Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 350 от 02.10.2018, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 1100/2018
Вид
Решение № 350
Подписан
02.10.2018
В сила
20.03.2019
Състав
ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 ал.1 · Закон за движението по пътищата

№ 350 / 2.10.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.МОНТАНА, 02.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД гр.Монтана……........трети наказателен състав в публично заседание на 10 септември през две хиляди и осемнадесета година.........….……………...........................................................……в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при секретаря Н.Александрова.….……..………………и в присъствието на прокурора...........…...............……….…....…..като разгледа докладваното от съдията Цветкова.............………....….……….….АН дело 1 100 по описа за 2018г…............………………....и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от П.Х.В. xxx против Електронен фиш, Серия К № 1478828 от 12.11.2016г. издаден от ОД на МВр-Монтана, с който е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.1 ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения, че фишът е неправилен и се иска отмяната му, тъй като не се е движил с посочената скорост и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че на дата 12.11.2016г. в 14.03 часа, монтираната на РП 2, клас 81 при км.96.988 стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIK ERS-400 с ID №003059047В8D заснела снимка /л.6 от делото/, на която е видно черно - бяло фотографско изображение на лек автомобил „Ш. С.”, с ДК № xxxx , заснет с отзад с фиксирана и отразена скорост на движение от 97 км/ час при максимално допустима за извън населено място – 60 км/ч.

Въз основа на посочената снимка и данни относно собственика на автомобила от Централна база - КАТ /л.7 от делото/, било установено, че собственик на МПС е „Уникредит Лизинг”ЕАД с представител П.Х.В., жалбоподател в настоящето производство. Предвид на това именно на него е издаден и ЕФ.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят

П.Х.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, тъй като на 12.11.2016г. в 14.03 часа, монтираната на РП 2, клас 81 при км.96.988 стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIK ERS-400 с ID №003059047В8D заснела снимка /л.6 от делото/, на която е видно черно - бяло фотографско изображение на лек автомобил „Ш. С.”, с ДК № xxxx , заснет с отзад с фиксирана и отразена скорост на движение от 97 км/ час при максимално допустима за извън населено място – 60 км/ч.

От субективна страна, жалбоподателят е действал при пряк умисъл – съзнавал е ограничението на скоростта, знаел е, че не следва да го превишава, но въпреки това управлявал автомобила със скорост над разрешените норми. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано, което предпоставя потвърждаване на електронния фиш.

Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният негов извършител, като в тази връзка оплакванията за недоказаност авторството на нарушението са неоснователни.

Законодателят е предвидил в чл.

189 ал. 5 ЗДвП - 14-дневен срок, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Предоставянето на декларацията от собственика на автомобила е именно изпълнение на тази предоставена законова възможност. В случая собственикът на МПС, жалбоподател в настоящето производство не е подал до наказващият орган доказателства, от които е видно, че на въпросната дата, той не е управлявал лек автомобил „Ш. С.”, с ДК № xxxx , заснет с отзад с фиксирана и отразена скорост на движение от 97 км/ час при максимално допустима за извън населено място – 60 км/ч.

Следва да се отбележи, че в хода на производството пред административнонаказващия орган не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението е установено с предвидените в закона способи, тъй като е използан одобрен образец на електронния фиш, който отговаря на всички изисквания за съдържание и форма дадени в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Времето и мястото на извършване на нарушението са правилно и прецизно индивидуализирани и дават възможност на нарушителя да осъществи правото си на защита в пълен обем. Спазени са и всички правила на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и измерващото средство е напълно годно да бъде използвано по неговото предназначение. При определяне на скоростта в състава на нарушение са взети предвид техническите характеристики за точност на измерването, приложени по делото.

Видно от представените по делото доказателства –

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, арг. лист 8 от делото е годно техническо средство, преминало успешно техническа проверка.

Всичко по-горе изложено мотивира съда да потвърди изцяло издадения ЕФ като правилен и законосъобразен.

На основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, Районен съд - Монтана

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш К № 1478828 от 12.11.2016г. издаден от ОД на МВр-Монтана, с който на П.Х.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.

21 ал.1 ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: