Решение № 293 от 17.11.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Монтана, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500292 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Ю.Б.АД, с предишно наименование БПБ, подадена чрез пълномощник адвокат С. З. срещу решение на РС *№ 164 от 03.06.2022г. , постановено по гр. дело № 2262/2021г. по описа му в частите, с които съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от жалбоподателя по реда на чл. 422 от ГПК срещу Ц. М. от гр. *установителни искове за за установяване съществуването на вземания за сумата от 140.37лева - договорна лихва за периода 14.03.2017г. – 30.03.2017г., 118,58 лв. – мораторна лихва за периода от 14.03.2017г. до 12.03.2020г. и за такси за периода 14.03.2017г. до 17.05.2021г. в размер на 765,44 лв. по договор за издаване на кредитна карта „E.“ от 30.06.2005г. , за които е издадена заповед за изпълнение като неоснователни и в тежест на жалбоподателя са възложени за плащане разноски в размер на 150 лева.

С въззивната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на решението, както и постановяване му в нарушение на процесуалните правила с доводи, че в противоречие със закона и установените по делото обстоятелства съдът е приел, че вземанията за лихви са погасени по давност, съответно е допуснато процесуално нарушения, като не е указал на ищец, че исковата му претенция за заплащане на сумата 765.44 лева такси е нередовна, с което е нарушено правото му на защита . В жалбата са изложени подробни съображения за твърдените пороци на обжалваното решение . Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявения иск, ведно със законните последици.

1

Въззиваемата страна Ц. М., представляван в процеса от адв. Н. К., при връчен препис от жалбата на 02.08.2022г. , не е подала отговор.

В насроченото съдебно заседание страните не се явяват и не вземат становище по съществото на спора.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Решението на РС *е валидно, а в обжалваните части и допустимо постановено по установителни искове с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК.

Установено е по делото, че на 28.05.2021г. е подадено заявление от Ю.Б. АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Ц. М. от гр. *за сумите 558,23лв. главница, 140,37 лв. договорна лихва за времето от 14.03.2017-30.03.2021г., 118,58мораторна лихва от 14.03.2017-17.05.2021г. и 765,44 лв.-такси с основание договор за издаване на кредитна карта BG E. от 30.06.2005г. , сключен между длъжника и заявителя с обявена предсрочна изискуемост 30.03.2021г. .

В образуваното по заявлението ч. гр. д. № 1079/ 2021 г. на РС *е издадена на 31.05.2021г. заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя / ищеца/ сумите по заявлението , ведно със законната лихва, считано от 28.05.2021г., както и разноски от 31.65 лева платена държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение, като е постановено незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист. Заповедта е връчена на длъжника , който в срок е подал възражение, поради което на основание чл. 415,ал.1 ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение. Исковата молба е подадена в указания срок, като за ищеца е налице правен интерес да установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземанията си по издадената срещу ответницата заповед за изпълнение, поради което и предявените искове са допустими за разглеждане.

С исковата молба ищецът е поискал от съда да установи съществуването на вземанията му към ответника , за които е издадена заповедта за изпълнение, произтичащи от неизпълнение на договора за издаване на кредитна карта от 30.06.2005г. ., като за претендираните вземания за договорна лихва, мораторна лихва и такси се е позовал на общите условия, приложими към договорите за издаване на кредитна карта.

С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна , че страните са в договорни отношения, като вземането на ищеца за главница е основателно, поради което и го е уважил. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила.

2

По отношение претенциите за лихви съдът е приел, че същите са периодични плащания и се погасяват с кратката тригодишна давност, поради което и към датата на подаване на заявлението са погасени по давност. Относно иска за заплащане на сумата 765.44 лева такси по договора е приел, че не е установено как е формирана и какви такси касае, за да се прецени дължимостта им, поради което и е отхвърлил исковете за заплащане договорна лихва, мораторна лихва и такси.

Установено е предвид влязлото в сила решение относно дължимата главница , че страните са в облигационни отношения, породени от сключен на 30.06.2005г. договор за издаване на кредитна карта EUROLINE, по който на ответницата е предоставена за ползване кредитна карта, съответно сключен е договор за банков кредит.

Липсват доказателства обаче за условията , при които се дължи от ответницата договорна лихва, мораторна лихва, както и какви такси и при какви условия се дължат за ползване на кредита чрез ползване на кредитната карта. За установяване дължимостта на претендираните лихви и такси ищецът в исковата молба се позовава на общите условия за издаване и използване на E.кредитна карта. Същите са приложени по делото , но са със шрифт, който не позволява нормалното им четене. Изрично първостепенният съд е указал на ищеца с определение № 355 от 23.03.2022г. да представи по делото приложените с исковата молба писмени доказателства годни за четене с шрифт 14, както и такива за размера на кредитния лимит, респективно отпуснатия такъв и погасените месечни вноски. В изпълнение на това определение ищецът е представил със съответния шрифт писмените доказателства, включително и общите условия, но не и доказателства, установяващи разрешения на картодържателя кредитен лимит и ползваните от същия парични средства, които съгласно чл. 9 от ОУ следва да се установят с месечно извлечение за движението по сметката. Срока за плащане задълженията съгласно чл. 10 от ОУ също е посочен в месечното извлечение. Видно от тази разпоредба лихва е дължима за теглена на пари в брой, като по делото не е установено дължимата по договора главница как е използвана от картодържателя , за да се прецени дължима ли е лихва. Липсват доказателства налице ли е превишаване на кредитния лимит, нито такива за дължима минимална месечна вноска при изплащане задължението на части . Конкретният начин на ползване на кредитната карта не е установен по делото, поради което и съдът не е в състояние да прецени кои разпоредби от ОУ са приложими към сключения между страните договор, съответно налице ли са условия за обявяване задълженията за предсрочно изискуеми и възникнали ли са валидно задължения на ответника за плащане на договорна лихва, мораторна лихва и такси, последните посочени само като обща сума без яснота на какво основание са начислени.

Заключението на вещото лице, прието по делото , е основано единствено на приложените по делото доказателства, без извършена проверка за усвоени, съответно погасени суми по сключения между страните договор.

Дори и първостепенният съд да е допуснал соченото във въззивната жалба процесуално нарушение относно иска за заплащане на такси , то във въззвината жалба тази претенция отново не е конкретизирана, съответно не е направено искане за събиране на 3 доказателства пред въззивния съд при условията на чл. 266,ал. 3 ГПК. В правомощията на въззивния съд е да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при надлежно заявено от жалбоподателя съответно искане.

Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото не са установени при условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца валидно възникнали и изискуеми задължения на ответницата за заплащане на претендираните такива с исковата молба договорна лихва, мораторна лихва, както и такси, поради което и като краен резултат обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

От страна на въззиваемата не са направени искания за разноски, поради което и съдът не присъжда такива с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164 от 03.06.2022г. на РС * постановено по гр. дело № 2262/2021г. по описа му в обжалваните части, с които са отхвърлени като неоснователни установителните искове на “Ю. Б.” АД , ЕИК *против Ц. М. , ЕГН ********** за установяване съществуването на вземания, предмет на заповед зА изпълнение по ч.гр.дело № 1079/2021г. на РС *и в тежест на Ю. Б. са възложени за плащане разноски в размер на 150 лева, като ПРАВИЛНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4