Разпореждане № 5127 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5127 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Наказателно дело частен характер № 20261110202801 по описа за 2026 година Днес, 20.04.2026 г., в гр.София, съдия Маргарита Димитрова, след като се запознах с материалите по НЧХД №2801/2026 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, и като обсъдих въпросите, предмет на проверка от съдията-докладчик, намирам за установено следното:

Делото е образувано по повод подадена тъжба от С. К. Д., против Д. М.

Т. Б., в която се навеждат доводи за извършено престъпление от частен характер - по 147, ал.1 от НК.

Съдът констатира, че в тъжбата не се излагат обстоятелства за извършено престъпление от частен характер, извод за което съдът извежда единствено от направеното описание на фактологията по случая, заявена от пострадалия в подадената тъжба.

В обстоятелствената част на тъжбата се твърди, че на 11.02.2026 г., посоченото като обвиняемо лице е подало контра-жалба до МВР, на подадена от тъжителя жалба на 07.02.2026 г. до 04 РУ-СДВР и СРП за осъществено спрямо нея физическо и психическо насилие от обвиняемото лице, в която се съдържали клеветнически твърдения против частния тъжител, а именно:

„опита се да ме отрови няколко пъти като сложи парче стъкло в чаша с шампанско“. Описаната деятелност тъжителят оттъждествява като оклеветяване пред държавен орган – МВР.

Така изложените обстоятелства в тъжбата не налагат извод за евентуално наличие на осъществено престъпление от частен такъв, което да се 1 преследва по тъжба на пострадалия. Съгласно чл.80 от НПК, частният тъжител може да повдига и поддържа обвинение пред съда като частен тъжител, само за престъпления от частен характер. Безспорно „клеветата“ е такова престъпление, но направеното описание на извършената деятелност, навеждат съда на извод, че се касае за престъпление от общ характер, като процесуалния ред за реализиране на наказателната отговорност на дееца не е чрез тъжба.

Престъплението „клевета“ по смисъла на НК и съдебната практика представлява „разгласяване“ на неистинско позорно обстоятелство за другиго или „приписване“ на извършено престъпление. От обективна страна, за да е налице състав на престъпление по чл.147, ал.1 от НК, следва да се извърши преценка дали действията на обвиняемото лице представляват разгласяване на неистинско позорно обстоятелство или приписване на извършено престъпление. Те трябва да бъдат обективно твърдени, съобщени, а не да се подразбират, както и да са умишлено посочени от заявителя, т.е. последният следва да е съзнавал, че разгласява или приписва на някого извършено престъпление. Посочените в тъжбата обстоятелства, че с подаване на процесната контра-жалба до МВР обвиняемото лице е разгласило за тъжителя клеветнически твърдения, представляващи по същество конкретно оплакване, че „частният тъжител се е опитал да я отрови няколко пъти, като сложил парче стъкло в чаша с шампанско“, не покриват белезите на клевета по смисъла на чл.147, ал.1 от НК.

От така описаната деятелност в жъжбата не може да се изведе извод, че с подаване на контра-жалбата, посоченото обвиняемо лице е целяло да бъде унизена честа и достойнството на тъжителя. В случая се касае за възползване на посоченото в тъжбата като обвиняемо лице, от правото му да подава жалби, сигнали, и то до съответния орган - МВР, който се явява единствено компетентен да проведе разследване на описаните обстоятелства в жалбата.

Доколкото, процесната жалба е подадена на основание регламентирана от закона процедура, а обвиняемото лице е упражнило правото си на гражданин, подавайки я до институция, която има компетентност да разгледа отразената в нея информация и да прецени дали е налице основание за извършване на проверка, то настоящият съдебен състав счита, че целта на жалбоподателя е била извършване на съответна проверка по подадения сигнал, и то от компетентен за това орган. За разлика от фактите и обстоятелствата, които 2 имат обективно отражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелства не подлежат на възражение за истинност или не, и са изцяло в обсега на правото на гражданите да изразяват свободно личното си мнение, убеждението си и оценката за дадено лице или явление, поради което не следва да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласилия ги. Дали отразеното в процесната жалба съдържа „неверни факти и твърдения за частния тъжител“, безспорно са въпроси от компетентността на органа, извършващ проверката, поради което съдът намира, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на частното обвинение, поради което и на основание чл.250, ал.1, т.1, пр.2, във вр. с чл.24, ал.5, т.2, във вр. с чл.81 от НПК, съдията-докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НЧХД

№2801/2026 г. по описа на СРС, НО, 110 състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на Глава 21 от НПК, в 15-дневен срок, считано от получаване на препис от настоящото разпореждане.

Препис от разпореждането да се връчи на частния тъжител С. К. Д., на основание чл.250, ал.4 от НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3