Определение № 263 от 06.07.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. К., 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500173 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 575 от 11.05.2023г., по входящия регистър на РС – A., подадена от „П.“ ЕООД, гр.С., чрез представител по пълномощие, против определение N 32/12.04.2023г. по гр.д. N 130/2022 г. на РС – А., с което е отхвърлено искането му по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение N 6/27.02.2023г. по гр. д.

N 130/2022 г. на РС – А., в частта за разноски.

Определението се обжалва като неправилно и необосновано. В частната жалба се сочи, че с постановеното по делото решение съдът е присъдил на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по исковете в размер на 1203 лв., при неправилен извод, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, подписан на 19.12.2022г., предвид, че адвокатското възнаграждение е дължимо в размера, определен в относимата редакция на Наредбата към датата на сключване на договора, а исковата молба е подадена и ищецът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение преди влизане в сила на измененията в Наредбата през месец ноември 2022г., т.е. към този момент ищецът и процесуалният му представител са постигнали споразумение за сключване на договор за правна защита и съдействие, дори и такъв физически да не е бил подписан. В действащата към датата на депозиране на исковата молба на ищеца, чрез процесуалния му представител, редакция на чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство и съдействие по иск с правен интерес от 1000 до 5000 лв., какъвто е настоящият случай, се определя възнаграждение в размер на 300 лв. плюс 7% над горницата над 1000 лв., като делото не се отличава дори с минимална фактическа 1 правна сложност, с оглед на което справедливо е според частния жалбоподател присъждането на минималния размер на адвокатско възнаграждение, при съобразяване на задължителните указания, дадени в т.3 от ТР 6/2012 от 06.11.2013г. по т. д. 6/2012г., ОСГТК на ВКС, че при направено възражение за прекомерност на разноските по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. дали има съответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на съответните процесуални права. Жалбодателят счита, че разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения не следва да се прилага във всеки един случай, в който са предявени повече от един иск, а следва първо да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, характера на исковете, процесуалните действия на процесуалния представител на ищеца, съдържанието на исковата молба, както и наведените възражения по всеки един от исковете. Поради това намира, че размерът на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерен и размерът е следвало да се определи върху интереса като сбор от цената на всички искове, когато, както в случая, всеки от обективно съединените искове за прогласяване нищожност на идентични клаузи от един и същ договор и осъждане на ищеца да върне платеното по оспорените клаузи, произтича от едно и също правоотношение между страните. Искането е съдът да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени решение N 6 от 27.02.2023г. по гр. д. N 130/2022 г. на РС – А., в частта за разноските, като намали същите до минималния размер, предвиден в редакцията на Наредба N 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, а не към датата на постановяване на крайния съдебен акт.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба чрез адв. Д.М.М. от АК-С., осъществил безплатна правна помощ в полза на ищеца В. П. Ч., с който частната жалба се оспорва като неоснователна, като се претендират разноски на основание чл.38 ЗА.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

С решение N 6 от 27.02.2023г. по гр.д. N 130/2022 г. РС – А. е прогласил нищожността на клаузата допълнителна услуга "Ф." за сумата 1400 лв., както и е прогласил нищожността на клаузата допълнителна услуга "Ф." за сумата 2625 лв., и двете от Договор за потребителски кредит П. N */28.06.2022г., сключен между „П.“ ЕООД, с ЕИК *, гр.С., като кредитор и В. П. Ч., с ЕГН **********, от с.П., общ.А., обл.К., като кредитополучател, поради противоречие на закона и добрите нрави; осъдил е ответника по предявените искове „П.“ ЕООД, с ЕИК *, да заплати на адв.

Д.М.М. - САК, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, сумата в общ размер на 2

1203 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството, както и е осъдил същия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - А. сумата в размер на 161 лв., представляваща дължима държавна такса и направените бюджетни разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 234 лв.

