Решение № 47 от 21.07.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. гр.Велинград, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200069 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на СБПЛРПФЗ „С. П. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велинград, местност „Четвърти километър“, подадена чрез процесуалния представител адв. П., против Наказателно постановление (НП) № 13-2500560/17.02.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на основание чл.

414, ал. 4 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 700 евро.

В жалбата са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, необоснованост, като жалбоподателят намира наложената санкция за явно несправедлива.

Изтъква, че липсва конкретика в НП - нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Излага доводи в насока неправилна квалификация на деянието и маловажност на същото. Изразява несъгласие с приетата от въззиваемата страна фактическа обстановка. Моли за отмяна на НП, при условията на евентуалност – алтернативно да се приложи чл. 28 от ЗАНН или чл. 415в от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П.. Моли 1

НП да бъде отменено, евентуално да се приеме, че нарушението е маловажно с оглед на липсата на вредни последици. Излага доводи за разлика във фактическата обстановка, касаеща нарушението.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. С.. Моли НП да бъде потвърдено. Излага подробни аргументи в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е издадено Наказателно постановление № 132500560/17.02.2026 г. за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не осигурил непрекъсната седмична почивка най-малко 48 часа в размер на два последователни дни на К. Т., кухненски работник, за м. октомври 2025 г. за периода от 17.10.2025 г. до 23.10.2025 г. Нарушението било извършено на 22.10.2025 г. в СБПЛРПФЗ „С. П. Б.“ ЕООД, гр.

Велинград, когато на К. Т. не била осигурена седмична почивка.

През периода 19.11.2025 г. - 15.12.2025 г. св. Г. Т. С. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик и А. Н. Г. - старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, извършили проверка по спазването на трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия в СБПЛРПФЗ „С. П. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, намираща се в гр. Велинград, местност „Четвърти километър“.

В хода на проверката инспекторите установили, че СБПЛРПФЗ „С. П.

Б.“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не е осигурил непрекъсната седмична почивка най- малко 48 часа в размер на два последователни дни на К. Т., кухненски работник, за м. октомври 2025 г. за периода от 17.10.2025г. до 23.10.2025 г. – нарушение по чл. 153, ал. 1 от КТ.

Съгласно наличния график (л. 10) на този работник била осигурена почивка през дните 24, 25 и 26 октомври.

Нарушението било констатирано на 04.12.2025 г. при представяне на графици/отчетни форми, касаещи контрола на трудовото законодателство в СБПЛРПФЗ „С. П. Б.“ ЕООД в Дирекция Инспекция по труда гр. Пазарджик, 2 ул. „Екзарх Йосиф“ № 15 с писмо вх. № 25164099/04.12.2025 г.

За извършената проверка бил съставен

Протокол

№

ПР2545950/15.12.2025 г., съдържащ установените от инспекторите пет нарушения и пет предписания за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

За нарушението по чл. 153, ал. 1 от КТ св. Г. С. съставила против жалбоподателя АУАН № 13-2500560/17.12.2025 г. в присъствието на Георги Кирилов Чанков, последният отбелязан като упълномощено лице. Препис от АУАН бил връчен на Чанков.

След справка в ИС на ИАГИТ административнонаказващият орган установил, че на СБПЛРПФЗ „С. П. Б.“, в качеството му на работодател, при предходни извършени проверки били наложени 4 наказания за нарушения на трудовото законодателство, като 3 от тях били за нарушения от същия вид - чл.

153, ал. 1 от КТ. Установил също, че НП №13-2400763/07.02.2025 г. било влязло в законна сила на 01.03.2025 г. т.е. в едногодишен срок, което поставяло настоящото нарушение в условията на повторност, съгласно чл. 416, ал. 8 от КТ.

Въз основа на АУАН № 13-2500560/17.12.2025 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено на жалбоподателя на 24.02.2026 г. по пощата. Жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган с дата на пощенското клеймо 10.03.2026 г.

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.

По делото са събрани както писмени доказателства - приложените към административнонаказателната преписка и представените в съдебната фаза на производството от страните, така и гласни доказателства – разпитани са свидетелите Г. С. – актосъставител, и Н. М. Б. – служител на жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и М-Б, същите са последователни, безпротиворечиви и логични и съдържат релевантни за производството факти. Св. С. излага лични впечатления от извършената в служебно качество проверка, констатациите от същата и как е установила вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Св. М-Б от друга 3 страна изяснява начина на работа в лечебното заведение и процесът по съставяне на графиците за работа в болницата. Показанията и на двете се отнасят до различни относими обстоятелства, касаещи производството, не си противоречат и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 414, ал. 4 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, като му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 7 7 700 евро, за нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ. Съдът констатира, че при съставянето на АУАН не са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 43, ал. 1 от ЗАНН.

