Решение № 162 от 27.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. В.Т., 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500078 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на К. М. Б., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. И.- ВТАК срещу решение № 1343 от 13.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1533/2024 г. по описа на Районен съд Г.О., с което е уважен, предявения от ищеца Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД срещу К. М. Б., иск, с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за приемане на установено, че ответникът дължи на застрахователя сумата от 10 176.89 лева, частична претенция от обща претенция за 65 176.89 лева, представляващи вземане по щета № 1500117204 на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени вреди; сумата от 569.15 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.01.2024 г. /денят, следващ този, в който е изтекъл 7-дневният срок, предвиден в регресната покана/ до 10.06.2024 г.

/датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва върху главницата от 10 176.89 лева за времето от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 546/12.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1273/2024г. по описа на Районен съд Г.О.. С атакуваното съдебно решение жалбоподателят е осъден да заплати на насрещната страна и сума в общ размер на 1 727.08 лева, разноски за исковото и за заповедно производство.

1

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Развиват се доводи, че исковата претенция не е доказана по размер, тъй като се твърди, че по делото липсват доказателства, че Б.М.Д. е получил твърдяното от ищеца плащане, като обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, в частност сочи се липсва на доказателства, касателно заверяване сметката на кредитора, доколкото плащането е станало по банков път, чрез превеждане на средства от банковата сметка на ищеца. На следващо място са изложени твърдения за неоснователност на исковата претенция, тъй като се твърди съпричиняване от пострадалото лице в размер на 50%, тъй като неговият автомобил се е намирал в кръстовището, с преустановено движение, по начин, който е бил незаобиколимо препятствие и ударът между двете МПС-та се сочи да е бил неизбежен. С оглед изложеното и предвид твърдяното съпричиняване се сочи, че исковата претенция е неоснователна по признатия за установен размер, поради което се отправя искане за редуцирането й с оглед отчитане съпричиняване на резултата от пострадалия участник в ПТП-то. Твърди се, на следващо място, и неправилност на постановеното първоинстанционно решение, тъй като не е конкретизирано каква част и от какви претендирани вреди се явява частичната претенция- признатото за съществуващо вземане. До въззивния съд, въз основа на изложените съображения, е отправено искане да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответникът по жалбата е подал отговор на същата, чрез процесуалния си представител, с който оспорва нейната основателност.

Изтъква съображения, че обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно, доколкото съдът е изяснил в цялост фактическата обстановка по делото и е направил въз основа на нея надлежни правни изводи, тъй като ищецът е успял да докаже всички елементи на фактическия състав на претендираното регресно право, както и плащане на застрахователно обезщетение на правоимащо лице. Посочва за несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, касателно липсата на доказателства за заверка на банковата сметка на пострадалото лице. На следващо място намира, че заявеното с въззивната жалба възражение за съпричиняване е преклудирано с оглед нормата на чл. 133 ГПК, като намира, че предходната съдебна инстанция правилно е преценила липсата на такова, след съвкупна оценка на доказателствената наличност по делото. Акцентира се и върху обстоятелства, че пострадалият е бил в спряно превозна средство, а водачът на лек автомобил марка „А.“, модел *** се е движел с превишена скорост и е управлявал МПС след употреба на упойващи вещества, твърдейки, че именно противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „А.“, модел *** 2 е единствената причина за настъпване на процесното ПТП. С тези доводи се иска от настоящата съдебна инстанция да остави без уважение въззивната жалба, респективно в цялост да бъде потвърдено обжалваното първоинстанционно решение. Обективирано е искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Окръжен съд В.Т., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Районният съд се е произнесъл в рамките на спора, очертан от ищеца и по отправеното към него искане за защита, в съответствие с диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, при наличието на положителните процесуални предпоставки респективно при отсъствието на процесуалните пречки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск.

При проверка за правилност на съдебното решение по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред предходната съдебна инстанция е образувано въз основа на предявен установителен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца – застраховател сумата от 10 176.89 лева, частична претенция от обща претенция за 65 176.89 лева, представляващи вземане по щета № 1500117204 на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени и неимуществени вреди; сумата от 569.15 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.01.2024 г. /денят, следващ този, в който е изтекъл 7-дневният срок, предвиден в регресната покана/ до 10.06.2024 г.

/датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва върху главницата от 10 176.89 лева за времето от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 546/12.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1273/2024г. по описа на Районен съд Г.О..