За да осъди ответника да заплати на адв. Д.М. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в мотивите към решението районният съд е приел, че видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение е безплатно – при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от З А, при което на процесуалния представител на ищеца адв. Д.М.М. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно на уважените искове за нищожност, предвид чл. 2, ал. 5 от Наредба N 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от с. н., а именно, в общ размер на 1203 лв. с ДДС /528 лв. с ДДС + 675 лв. с ДДС/, която сума, следва да се възложи в тежест на ответника.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК, за обжалване на решението, ответникът „П.“ ЕООД, с молба вх.N 390/23.03.2023г. е поискал районният съд да измени решението си в частта за разноски в полза на процесуалния представител на ищеца, по съображения, които са изложени идентично в частната жалба и са описани по-горе. С обжалваното определение N 32/12.04.2023г. по гр. д. N 130/2022 г. РС – А. е отхвърлил искането на ответника по исковете по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение N 6/ 27.02.2023г. по гр. д. N 130/2022 г. на РС – А., в частта за разноски. В мотивите към определението е приел следното: с подаването на исковата молба, с която са предявени два установителни иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, на 06.10.2022г. ищецът представя пълномощно, оправомощаващо адв. Д.М. да го представлява пред всички съдилища на територията на страната, във връзка със сключени договори за кредит, а с молба, подписана електронно на 19.12.2022г. и постъпила по делото на 20.12.2022г. упълномощеният адвокат поискал разноски по чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, като е представил списък по чл.80 от ГПК за разходи за адвокатски хонорар по първия иск от 528 лв. с ДДС и по втория иск от 675 лв. с ДДС, както и сключен с ищеца договор за правна защита и съдействие, електронно подписан на 19.12.2022г., с който правната защита и съдействие са уговорени безплатно по чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, както и доказателства, че едноличното адвокатско дружество, чиито управител е адв. Д.М. е регистрирано по ЗДДС. Приел е, че съгласно чл.7, ал.2 т.2 от НМРАВ /в редакция на ДВ, бр. бр. 88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. и в случая са предявени два установителни иска за прогласяване нищожността 3 на две клаузи от сключен между страните ДПК с цена на иска 1400 лв. и с цена на иска 2625 лв. , при което и съгласно чл.2, ал.5 от НМРАВ / ДВ, бр. бр. 88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022г./ , че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, по първия иск с ЦИ 1400 лв. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 528 лв. с ДДС /400лв.+40лв.+88лв. ДДС/, а по втория иск с ЦИ 2625 лв. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 675 лв. с ДДС /400лв.+162,50лв.+92,50лв.

ДДС/, или общо 1203 л в . Посочил е, че определянето на минималния размер на адвокатските възнаграждения следва да е съобразено с цената на всеки от защитаваните интереси по обективно съединените искове, както е прието в определение N 146/04.04.2022г. по ч.г.д. N 358/2022г., Второ ТО, ВКС. Посочил е, че независимо, че исковете са предявени по време на действие на предишната редакция на посочената разпоредба на НМРАВ, действаща до 04.11.2022г. /ДВ, бр.68/2020г./, предвиждаща при същия интерес на всеки от двата предявени иска минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.+7% за горницата над 1000 лв., тъй като договорът между адвоката, осъществил правната помощ и страната, по силата на който се предоставя безплатна адвокатска услуга на осн. чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, е датиран единствено електронно на 19.12.2022г. и адвокатското възнаграждение по него в размер на 528лв. с ДДС по първия иск и 675 лв. с ДДС по втория иск, включени в списъка на разноските по чл.80 от ГПК като разход, се претендира преди последното по делото съдебно заседание, до който краен момент страната може да се заяви претенцията за разноски, то не следва датата на нотариално заверено пълномощно задължително да се отнесе към датата на уговаряне на безвъзмездност на правната помощ, за която са налице единствено доказателства, че е договорът е подписан електронно на 19.12.2022г.

Въззивният съд, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването срещу определение, възлагащо в негова тежест и в полза на процесуалния представител на насрещната страна разноски в исково производство за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Изводите на първоинстанционния съд относно датирането на договора за правна защита и съдействие и за съответното към него приложение на чл.7, ал.2 т.2 от НМРАВ /в редакция на ДВ, бр. бр. 88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022г./, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ, са неправилни.

Исковата молба на В. П. Ч., чрез адв. Д.М.М. като управител на ЕАД „Д.М.“, е 4 подадена пред районния съд на 06.10.2022г. . Към нея е приложено пълномощно с нот.зав. на подпис от 29.09.2022г., с което ищецът упълномощава адв. Д.М. да я представлява пред всички съдилища в страната, във връзка със сключени от ищеца договори за кредит, като образува и води дела и извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване и правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК. С исковата молба е направено искане по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси и разноски по делото, за което е приложена декларация за материално и гражданско състояние на ищеца, и което искане районният съд е уважил с определение N 107/07.10.2022г. След изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, с определение N 122/01.12.2022г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.12.2022г., на която дата от адв. Д.М. е постъпила молба, с която е изразено становище по хода на делото и по съществото на спора, с искане за разноски по списък по чл.80 от ГПК, в т.ч. и нарочна молба да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита, осъществена по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, които по списъка са 528 лв. с ДДС по първия иск и 675 лв. по втория иск, като е представен и договор за правна защита и съдействие без дата, но заверен с КЕП от адв.Д.М. на 19.12.2022г.. Съгласно този договор правната помощ се предоставя на клиента безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за посоченото основание и предмет на договора: правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба, във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание, включително и образуване на изпълнително дело. Представени са към молбата от 20.12.2022г. и доказателства за регистрация на ЕАД „Д.М.“ по ЗДДС, чиито управител е адв.Д.М..