От приетото като доказателство по делото пълномощно (л. 11) е видно, че съдържанието на упълномощителното волеизявление, определящо обема на представителната власт на пълномощника, не обхваща и съответно не поражда представителна власт на това лице да получава и подписва като пълномощник на дружеството съставени срещу СБПЛРПФЗ „С. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* актове за установяване на административни нарушения, издадени от Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по Труда” нейните териториални дирекции и отдели към дирекции.

Настоящият съдебен състав не споделя разбирането, според което компетентните органи следва да искат изрично пълномощно за съставяне на АУАН. Според съда обаче е необходимо при съставянето на АУАН в присъствието на упълномощено лице последното да разполага поне с минимален обем от права (например да подписва и получава всякакви документи), от които при едно разширително тълкуване да може да се изведе воля на упълномощителя именно това лице да подпише и получи АУАН, иницииращ административнонаказателното производство. Конкретният случай не е такъв.

В учредената представителна власт на пълномощника е включено единствено това да получава информации на хартиен и електронен носител и други носители на информация, както и да приема електронни изявления, отнасящи се до упълномощителя. Според съда упълномощаване в този вид и обем не е достатъчно, за да се счита, че е налице надлежно оправомощаване на пълномощника да представлява дружеството в образувано спрямо него 4 административнонаказателно производство и да извършва от името на дружеството фактически и правни действия в това производство, доколкото обемът на представителната власт включва единствено получаването на информация на различни носители, касаеща представляваното дружество. Не би могло да се приеме, че АУАН е просто информация или пък носител, възпроизвеждащ такава. Втората част на упълномощаването – приемането на електронни изявления, изобщо не касае процесния случай, доколкото АУАН към настоящия момент не би могъл да представлява електронно изявление според разпоредбите на ЗАНН и предвидената законова процедура за неговото съставяне.

Връчването на АУАН на лице, което не е било надлежно упълномощено да го получи от името на санкционираното дружество, на практика означава, че актът не е бил редовно и надлежно връчен, съответно предявен.

Допуснатото нарушение не може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Същото е от категорията на съществените, накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното дружество.

Смисълът на нормативно установените императивни изисквания за съставяне и връчване на АУАН е да гарантират и обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство, в това число правото да се запознае със съдържанието на АУАН и повдигнатото и предявено с акта административно обвинение; да направи възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН; да поиска събирането и/или да представи доказателства.

Допълнителен аргумент в тази насока е това, че АУАН не съдържа положен подпис в полето, предвидено за нарушителя. Последното, макар самостоятелно да представлява процесуално нарушение, което не е от категорията на съществените според настоящия състав (при законосъобразно връчване на препис от АУАН) в случая е още едно основание съдът да формира извод, че административнонаказателното производство е опорочено до степен, довела до ограничаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Изложеното формира краен извод, че Наказателно постановление № 250367-000084/06.03.2025 г. следва да се отмени като незаконосъобразно поради 5 допуснатото съществено процесуално нарушение.

За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да посочи, че при липсата на посочения порок се установяват основания за изменение на НП. От страна на дружеството в съдебната фаза на производството е представена заповед № 127/04.07.2025 г. (л. 61 – л. 62). Съгласно същата през проверявания период за служителите в СБПЛРПФЗ „С. П. Б.“ ЕООД, включително кухненските работници, е установено сумирано изчисляване на работното време. Седмичната почивка при това положение е уредена от законодателя не в чл. 153, ал. 1 от КТ, а в ал. 2 на същата разпоредба.

Далеч по-съществено е това обаче, че конкретното нарушение разкрива множество признаци, квалифициращи го като маловажен случай.

Жалбоподателят твърди, че в болницата към проверявания период работят 48 души персонал. Това обстоятелство не е доказано по делото. Житейски логично е обаче, че в една болница, състояща се от множество звена, работи голям брой персонал. В тази връзка нарушение е установено по отношение на едно единствено лице – посоченият кухненски работник. Същият действително е работил 7 дни без почивен ден, но веднага след това е почивал 3 поредни дни. От друга страна от жалбоподателя е представен болничен лист (л. 63) за отсъствие на друг от кухненските работници.

На следващо място следва да се посочи, че в НП № 132400763/07.02.2025 г., обосноваващо според АНО приложението на квалифицирания състав на административно нарушение, уреден в чл. 414, ал.

4 вр. чл. 416, ал. 8 от КТ, е прието за маловажно нарушение от същия вид (на чл. 153, ал. 1 от КТ), извършено по отношение на четирима служители на жалбоподателя.

Според съда в настоящия случай приложение би следвало да намери отново санкционната разпоредба на чл. 415в от КТ – извършено е нарушение, което е отстранено непосредствено след неговото допускане (на осмия ден) и много преди установяването му от контролните органи, като от него не са произтекли вредни последици за работника, доколкото същият е получил почивка в размер на 3 последователни работни дни при предвидена седмична почивка в размер на 36 часа. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, според което съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за 6 квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. Извършеното нарушение не попада в изключенията, посочени в чл. 415в, ал. 2 от КТ.