Определение № 204 от 23.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Бургас, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500798 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 18775/29.04.2025г. по описа на Районен съд – Бургас, подадена от „МГ Пропърти Мениджмънт“ ЕООД със седалище гр. Несебър против Определение № 2148 от 07.04.2025г., постановено гр. дело № 2468/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Несебър.

С частната жалба се претендира атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от страна на Районен съд – Бургас като компетентен съд, който да разгледа спора и да се произнесе по съществото му.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Частната жалба е депозирана в едноседмичния преклузивен срок за атакуване на постановеното определение (съобщение е получено на 24.04.2025г., а депозираната частна жалба е постъпила в съда на 29.04.2025г.), дължимата държавна такса е заплатена и лицето, подписало частната жалба разполага с валидна представителна власт за това (лист 6 - гръб от първоинстанционното производство).

В жалбата се посочва, че атакуваното определение е неправилно.

1

Посочва се, че не е налице заявено и мотивирано възражение от страна на ответника за местна подсъдност. В жалбата се сочи, че страните са подписали договор, по силата на който всички техни спорове за договора следва да бъдат разрешавани от компетентния съд, който те самите са определили, именно Районен съд – Бургас. Посочва се, че предявеният при условията на евентуалност иск е за неоснователно обогатяване, което като основание за претенцията поначало изключва качеството „потребител“ на посочения по този иск ответник, а и възражение от страна на ответника в този смисъл не е налице по делото и поради това повдигане на спор относно подсъдността от съда служебно не отчита дали това съответства на волята на ответната страна да се отклони от изразената с клаузата си воля.

В жалбата се посочва, че съдът не би могъл да тълкува предварително волята на страните или служебно да допълва тяхната неизявена воля, с посочване на съд, който те не са определили в бъдещите си, или възникнали спорове, поради което и мотивите на съда в полза на прекратяване на делото поради неподсъдност са дадени преждевременно при липса на посочено изрично възражение за неподсъдност на делото.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „М Г Пропърти Мениджмънт“ ЕООД със седалище гр. Несебър против А. А. С. от гр. *******, ул. „******“ № **, за следните суми:

- 1 564, 56 евро, представляваща сбор от дължими, но неплатени такси съгласно Договор за поддръжка на недвижим имот от 01.04.2020г. за периода от 10.04.2023г. до 31.12.2024г.,

- 313, 85 евро, представляваща сбор на дължими обезщетения в размер на законните лихви върху неплатените размери на дължими такси, съгласно Договор за поддръжка на недвижим имот от 01.04.2020г. и - законна лихва върху сумата от 1 564, 56 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2025г. до окончателното плащане на задължението.

При условията на евентуалност се претендира – в случай, че бъде 2 отхвърлена първоначално заявената претенция, то съдът да осъди ответника – А. А. С. да заплати на ищцовото дружество посочените по-горе суми, представляващи неоснователно обогатяване.

В исковата молба се посочва, че ответника по делото – А. А. С. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 50, 21 кв.м. Посочва се, че между страните е сключен Договор за поддръжка на недвижим имот от 01.04.2020г., по силата на който договор ищцовото дружество се е задължило да предоставя на ответната страна услуги, свързани с техническата и административна организация във връзка с УПИ – 5706 в кв. 1304 по плана на к.к. Слънчев бряг срещу заплащане на възнаграждение – такса в размер на 461, 52 евро с включен ДДС годишно.

В исковата молба се посочва, че ответната страна е изпълнявал своите задължения и е заплатил дължимите суми за 2020г. и 2021г., но след това не са извършвани други плащания, като на 01.04.2022г. ответната страна е изпаднал в забава относно дължимата сума за 2022г., а впоследствие – и за 2023г. и 2024г. и по този начин се е породил и правния интерес за ищцовото дружество да претендира плащане на дължимите от ответната страна суми.

На основание чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

На основание чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

С оглед на приетото в мотивите на ВКС на РБ в Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022г., постановено по тълкувателно дело № 3/2019г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ следва да се приеме, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. ВКС на РБ в мотивите на цитираното тълкувателно решение приема, че дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл.

