Решение № 234 от 16.10.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. гр. Добрич, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно грА.нско дело № 20263200500439 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на А. С. Ю. с ЕГН **********, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №318/22.04.2026 г. по гр.д. №2471/2024 г. на Добричкия районен съд, с което по отношение на „ЕОС МАТРИКС" ЕАД с ЕИК 208597211 е обявен за недействителен сключеният между Д. С. Ю. с ЕГН ********** и въззивницата А. С. Ю. договор за дарение на недвижим имот: апартамент №***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.Д., ул. ***, на етаж *** в сграда с идентификатор ***, в поземлен имот с идентификатор идентификатор ***, ведно с изба №16 и с 0,00710% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, който договор е обективиран в нотариален акт №***, вписан в СВ при АВ – Добрич с вх. рег. №6491/09.08.2023 г. акт №*** г., и с който договор се увреждат интересите на ищеца като кредитор, на осн. чл.135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, като Д. С. Ю. и А. С. Ю. са осъдени да заплатят на другата страна и по сметка на районния съд суми за разноски по делото.

В съответствие с чл.265 ал.2 от ГПК като въззивник в производството е конституиран и Д. С. Ю..

Решението се обжалва като неправилно. В жалбата е посочено, че 1 първоинстанционният съд е формирал изводите си за качеството на ищеца като кредитор въз основа на обстоятелства за вземания по договор за кредит от 16.03.2023 г., който бил въведен в спора не с исковата молба, а едва в съдебно заседание. Възразява се още и срещу приетото, че сключеният между ответниците договор за дарение уврежда ищеца в качеството му на кредитор на ответника Д. С. Ю.. Между ответниците бил сключен договор за поръчка и договорът за дарение съставлявал отчетната сделка по договора за поръчка.

Това се потвърждавало от писмените доказателства, които са подробно анализирани във въззивната жалба и, които категорично налагали, че недвижимият имот е закупен от ответницата А. С. Ю. и с нейни парични средства, като само било използвано правото на ответника Д. С. Ю. да закупи имота по преференциални цени. Обърнато е внимание още и на това, че, като единствено жилище на ответника Д. С. Ю., дареният имот бил несеквестируем и върху него поначало не можело да се насочи принудително изпълнение за събиране вземането на кредитора. Настоява се решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и предявеният неоснователен иск да се отхвърли със съответните на това последици относно разноските на страните.

В писмен отговор въззиваемият „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е възразил срещу оплакванията в жалбата и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК 1310011375 срещу Д. С. Ю. и А. С. Ю. иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД да бъде обявен за недействителен по отношение на ищеца договорът, сключен на 09.08.2023 г. с нотариален акт №*** г. на нотариус с рег. №*** и район на действие ДРС, с който Д. С. Ю. дарил на А.

С. Ю. недвижим имот в гр. Д., ул. ***, съставляващ апартамент №*** – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 84.68 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение №16 с площ от 2.68 кв.м. и 0.00710 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.

След предявяване на исковата молба ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е преобразуван с промяна на правно организационната му форма в „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211 /справка в ТРРЮЛНЦ/.

Искът е основан на следните обстоятелства, изложени в исковата молба:

Ищецът е кредитор с парично вземане от ответника Д. С. Ю.. Вземането произтича от договор за потребителски кредит, сключен на 15.03.2023 г. между кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжник Д. С.

Ю., а с договор за цесия от 09.11.2023 г. е прехвърлено от първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

С договор от 09.08.2023 г., сключен с нотариален акт №*** г. на 2 нотариус с рег. №*** и район на действие ДРС, длъжникът Д. С. Ю. дарил на А. С. Ю. собствения си недвижим имот, описан по-горе.

Дарението уврежда ищеца като кредитор, защото намалява имуществото на длъжника Д. С. Ю. и възпрепятства възможността на ищеца да получи удовлетворяване на вземането си. Длъжникът Д. С. Ю. знаел, че дарението уврежда кредитора с парично вземане предхождащо дарението и извършил последното умишлено в увреда на кредитора. Длъжникът Д. С. Ю. и надарената А. С. Ю. са брат и сестра, което по презумпция означава, че последната също е знаела за увреждането.

Ответниците Д. С. Ю. и А. С. Ю. са оспорили иска като неоснователен.

Възразили са срещу качеството на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на кредитор с парично вземане от Д. С. Ю., възникнало от договор за кредит от 15.03.2023 г.

- посочили са, че ответникът не е подписал и в негова тежест не е възникнало задължение по този договор, както и ответникът не бил уведомен от първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за прехвърлянето на вземането по договора за кредит от 15.03.2023 г. При приемане на тези възражения за неоснователни, на следващо място ответниците са възразили, че сключеният помежду им договор за дарение не уврежда кредитора на първия от тях. Посочили са, че върху имота, предмет на дарението, поначало не можело да се насочи принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането на кредитора, тъй като същият имот бил единствено жилище на прехвърлителя и поради това несеквестируем по чл.444 ал.7 от ГПК. Освен това договорът за дарение бил отчетна сделка по мандат, учреден с договор за поръчка. Ответникът Д. С. Ю. бил настанен под наем в имота, предмет на дарението, преди общинско жилище. Като наемател на общинското жилище той имал право да го закупи при преференциални условия по реда на чл.46 ал.1 т.2 от Наредбата за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община – Добрич. Ответникът Д. С. Ю. се задължил спрямо ответницата А. С. Ю. да кандидатства и да закупи жилището като правоимащ при тези преференциални условия на свое име, като извърши плащането на цената с парични средства на втората ответница, след което да й прехвърли собствеността. Именно това и било осъществено – с решение по протокол №51/27.06.2023 г. на Общинския съвет било одобрено и на 10.07.2023 г. била издадена заповед за продажба на общинския жилищен имот в полза на настанения в него под наем правоимащ Д. С. Ю. за цена от 72771 лева. Сумите за цената и за данъка за продажбата били наредени от банковата сметка на ответницата А. С. Ю.. Няколко дни по-късно, на 09.08.2023 г. бил сключен атакуваният сега договор за дарение, с който предходно постигнатата между ответниците уговорка била осъществена.

