Определение № 26 от 19.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по Молба вх.

№10407/08.12.2025 г., депозирана от М. Т. И., чрез адв. Н. М., с която се иска изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело въззивно Решение №181/29.10.2025 г., като присъденото адвокатско възнаграждение за въззивното производство в полза на адв. Б. в размер на 900 лв., да бъде увеличено до размера от 4325 лв.

Молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирана страна, и е процесуално допустима.

Препис от нея е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.248, ал.2 от ГПК е депозирала Отговор вх.№10752/16.12.2025 г., подаден чрез прокурор Дишлянов от Апелативна прокуратура – Пловдив, в който се поддържа неоснователност на молбата, и се настоява да се остави без уважение.

С постановеното въззивно решение съдът изцяло е отхвърлил въззивната жалба на ответника, и частично е уважил въззивната жалба на ищеца, като е приел, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди в полза на ищеца, е в размер на 25 000 лв., поради което е присъдил в полза на ищеца допълнително обезщетение от 7000 лв., над уважения от първостепенния съд размер на иска от 18 000 лв. При присъждане на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. съдът е приел, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството пред въззивната инстанция, следва да определи адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца в по-нисък размер от размера, изчислен съобразно възприетата изчислителна методика с Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, приета от Висшия адвокатски съвет. Съдът 1 констатира, че по отношение на заявената пред въззивния съд претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. от ответника не са релевирани възражения за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от този, който се определя по методиката, възприета с Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Изложените от въззивника-ответник доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение са относими единствено към присъденото адвокатско възнаграждение с решението на първостепенния съд, и същите са били разгледани от първостепенния съд, който с постановеното по реда на чл.248, ал.1 от ГПК Определение №573/12.05.2025 г. по гр.д.№599/2023 г. на ОС – Стара Загора е оставил без уважение искането за намаляване на присъдения размер на адвокатското възнаграждение на това основание. Това определение не е било обжалвано от ответника и е влязло в сила. Във въззивното производство не са релевирани от ответника отделно доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивното производство, определимо по методиката по Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Съдът неправилно е приел, че такива доводи са били надлежно релевирани досежно определянето на размера на адвокатското възнаграждение за въззивното производство съобразно приетата методика в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Съобразно тази методика, адвокатското възнаграждение при материален интерес от 25 000 лв. /до който размер е уважен предявения иск с въззивното решение/ се изчислява в размер на 2650 лв., поради което до този размер искането за увеличаване на определения размер на адвокатското възнаграждение за въззивното производство е основателно.

Неправилно в молбата се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца поотделно въз основа на обжалваемия интерес по въззивната жалба на ищеца и въз основа на обжалваемия интерес по въззивната жалба на ответника. Макар въззивното производство да е образувано по две въззивни жалби, разглежданият във въззивното производство иск е един, и обжалваемия интерес на ищеца пред въззивната инстанция е общия му интерес по двете въззивни жалби, поради което е неприложима разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г., която урежда методиката за изчисляване на адвокатско възнаграждение при множество искове, съединени за разглеждане в едно производство. Ето защо, предложеният в молбата по чл.248, ал.1 от ГПК метод за изчисляване на адвокатското възнагражение /като сбор от възнагаждения, изчислени поотделно по двете въззивни жалби/, не съответства нито на възприетия принцип в Наредба №1/09.07.2004 г., нито на съдебната практика.

По тези съображения съдът намира молбата за изменение на въззивното решение в частта му на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за частично основателна, като присъденото в полза на адвокат Б. адвокатско възнаграждение следва да бъде завишено от определения с въззивното решение размер от 900 лв., до размера от 2650 лв. В останалата част молбата за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение над размера от 2650 лв. до размера от 4325 лв. следва да се остави без уважение, като 2 неоснователна.

Така мотивиран, и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на Решение №181 от 29.10.2025 г., постановено по в.гр.д.№359 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която Прокуратурата на Република България, с БУЛСТАТ 121817309, с адрес: гр. София, бул.“Витоша“ №2, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на адвокат Л. Н. Б., с адрес: гр. С.“, бл.14, вх.“В“, ап.51, адвокатско възнаграждение за въззивното производство, за предоставената безплатна правна помощ на ищеца М. Т. И., с ЕГН **********, КАТО УВЕЛИЧАВА присъденото в полза на адвокат Л.

Н. Б. от размера 900 лв. /деветстотин лева/ до размера от 2650 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/, който съответства на сумата от 1 354,92 евро /хиляда триста петдесет и четири евро и деветдесет и два евроцента/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх.№10407/08.12.2025 г., депозирана от М. Т. И., чрез адв.

Н. М., за изменение в частта за разноските на постановеното въззивно Решение №181/29.10.2025 г., като присъденото адвокатско възнаграждение за въззивното производство в полза на адв. Б. да бъде увеличено над размера то 2650 лв. до размера от 4325 лв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3