Решение № 668 от 12.12.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 951/2023
- Вид
- Решение № 668
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 06.01.2025
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева
Други актове по делото
- Протокол № 820 от 23.11.2023 · Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева
- Разпореждане № 84 от 02.02.2024 · Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.259, ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.119 · Кодекс на труда
- чл.120, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 155 · Кодекс на труда
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 или ал.2 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.226 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.228 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1-3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1-3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1-3 · Кодекс на труда
- чл. 345 · Кодекс на труда
- чл.345, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 668 гр. Благоевград, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500951 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 7241/02.08.2023г., подадена от А. И. А., с адрес: гр.П., ул.“** против Решение № 207/16.06.2023г., постановено по гр.д.№ 1207/2021г. по описа на РС П., в частта, с която са отхвърлени исковете за: признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 5748/25.06.2021г. на директора на СУ „**“ гр.П.; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Спасител“; за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ в размер на 4 563 лв. за оставяне без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 28.06.2021г. до 28.12.2021г., ведно със законната лихва от подаване на иска - 18.08.2021г. до изплащането; за заплащане, на основание чл.226, ал.1, т.2 КТ, на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на вписани неверни данни в трудовата книжка и поради несвоевременно издаване на необходимите документи за установяване на факти по трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането; за заплащане на сумата от 760,50 лв., обезщетение за недопускане до работа, на основание чл.225, ал.3 КТ; за заплащане на сумата от 2 571,21 лв., на основание чл.224, ал.1 КТ - обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 02.04.2019г. до 28.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането, както и в частта за присъдените разноски.
1
Обжалва се и решението, в частите, с които исковете с пр.основание чл.
128, т.2 КТ – за заплащане на нетно трудово възнаграждение и за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за „прослужено време“ за отхвърлени като неоснователни над уважените размери.
С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва в посочените части.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи се, че съдът не е обсъдил заповед № 572/25.06.2021г., с която се твърди, че е променена длъжността, заемана от жалбоподателя и с оспорваната заповед не става ясно дали уволнението е поради съкращаване на тази нова длъжност Градинар/Общ работник или за длъжността спасител. В тази връзка се изтъква, че изводите на съда относно отхвърляне като неоснователни исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са необосновани и несъотвестващи на събраните доказателства.
Оспорват се фактическите доводи на съда за отхвърляне като неоснователни исковете за неплатено нетно трудово възнаграждение и за неплатено допълнително трудово възнаграждение за „прослужено време" - но чл. 128. ал. 2 от КТ; за обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от вписване на неверни данни в документи, удостоверяващи факти свързани с трудовото правоотношение по чл. 226. ал. 1, т. 2 от КТ; за обезщетение за недопускане до работата, на която ищецът е бил възстановен по съдебен ред по чл. 225. ал. 3 от КТ, като се сочат конкретни аргументи в насока оспорване на тези изводи на съда. По отношение на отхвърлителната част на решението се сочат конкретни аргументи по същество в насока уважаване на предявените искове.
По отношение на присъдените разноски се възразява по присъдения размер, като се изтъква, че към 2021г. минималният размер на работната заплата е бил 650 лв. , поради което уважаване на размера на адв.хонорар на 3101,09 лв. е прекалено завишен.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли, като неоснователен и да се присъдят направените разноски. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна не е постъпил писмен отговор.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа въззивната жалба и оплакванията в нея. Не сочи доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Не изразява становище и не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена – л.38 и сл. – РС/ от А. И. А. срещу Средно училище „**“ - гр. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „**, с код по БУЛСТАТ 000019417, с която са предявени искове за:
- признаване на уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на Заповед № 574/25.06.2021г. на директора на ответното училище, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване на щата – пр.основание чл.344, ал.1, т.1 КТ;
- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност 2
„спасител“ при ответника – пр.основание чл.344, ал.1, т.2 КТ;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 563 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за периода от 28.06.2021 г. до 28.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -18.08.2021г. до погасяването – пр.основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Кумулативно с горните искове са предявени и осъдителни искове за: осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.128, т.2 КТ дължимите му се трудови възнаграждения за седем дни трудови правоотношения за периода от 21.06.2021г. до 28.06.2021г., в размер на 150 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане; за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.128. т.2 от КТ, във вр.с чл.12 ал.4 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл.86 от ЗЗД допълнително трудово възнаграждение - Клас прослужено време - за три години назад, в общ размер на 2 590,20 лева, ведно с всички дължими се лихви върху всяко от вземанията до окончателно изплащане на всяко едно от тях;