По първия спорен въпрос в обжалваното решение на районния съд е прието, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е легитимиран като кредитор с парични вземания от длъжника Д. С. Ю., възникнали от договор за стоков кредит №***/15.03.2023 г. и от договор за потребителски кредит №***/16.03.2023 г.

3

Оплакването във въззивната жалба срещу изводите на съда по повод договор за потребителски кредит №***/16.03.2023 г. е основателно. В исковата молба материално правната легитимация на ищеца като кредитор на първия ответник се основава само на договор за кредит от 15.03.2023 г. и последващо прехвърляне на задължението по него с договор за цесия от 09.11.2023 г. С допълнителна молба вх. №1471/23.01.2025 г. ищецът поискал да се вземе предвид, че първият ответник има и още едно задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит от 16.03.2023 г., също прехвърлено на ищеца с договора за цесия от 09.11.2023 г. Препис от тази молба, депозирана преди първото открито заседание, е връчен на ответниците, но без указания и срок за отговор. В откритото заседание ищецът се позовал на разпоредбата на чл.143 ал.2 от ГПК и отново посочил, че има парично вземане от първия ответник и по договор за потребителски кредит №***/16.03.2023 г. Така заявеното от ищеца не съставлява допълване и поясняване по чл.143 ал.2 от ГПК на обстоятелствата, с които в исковата молба е обоснована легитимацията на ищеца като кредитор. Посоченият договор за потребителски кредит от 16.03.2023 г. е друго обстоятелство, което би могло да бъде основание за легитимиране на ищеца като кредитор. Но то не е въведено в исковата молба и не е включено в предмета на спора по предвидения за това ред, поради което и не следва да се взема предвид при преценка на качеството на ищеца като кредитор по предявения иск.

Извън горното ищецът е легитимиран като кредитор на първия ответник на твърдяното в исковата молба основание – с парично вземане, възникнало от договор за кредит от 15.03.2023 г. и прехвърлено с договор от 09.11.2023 г. на ищеца от първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

Срещу така приетото в обжалваното решение във въззивната жалба няма оплаквания, като изводът се подкрепя от представените по делото договор за стоков кредит №***/15.03.2023 г. с приложен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и заключенията на счетоводната и на техническата експертиза. Договорът за стоков кредит №***/15.03.2023 г. е между кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и кредитополучател Д. С. Ю. и има за предмет предоставянето на целеви кредит в размер на 3 099 лева за закупуване на мобилен телефон от „Технополис България“ ЕАД, при задължение на кредитополучателя да върне предоставения му кредит и да заплати договорената лихва на вноски, съгласно погасителен план. От заключението на техническата експертиза се установява, че договорът за кредит, както и приложените към него стандартен европейски формуляр и общи условия на кредитора, са подписани електронно от ответника Д. С. Ю..

От заключението на счетоводната експертиза се установява, че уговореният кредит е предоставен и усвоен, като кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД превел сумата от кредита в размер на 3 099 лева по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД за погасяване на задължението на ответника за закупен мобилен телефон. Следователно за ответника Д. С. Ю. е 4 възникнало парично задължение от договор за стоков потребителски кредит №***/15.03.2023 г. спрямо кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. С договор от 09.11.2023 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлил на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД свои непогасени парични вземания от длъжници, конкретизирани в приложение №1 към договора; предмет на прехвърляне е и паричното вземане от ответника Д. С. Ю., произтичащо от договора за кредит №***/15.03.2023 г. - т.360 от приложение №1 към договора за цесия. Така също цедентът упълномощил цесионера да уведоми по чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжника за извършената цесия, като уведомяването е извършено най-късно с връчването на исковата молба на ответника. Освен това уведомяването или липсата на уведомяване за прехвърлянето би било от значение само, ако длъжникът твърди да е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомяване, каквито твърдения в случая липсват, а и е установено от заключението на счетоводната експертиза, че задълженията не са погасени. Следователно „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, понастоящем преобразуван в „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е кредитор с парично вземане от ответника Д. С. Ю., произтичащо от договор за стоков потребителски кредит №***/15.03.2023 г. и прехвърлено от първоначалния кредитор с договор за цесия от 09.11.2023 г.

В съответствие с чл.135 ал.1 изр. първо от ЗЗД ищецът, като кредитор, може да иска спрямо него да бъдат обявени за недействителни действията, с които длъжникът Д. С. Ю. го уврежда, ако при извършването на тези действия длъжникът е знаел за увреждането. Това право ищецът притежава включително що се отнася за действия на длъжника, извършени преди сключването на договора за цесия от 09.11.2023 г., по който ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор, щом като тези действия са извършени след възникването на вземането на първоначалния кредитор и имат увреждащ характер - ТР №2/2019/26.03.2021 г. по т.д. №2/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b13f28b-46fe-45b3-8eec-9477861620e1