението, съставяне и предявяване на АУАН – Й. К. съставил АУАН на жалбоподателя, за това, че на 23.03.2026г., около 10:50 часа, в гр. Дупница, по ул. „Княз Борис І“ № 1, в посока на движение към ул. „Андон Величков“, управлявала собствения си лек автомобил –„Ауди А4”, с рег. № *********, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 03.02.2026 г., като това е установено след извършена справка с техническо средство РСОД. По делото е представено и Постановление за отказ да се образува ДП, като в същото е посочено, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, а за административно нарушение (стр.15), като в НП изрично е посочено, че е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление вх. № 185882026 г. на РП гр. Кюстендил за прекратяване на наказателното производство по прекратено АНП на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН по АУАН № GA4977018/23.03.2026 г.

В издадения АУАН за нарушена била посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не били вписани изрични възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и при тази фактическа обстановка, на 04.06.2026 г., АНО е издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДВП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во, от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено наказание – „глоба” в размер на 200.00 255.56 (двеста петдесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) евро и 6 (шест) месеца лишаване от право право да управлява МПС.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. По същество между страните липсва спор по отношение на фактическата обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – издадено от ВПД 2

Началник Група в ОДМВР -гр. Кюстендил, РУ Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г. В случая е налице заповед на директора на ОД на Министъра на вътрешните работи, от която се установява, че издателят на процесното НП е притежавал съответната материална и териториална компетентност за издаване на административнонаказателния акт. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Съдът намира обаче, че неправилно е определена, както нормата, която е посочена за нарушена, така и вследствие на това и санкционната норма. Така в акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като тази норма гласи: Чл. 140. (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ Съгласно санкционната норма пък, която АНО е приложил, то чл.175, ал.3, предл.I –во, с изм. с ДВ, бр. 64 2025 г. , в сила от 7.09.2025 г., действаща към датата на установяване на нарушението, гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ Тези общи разпоредби на ЗДвП, макар и частично да кореспондират с описаното като факти от актосъставителя, пренесено впоследствие и в НП, се явяват несъответни на вмененото нарушение, което покрива друг правопораждащ фактически състав, който се явява специален спрямо общия приложен и който би бил коректния такъв в случая, а именно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, и санкциониране на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ.

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по раздел ІІ буква „А“, т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т.1 от КЗ. Тя би била конкретната приложима разпоредба в случая. От своя страна съгласно даденото §1, т.33 от КЗ легално определение за понятието „автомобилист“ е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Правното основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ, според която на лице п о чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв.- за физически лица. Установената фактическа обстановка - управление на МПС, за 3 което няма сключена застраховка „ГО“ съответства напълно на описанието на нарушение на тази норма, а не на посочената от АНО в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Оттам видно от изложеното грешно е била определена и санкционната разпоредба, която да намери приложение. Следователно е налице нарушение на материалния закон и акта и НП не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, което е достатъчно и самостоятелно основание за тяхната отмяна без да се навлиза в обсъждане на доводи по същество на спора.

От друга страна по преписката е приложена справка от „Гаранционен фонд“, от която да е видно, че до собственика на процесното МПС е изпратено уведомление № 013401/04.01.2026 г. на 09.01.2026 г. съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ, след изтичането на предвидения в ал. 10 срок, съгласно ал. 11, изр. 2-ро от същата разпоредба Гаранционен фонд е уведомил по електронен път Дирекция „КИС“ –МВР да прекрати регистрацията на посоченото МПС. При служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство по смисъла на чл. 18, т. 2 от Наредба № І-45/24.03.2000 г., в предвидените по чл. 18б, ал. 1, т.

1,2,3, 4 или 8, органът по регистрацията уведомява собственика на превозното средство посочен в регистъра, съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. Изпращаните от ГФ уведомления до собствениците на МПС по чл. 574, ал. 10 от КЗ са кореспондентски пратки и ГФ няма задължение тези уведомления да ги изпраща като препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл. 34, ал. 4 от Закона за пощенските услуги, като е посочено, че срокът за потвърждаване на наличието на сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите тече от датата на изпращане на уведомлението. Въпреки описаното приложение не е приложено като доказателство по АНП уведомлението от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ, нито пък уведомление до собственика на превозното средство съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45/24.03.2000 г., от които да е видно, че водача е бил уведомен, че към датата на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС без застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП „служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства и не е посочил такива вкл. и пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по 4 административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като спрян от движение, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл.7, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателя е допускал или че е знаел, че полицата, с която е управлявал автомобила, е била невалидна, т.е. в случая няма данни жалбоподателя да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжан да знае, че автомобилът, който е управлявал, е спрян от движение. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че липсва вина от страна на жалбоподателя И., т.е. деянието не е осъществено от субективна страна. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по безспорен начин жалбоподателя да е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но от друга страна, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК („доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила“), приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС I и II колегия на ВАС, според което „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.