Решение № 55 от 15.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261800600141 по описа за 2026 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда № 19 / 22.10.2025г., постановена по НОХД № 313/2024г. по описа на РС И..

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия А. Й. Г., роден на .... г. в гр.И., ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, с основно образование, женен, трудово ангажиран , живущ в гр.И., ж.к. „С.“, бл..., вх.... ет...,ап. ..., за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2023 г., около 14:00 часа в гр.И., обл.С., пред блок ... в ж.к. „С.“, е отправил закана с убийство към Т.Б. Д. от гр. И., като е насочил срещу него хладно оръжие /нож/ и се е заканил с думите „ще те намушкам“ и „ще те убия“ , която закана е могла да възбуди основателен страх у лицето за нейното осъществяване - престъпление по чл.144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК /съгласно редакцията на нормата към момента на деянието/, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, във вр. чл. 42а от НК му налага наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6 /шест / месеца и 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.

В тежест на подсъдимия

Г. са възложени направените по делото

1 разноски в двете фази на наказателното производство.

Присъдата е атакувана от подсъдимия

А. Г., чрез защитника му – адв. И. А. с въззивна жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната и. В жалбата се навеждат конкретни доводи за необоснованост- изграждане на фактически изводи в противоречие с доказателствата, ограничаване правото на защита на подсъдимия в хода на производството. Фактическите изводи на съда са формирани при невярна интерпретация на доказателствата, при която са приоритетно кредитирани показанията на пострадалото лице, както и на лица от непосредствено тесния семеен кръг на същия. В същото време, без внимание са останали доказателства в противоположния смисъл- а именно заключението на СППЕ, според което заканата не е била с характеристики и интензитет да предизвика основателен страх – доказателство имащо значение за изясняване на релевантните обстоятелства по делото. В жалбата защитникът предлага собствен анализ на доказателствата. Отправя се упрек, към логическо оценъчната доказателственоправна дейност на съда, както и че в мотивите към атакуваната присъда не се съдържа отговор на въпроса – естеството на заканата дали е в състояние да предизвика основателен страх.

Не е даден отговор дали подсъдимият Г. не е действал в състояние на неизбежна отбрана, след като е бил повален на земята от свидетеля Т.Д. В заключение, моли въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда, като постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и да постанови нова такава по силата на която признае подсъдимия Г. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото против него обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 НК.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез защитника си – адв. А. поддържа жалбата, ведно с оплаквания и доводи, съдържащи се в същата. По същество на делото поддържа, че описаните в обвинителния акт факти не обосновават инкриминирано деяние по чл.144,ал.3, вр.ал.1 НК, а обикновен битов скандал, в зависимост от който не е могло да настъпи съзнание у пострадалия, че е застрашен живота му. По същия начин у дееца- подс. Г. липсва субективна съставомерност- съзнание, че действията му, по естеството си, могат да предизвикат основателен страх у пострадалото лице, че ще бъде лишено от живот.

2

Първият съд не е дал отговор на възражението на защитата за наличие на ситуация на неизбежна отбрана, при която е действал подсъдимият А. Г., при положение, че от изложената фактическа обстановка се установява, вън от всякакво съмнение, че пострадалият Т.Д., нанесъл удар с пръчка на подсъдимия, от който последният бил повален на земята.

По същество защитникът поддържа искането си за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване във въззивното производство на нова присъда – в обратния смисъл.

Подсъдимият в лична защита изцяло се присъединява към доводите на защитника си.

В последната си дума заявява, че е невинен.

Представителят на СОП пледира в полза на потвърждаване на присъдата на РС И., атакувана с жалбата. Фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, изцяло бе подкрепена от събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства. При постановяване на присъдата РС е достигнал до обосновани фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. Жалбата следва да бъде отхвърлена, поради липса на отменителни основания.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените в нея основания и на свой ред- осъществи самостоятелен цялостен служебен контрол по чл.341,ал.1 НПК по отношение на присъдата, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:

При постановяване на обжалвана присъда РС И. е изградил верни фактически изводи, в пълно съответствие с доказателствата, като законосъобразно е ангажирал отговорността на привлечения към отговорност А. Г. за извършено престъпление по чл.144,ал.3, вр.ал.1 НК.

Съдебното производство пред предходната инстанция е протекло в пълно съответствие с правилата на процесуалния закон, както и при стриктно съблюдаване на правата на страните- най- вече на подсъдимия и на неговия защитник.

На основата на доказателствена пътека от процесуално годни, убедителни доказателства, подкрепящи се във взаимна кореспонденция и допълване помежду си, са възприети обосновани и безсъмнени фактически 3 изводи, които настоящата инстанция споделя напълно, а именно:

А. Й. Г. е роден на .... г. в гр. И., ЕГН **********, българин е, български гражданин, неосъждан, с основно образование, женен, трудово ангажиран, живущ в гр. И., ж.к. „С.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ....

На 04.08.2023 г. подсъдимият А. Г. отишъл в дома на свидетелката Я.

М. и започнал да отправя закани, че ще убие внука й Т.Д. и ще запали къщата им, като твърдял, че Т.Д. е залял колата му с киселина. На двора, където се случило това, бил и съпругът на Я. М. - С. Й. М. и сестрата на Т.

Д. - свидетелката Й. Д.а.

Свидетелите Й. Д.а и Я. М. много се уплашили, като Я. М. се обадила на своя внука Т.Д. и му разказала какво се е случило.