При условията на евентуалност относно по-горе предявени искове се предявени и следните осъдителни искове: за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутно трудово възнаграждение от 760.50 лв.. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата
– правно основание чл.220, ал.1 КТ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което и останал без работа, поради уволнение, на основание съкращаване на щата, в размер на брутно трудово възнаграждение 760.50 лв.., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата – правно основание чл.222, ал.1 КТ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на средно брутно трудово възнаграждение за неползван платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до последващото прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: 02.04.2019г.28.06.2021г. /за 26месеца и 26 дни/ в размер на 2571,21 лв., ведно със законната лихва върху всяко от вземанията до окончателното изплащане – правно основание чл.224, ал.1 КТ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение, поради незаконно недопускане на работа за времето от 21.06.2023г. до действителното му допускане до работа в размер на 760,50 лв. – правно основание чл.225, ал.3 КТ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради вписване на неверни данни в трудовата му книжка, както и поради несвоевременно издаване и неиздаване на необходими документи удостоверяващи факти, свързани с трудовото му правоотношение, а именно: допълнително споразумение към трудово правоотношение и правилно оформена трудова книжка в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането – правно основание чл.226, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователни исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност „спасител“, извършено със Заповед № 574/25.06.2021 г. на директора на 3 ответното училище, при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване на щата; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „спасител“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 4563 лв., за периода от 28.06.2021 г. до 28.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на иска до изплащането.
Като неоснователни са отхвърлени изцяло и исковете за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от неверни вписвания в документи, удостоверяващи трудовия стаж на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на иска – пр.основание чл.226, ал.1 КТ, за обезщетение по чл.225, ал.3 КТ – за недопускане на ищеца до работа от 21.06.2021г. до действителното му допускане, ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането, както и за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – за неползван платен годишен отпуск за периода от 02.04.2019г. до 28.06.2021г. в размер на 2 571,21 лв., считано от подаване на иска до изплащането.
Частично са уважени исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ за неплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо за периода от 24.06.2021г. до 28.06.2021г. за сумата от 59,09 лв., ведно със законната лихва от подаване на иска – 18.08.2021г. до изплащането; искът с правно основание чл.128, т.2 КТ на основание дължимо трудово възнаграждение за прослужено време за същия период за сумата от 10,64 лв., ведно със законната лихва от подаване на иска до плащането, като за сумите, над уважените размери и за периоди, различни от уважените и поискани, исковете са отхвърлени като неоснователни.
Изцяло са уважени исковете с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ.
От събраните писмени доказателства се установява, че с трудов договор с № 3 от 27.02.2012г. между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по което вззивникът е имал качеството на работник, ответното училище на работодател, а заеманата от въззивника длъжност при работодателя е била „спасител“.
Като безспорни между страните са отделени следните факти: че за периода 27.02.2012 г. до 02.04.2019 г. те са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът (като служител) е заемал при ответника (като работодател) длъжността „спасител“; на 02.04.2019 г. служителят е бил уволнен, но уволнението е било отменено и същият е бил възстановен на длъжността с Решение № 357/30.03.2020 г. по гр. д. № 767/19 г. на Районен съд - гр. П., влязло в законна сила на 27.05.2021г.
На основание това решение въззивникът е получил на 18.06.2021г. съобщение от съда по реда на чл. 345 КТ, че в двуседмичен срок от получаването може да се яви на работа за заемане на длъжността, на която е възстановен.
С молба, входирана при ответника под № 588 от 21.06.2021г., въззивникът е представил съдебното решение и изрично и писмено е изявил желания да бъде върнат за заемане на предишната длъжност спасител, представил е трудовата си книжка за отразяване факта на възстановяване на работа и банкова сметка за заплащане на присъдените с решението разноски в размер на 1879,94 лв.
На 22.06.2021г. на ищеца е връчена Служабна бележка от същата дата с изх.№ 568, подписана от Димитър Чолев, с която същият, в качеството на заместник – директор на ответното училище е издал бележката в уверение на това, че директора е бил в болничен за периода 21.06.2021г. до 23.06.2021г. и като заместник е отказал да вземе отношение по постъпилата от Антон А. молба с вх.№ 588/21.06.2021г. , тъй като спазвал ограниченията да не извършва промени в числеността на персонала, да не сключва, изменя и 4 прекратява трудови договори с работещи в училището.
Разпечатката съдържа 41 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b13c967-9545-4f07-965d-2bd9c33124a4