Определение № 507 от 11.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Варна, 10.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000472 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК

Образувано е по молба (озаглавена „заявление“) вх. № 3870 от 23.05.2023 г. на Производствена потребителна земеделска кооперация „Срацимир“, ЕИК 813148949 със седалище село Чернево, общ. Суворово, обл. Варна за допълване на определение № 346/09.05.2023 г. постановено по в. т.д. № 472/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, като бъде присъдена на молителя сумата от 4 800 лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред Окръжен съд – Варна и Апелативен съд Варна. В подкрепа на искането е изложено, че с определение № 346/09.05.2023 г. е прекратено в.т.д. № 472/2022 г. на Апелативен съд – Варна и е обезсилено постановеното по т.д. № 845/2021 г. на ОС – Варна решение № 207/31.05.2022 г., но съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане за разноски от ППЗК „Срацимир“.

Молителят изтъква, че е ангажирал адвокат, за да го представлява пред двете съдебни инстанции и му е заплатил хонорар за изготвени отговор на искова молба и отговор на въззивна жалба. Сочи, че своевременно е представил списък по чл.80 ГПК, поради което и на осн. чл.78, ал.4 ГПК счита, че искането за допълване на прекратителното определение в частта за разноските е основателно.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Изразено е становище за недопустимост и неоснователност на молбата за допълване на процесното определение. Изложено е, че производството е спряно по съгласие на страните, а впоследствие е прекратено, поради невъзобновяването му в 6-месечен срок.

На следващо място е изтъкнато, че с отговора на въззивната жалба не са представени доказателства за платен адвокатски хонорар. Доколкото такива са ангажирани, сочи се, 1 че това е сторено след прекратяване на исковото производство – в срока за обжалване на определение № 346/09.05.2023 г. по в. т.д. № 472/2022 г. на Апелативен съд – Варна и че приложените доказателства удостоверяват заплащане на хонорар от адвокатско дружество „П. и Андреева“ на процесуалния представител, а не разноски понесени от страната. Релевиран е довод, че разноски следва да бъдат присъдени единствено при постановяване на решение. Искането на „Атлас Агро 2011“ ЕООД е за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК, а в условията не евентуалност за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразено с нормативно установения минимум за изготвяне на въззивна жалба и за процесуално представителство в първоинстанционното производство.

По указание на въззивния съд въззиваемата ППЗК „Срацимир“ е уточнила с молба вх. № 4739/27.06.2023 г., че причините, поради които следва да се приеме, че преводното нареждане от 11.10.2022 г. удостоверява разход извършен от страната за заплащане на адвокатско възнаграждение се изразяват в това, че същото нареждане е извършено по банкова сметка с IBAN BG05STSA93000028518970, чиито титуляр е адвокатско дружество „П. и Андреева“, АК – Варна, ЕИК 175889785. Твърди, че посочената банкова сметка е специална клиентска такава, открита по реда на чл.39 от ЗАдв и с посочения IBAN е обозначена партидата на ППЗК „Срацимир“, като всички налични средства са на кооперацията.

Съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на допълване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, по следните съображения:

Предмет на инстанционен контрол във въззивното производство е било решение № 207/31.05.2022 г. по т.д. № 845/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлена претенцията на „Атлас Агро 2011“ ЕООД за присъждане на сумата от 45 000 лева – частичен иск за сумата от 90 000 лв., представляваща неустойка уговорена с чл.6 от договор от 14.04.2021 г. за покупко-продажба на слънчоглед реколта 2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Посоченият съдебен акт е атакуван в цялост. Ведно с подадения писмен отговор на въззивната жалба въззиваемият ответник ППЗК „Срацимир“ е подал и молба за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК като е информирал съда, че с ищцовото дружество са постигнали споразумение, включващо и съгласие за спиране на исковия процес. С молба от 6.10.2022г. въззивникът „Атлас Агро 2011“ ЕООД изрично е потвърдил съгласието си за това, поради което с определение № 659/07.10.2022 г. въззивният съд е спрял производството по взаимно съгласие на страните. Впоследствие, поради липса на направено искане за неговото 2 възобновяване в указания от закона шестмесечен срок, съдът в хипотезата на чл.231, ал.1 ГПК е прекратил исковото производството и е обезсилил първоинстанционното решение на ОС – Варна.

В срока за обжалване на това прекратително определение въззиваемата страна ППЗК „Срацимир“ е поискала допълване на преграждащия съдебен акт като й се присъдят разноските, сторени за първоинстанционното и въззивното производства – платени адвокатски възнаграждения в размери от по 2 400 лева. Приложени са списък по чл.80 ГПК и доказателства за разноските за въззивното производство - договор за правна защита и съдействие №405002 от 16.08.2022 г., сключен между кооперацията и адвокатско дружество „П. и Андреева“, фактура № 691/16.08.2022 г. и платежно нареждане от 11.10.2022г.