Т.Д. в момента, когато му се обадила баба му, бил заедно със своята приятелка - свидетелката Н.М.. От чутото той също се притеснил и тръгнал към дома си в ж.к. „С.“, гр. И..

Т.Д. познавал подсъдимия А. Г. и знаел, че той винаги носи със себе си нож, затова когато пристигнал в ж.к. „С.“ се качил до апартамента си, взел една дървена пръчка и слязъл пред блока, като пръчката оставил до една пейка.

В този момент дошъл и подсъдимият А. Г., а Т.Д. го попитал какъв е проблемът, след което подсъдимият го нарекъл „копеле“ и му посегнал, поради което Т.Д. също ударил подсъдимия. В един момент подсъдимият Г. извадил нож, който насочил към Т.Д. и започнал да му се заканва с думите „ще те намушкам“ и „ще те убия“. Като видял ножа Т.Д. взел пръчката, която била оставил до пейката, за да се предпази от евентуално нараняване с ножа, който обвиняемият насочвал към него.

На място пристигнал полицейски патрул при РУ-И. в състав Д. Г. и Х.З., които задържали подсъдимия Г.. С протокол за доброволно предаване А. Г. предал на полицейски служители джобно сгъваемо ножче.

Междувременно свидетелката Н.М. успяла да заснеме случващото се между Т.Д. и А. Г. с личният си телефон, като по-късно доброволно предала компакт диск със записа, който направила.

На релевантните факти, описващи действията на подсъдимия Г. е дадена вярна, съответна както на закона, така и на съдебната практика квалификация 4 по чл.144, ал.3 НК.

Съгласно утвърдената съдебна практика по този текст, без значение дали пострадалия реално е изпитал страх за живота си, който резултат в доминираща степен се обуславя от индивидуалните качества на личността и на психиката на застрашеното лице. За квалификацията по чл.144, ал.3 НК, е приоритетно важно естеството и характеристиките на действията на подсъдимия, които обективно, по своята същност да са в състояние да предизвикат у жертвата страх, че ще бъде лишена от живот. Такъв резултат обективно е налице, когато словесната закана се придружава с физическо нападение с оръжие- било то хладно или огнестрелно.

Въззивният съд не споделя тезата на жалбоподателя за неизбежна отбрана, при която е да е действал подсъдимият А. Г., след като релевантните факти обосновават, вън от всякакво съмнение, че след скарването и взаимната размяна на удари, в един момент именно подсъдимият А. Г. е извадил хладно оръжие- нож и е замахнал към него към постр. Д., като тези действия обективно следва да се преценят като начало на противозаконно нападение, застрашаващо живота на пострадалия, поради естеството на хладното оръжие да нанесе прободно- порезни рани в обилно кръвоснабдени области, водещи до обилна кръвозагуба, да причини проникващи наранявания в гръдната и коремната кухини и да поради в дълбочина жизнено важни органи за човека, преустановяването на функциите на които биха обусловили като последица загубата на човешкия живот.

В отговор на защитата – въззивния съдебен състав следва да отбележи следното, доколкото понятието неизбежна отбрана има по- концентрирано и тясно приложение за престъпленията, насочени против живота и здравето на личността, и в по- малка степен – касателно престъпленията свързани със застрашаване на личността – по чл.144 НК :

Не би могла да се позовава на неизбежна отбрана страната, инициирала нападението, нито пък страната, в един конфликт предизвикала ексалацияекцес посредством изваждането и насочване на оръжие, отличаващо се със значителна поразяваща сила върху органите и системите на човешкото тяло и в т.смисъл даващо многократно превъзходство на нападателната и поразяващата мощ на страната спрямо другата страна.В последният случай ще сме изправени в хипотезата на превишаване на пределите на неизбежната 5 отбрана, но само тогава, когато нападението е започнато от другата страна и оръжието е насочено и употребено с един –единствен мотив – за защита срещу внезапно и противоправно нападение, застрашаващо живота и здравето.

В зависимост от установените с доказателствата по делото релевантни факти, категорично липсва основание да се приеме ситуация на неизбежна отбрана или превишаване на пределите на такава, доколкото действията на Д. са последващи и предизвикани от тези на подсъдимия. В един ръкопашен бой, подсъдимият Г., пръв е употребил хладно оръжие, изваждайки нож и замахвайки с него към постр. Д., организирайки нападение, с което е създал реална, а не- хипотетична опасност за живота му.

Именно последният е действал в условията на неизбежна отбрана, в този момент, вземайки предварително приготвената тояга и поваляйки с нея нападателя си.

НЕ на последно място- подсъдимият от субективна страна е съзнавал че изважда нож и замахва към Д. с него, с което застрашава живота му, по начин, че субективната съставомерност на деянието, оспорена с жалбата, е вън от всякакво съмнение.

Останалите обстоятелства, на които се позовава защитата, за наличие на взаимна размяна на удари между подсъдимия и пострадалия, в рамките на конфликт с многогодишна давност между двамата, провокативното поведение на пострадалия Т.Д. /въпреки младата му възраст/, /както и изминалия период от време от деянието до реализацията на отговорността/ са взети под внимание при индивидуализацията на отговорността на подсъдимия, като законосъобразно, решаващият съд е индивидуализирал отговорността, приемайки изключителни и многобройни смекчаващи същата обстоятелстваоснование за заменяване на предвиденото наказание лишаване от свобода със следващото- по- леко по степен наказание и определянето на последното в минималния размер, според общата част на НК.

Разпечатката съдържа 46 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b150f90-81b4-4f52-b150-5c341c0d5b71