2, буква „б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко 3 физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности.

Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства.

При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл. 113 от ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз (чл. 4 §2, б.е, чл.12, 114 и 169 ДФЕС) и чл.38 от Хартата на основните права на ЕС, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите.

В конкретния случай е безспорно, че спорното правоотношение между страните е възникнало от сключения помежду им Договор за поддръжка на недвижим имот от 01.04.2020г., от който е видно, че възложителят в качеството му на физическо лице е възложил срещу възнаграждение на търговец – еднолично дружество с ограничена отговорност поддръжката и техническото и административно управление на ваканционно селище „Rose Village“, изградено в недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот УПИ VІІІ – 576 в кв. 1304 по плана на к.к. Слънчев бряг – запад, целият урегулиран от обща площ от 4 455 кв.м.

Безспорно е, че физическото лице сключва този договор извън рамките на 4 своята търговска или професионална дейност и за цели в свой собствен интерес и такива от частен характер, а дружеството – „МГ Пропърти Мениджмънт“ ЕООД сключва договора именно в изпълнение на своята дейност по занятие – тоест – касае се за предоставени услуги, които са част от предмета на дейност на дружеството. В този смисъл, настоящият състав намира, че в сключения между страните Договор за поддръжка на недвижим имот от 01.04.2020г. физическото лице – възложител – А. А. С. – ответна страна в настоящото производство има качеството на потребител и по отношение на него следва да се приложат специалните разпоредби относно местната подсъдност, приети в ГПК.

Безспорно е и обстоятелството, че с изменението на чл. 113 ГПК е създадено ново процесуално правило, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Целта на законодателя е постигане на значително по -ефективна защита на потребителя, в смисъл на икономически по - слабата страна в правоотношението, и гарантиране ефективността на задължителната местна подсъдност по потребителски спорове по чл. 113, ал. 1 от ГПК - въведена със ЗИД на ГПК (обн., ДВ бр.65 от 07.08.2018г.)

В конкретния случай – видно от изготвените служебни справки – към дата – 07.04.2025г. постоянният адрес на ответната страна – А. А. С. е в гр.

******, а настоящият му адрес е в гр. *********, кв. ****** № **, вх. **, ет.

**, ап. **. С оглед разпоредбата на чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В конкретния случай – при положение, че се касае за предявен иск против ответник, който има качеството на потребител предявените искове следва да бъдат предявени по настоящия адрес на ответната страна, а именно - гр.

Несебър, кв. Фрегата № 6, вх. 2, ет. 4, ап. 44. Както бе посочено по-горе – с въвеждане на нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018г.) се въвежда и служебно задължение за съда да следи относно подсъдността на така предявените искове от и срещу потребители до приключване на първото по делото заседание. При това положение, съдът намира, че за съда съществува задължение служебно да следи относно местната подсъдност по отношение на исковете, които са предявени от и срещу потребителите и 5 първоинстанционният съд, изпълнявайки това свое задължение правилно и законосъобразно е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждане по правилата на местната компетентност съобразно чл. 113 от ГПК пред съда, в чийто район е настоящият адрес на ответника А. С., а именно – Районен съд – Несебър.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че правилно и законосъобразно при постановяване на своето определение, Районен съд – Бургас е взел предвид характера на спора между страните и е достигнал до извода, че са предявени искове против потребител и следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 113 от ГПК във връзка с чл. 119, ал. 3 от ГПК, намира, че атакуваното определение е правилно, а депозираната частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед приетото в т. 9, буква „в“ от Тълкувателно решение № 1/2013г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост (чл. 15, ал. 2 ГПК) или неподсъдност (чл. 121 ГПК) подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. С оглед обстоятелството, че се касае за искове, всеки един от които е с цена на иска под 2 556, 46 евро (5 000 лева) следва да се приеме, че с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение не следва да подлежи на касационно обжалване, тъй като и решението по този спор не би подлежал на касационно обжалване.