За първоинстанционното производство доказателствата за сторените разходи са представени със списъка по чл.80 ГПК (л.139), видно от които с договор за правна защита и съдействие №391848 от 24.01.2022 г. страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева ведно с ДДС (данъчна основа 2 000 лв.), платимо по банков път по конкретно посочена в договора банкова сметка на адвокатското дружество, за което е издадена и фактура № 631/24.01.2022 г. Приложено е и платежно нареждане, удостоверяващо извършване на банков превод от наредителя ППЗК „Срацимир“ от негова сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД в посочената в договора банкова сметка на получателя адвокатско дружество „П. и Андреева“ в същата банка - сметка с IBAN BG13RZBB91551039398100.

Независимо от идентичното договаряне за въззивното производство, видно от представеното платежно нареждане от 11.10.2022г. договорената сума е преведена от самото адвокатско дружество „П. и Андреева“ от сметка с IBAN BG05STSA93000028518970 в „Банка ДСК“ АД, чийто титуляр е самият наредител, по посочената в договора за правна защита и съдействие негова банкова сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД - сметка с IBAN BG13RZBB91551039398100. Видно от приложеното към молба вх. № 4739/27.06.2023 г. копие на договор е, че на 26.10.2021 г. адвокатско дружество „П. и Андреева“ е сключило с „Банка ДСК“ АД договор за разкриване и поддръжка на специална сметка по чл. 39 от ЗАдв, с IBAN BG05STSA93000028518970. Към същата молба е приложена справка от „Банка ДСК“ АД от 27.10.2021 г. /т. е. на деня следващ разкриване на специалната сметка/, от която е видно, че е разкрита аналитична сметка с № 02/0000000028518970 за клиент ППЗК „Срацимир“ в рамките на синтетичната /основната/ сметка по чл. 39 от ЗАдв на титуляря – адвокатско дружество „П. и Андреева“. Доказателства за състоянието и наличността по аналитичната сметка, съответно за внесени суми по нея от самия клиент ППЗК „Срацимир“ не са представени.

Последователно в практиката на ВКС е възприето разбирането, че правото на 3 разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната, понесла разноски по извършване на процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. Законодателят е предвидил такова право на възмездяване в полза на ответника при прекратяване исковото производство, независимо от основанието за това. Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски с цел проучване на делото, изготвяне и подаване на отговор, при прекратяване за него възниква право на обезщетяване на сторените разноски. Това е относимо и в случаите на разноски, сторени при спряно исково производство, тъй като забраната за извършване на процесуални действия през периода, в който делото е спряно не е абсолютна такава. Впоследствие тя би могла да отпадне, което обстоятелство не може да бъде предварително ясно. При отпадане на процесуалната пречка довела до спиране на исковото производство, процесуалните действия на страните ще бъдат зачетени.

Съобразявайки горното и като има предвид развитото цялостно първоинстанционно производство, приключило с постановен акт по същество на спора, съставът на въззивния съд намира искането на ответника за присъждане на разноски за основателно.

В случая, обаче, единствено пред първата съдебна инстанция са представени своевременно доказателства за реално сторени от самата страна ППЗК „Срацимир“ разноски с цел ангажиране на адвокат. Представените доказателства за въззивното производство не дават основание да се направи обоснован извод, че страната реално е сторила разноски за това производство. Плащането по посочената в договора за правна защита и съдействие банкова сметка (с IBAN BG13RZBB91551039398100) е извършено със средства с неизяснен произход от специалната сметка по чл.39 от ЗАдв на самото адвокатско дружество, която е предназначена за снабдяване на адвоката със средства да заплаща от името и за сметка на клиента си разноски, държавни такси, данъци, хонорар на лица, различни от адвоката и др., а не за заплащане на адвокатски хонорар (арг. чл.39, ал.2 и ал.3 от ЗАдв). Този начин на плащане не съответства на договореното между страните (адвокат-клиент), липсват и доказателства за предварителното захранване на тази специална адвокатска сметка, разкрита на името на адвокатско дружество „П. и Андреева“ в „Банка ДСК“ АД, с парични средства от клиента ППЗК „Срацимир“, назначени именно за разплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Ето защо твърдението, че въззиваемата страна е сторила разход за настоящо въззивно производство се преценява като недоказано. Доказани са само разноските на страната за първа инстанция, поради което единствено тези разноски следва да й бъдат присъдени чрез допълване по реда на чл.248 ГПК на прекратителното определение на въззивния съд.

4

По тези съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252 и чл.78, ал.3 от ГПК съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение №346/09.05.2023г. по в.т.д. №472/2022г. на Апелативен съд – Варна, търговско отделение, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Атлас Агро 2011“ ЕООД, ЕИК 206269222 със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „цар Иван Шишман“ №13, да заплати на Производствена потребителна земеделска кооперация „Срацимир“, ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление село Чернево, общ. Суворово, обл. Варна, сумата 2 400 лева (две хиляди и четиристотин лева), представляваща направени разноски за първоинстанционното производство по т.д. №845/2021г. на Окръжен съд - Варна, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба (озаглавена „заявление“) вх. № 3870 от 23.05.2023 г. на Производствена потребителна земеделска кооперация „Срацимир“, ЕИК 813148949 със седалище село Чернево, общ. Суворово, обл. Варна за допълване на определение № 346/09.05.2023 г. постановено по в. т.д. № 472/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна чрез присъждане на разноски за въззивното производство.

Определението може да бъде обжалвано по реда на чл.274, ал.2 ГПК пред ВКС на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5