3

Ищецът твърди, че на *** в село П., на кръстовището на ул. „О." и ул. „Д.“, е настъпило пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водача на лек автомобил марка „А.“, модел ***, с ДК № ***, следствие на което са нанесени имуществени и неимуществени вреди на водача на лек автомобил марка „М.“, модел „***, за което е съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 23/*** видно от който било, че водачът на МПС с ДК № ***, при движение с несъобразена с пътните условия скорост, удря спрялото за престой в зоната на кръстовището МПС с ДК № ***, като сблъсъкът настъпва между предна част на лек автомобил „А.“ и странична предна дясна част на лек автомобил „М.“. Следствие на пътно-транспортното произшествие се сочи в исковата молба, че на водача на лек автомобил „М.“- Б.М.Д. - са причинени следните телесни увреждания - закрита черепно-мозъчна травма /дифузна травма на главен мозък, липса на спомен за станалото, дезориентация, главоболие и световъртеж, размазан говор/, разкъсно-контузни и охлузни рани по главата, седалището и лицето, закрита гръдна травма, счупване на ребра двустранно, контузия на бял дроб, наличие на кръв и въздух в гръдната кухина, кръвонасядания по дясно рамо, травматичен шок.

Твърди се, че виновният водач е управлявал превозното средство под въздействието на наркотични вещества, както и че е образувано досъдебно производство № 104/2021 г. по описа на РУ Г.О. и НОХД № 16/2024 г., по описа на Районен съд Г.О.. Ищецът сочи, че между него и собственика на лек автомобил марка „А.“, модел ***, с ДК № *** има сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07120003067842/03.11.2020г., валиден към датата на процесното пътно-транспортно произшествие, както и че при него е образувана застрахователна претенция № 1500117204/21.10.2022 г. за обезщетяване на претърпените от Б.М.Д. вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди, като е определено от назначена при застрахователя експертна комисия застрахователно обезщетение в размер на 65 176.89 лева, от които 65 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди и 176.89 лв. обезщетение за имуществени вреди. Посочва се на следващо място, че между ищеца и пострадалото лице е сключена спогодба от 31.10.2023 г. за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 65 176.89 лева, като така окончателно са уредени отношенията им по повод процесното пътнотранспортно произшествие от 19.02.2021 г. Твърди се в исковата молба, че на 09.11.2023 г. обезщетението е било изплатено в пълен размер с превод по банкова сметка на Б.М.Д.. Ищецът смята, че с плащането на тази сума на основание чл. 500, ал.

1, т. 1 КЗ се е суброгирал в правата на пострадалия и за него е възникнало регресно вземане срещу ответника за платеното обезщетение, заедно с изплатените лихви и разноски. Претендира се и дължима законна лихва, начислена върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 09.01.2024 г. и с встъпването в правата на увреденото лице за ищеца възниква 4 правото за получаване на лихва за забава от причинителя на вредата, считано от изтичането на 7-дневен срок от получаване на поканата, определен в същата тоест от 17.01.2024 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, а именно 10.06.2024 г. Ищецът твърди, че за процесните суми по реда на чл. 410 ГПК се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника по ч. гр. д. № 1273/2024 г. по описа на Районен съд Г.О., срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, сочи, че исковата претенция е неоснователна, недоказана и незаконосъобразна, тъй като вината за настъпилото пътно-транспортно произшествие на 19.02.2021 г. отрича да е негова. Оспорва претендираното обезщетение изплатено на Б.М.Д., тъй като намира, че ищецът е приел факти и обстоятелства, които не са доказани по безспорен начин, а само са отразени в констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадали лица № ***, посочвайки, че последният в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за настъпилото пътно-транспортно произшествие, няма качество на официален свидетелстващ документ, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самите пострадали пред длъжностното лице- издател на протокола, с оглед на което се сочи, че протоколът няма и материална доказателствена сила. Позовавайки се на практика на върховната съдебна инстанция излага доводи, че протоколът за пътно-транспортно произшествие е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените от длъжностното лице, непосредствено възприети от него факти, а именно самоличността на участниците в пътно-транспортното произшествие и начина, по който са намерени участващите в него автомобили и лица. Оспорва се и и исковата претенция по размер, с посочване, че ищецът самоволно, без да е спазена процедурата за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пътно-транспортно произшествие, е определил такова за Б.М.Д., като оспорва приложения по делото протокол от 20.10.2023 г., договор за спогодба от 31.10.2023 г., както и твърдението за извършено плащане от страна на ищеца, в условията на евентуалност- оспорва и размера на плащането, с твърдения, че е твърде завишен и самоволно определен от ищеца, без да са отчетени фактите и обстоятелствата, имащи значение при определяне на сумата. Предвид изложените съображения моли за отхвърляне на иска.