Определение № 5427 от 10.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5427 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501101 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. И. Д., ЕГН: ********** с правно основание чл.

248, ал. 1 ГПК, против определение № 46289/06.11.2025 г. по гр. д. № 20231110132319/2023 г.. по описа на СРС- 29 състав, с което молбата на С. И. Д. е частично уважена като е осъдена Столична община, БУЛСТАТ: 000696327, да заплати на С. И. Д., ЕГН **********, сумата от още 400,00 лева - разноски в производството по гр. д. № 32319/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, за заплатен адвокатски хонорар и оставена без уважение молба вх. № 193727/03.06.2025 г. на С. И. Д., ЕГН **********, в останалата част.

Ответникът по частната жалба Столична община, район Лозенец със седалище и адрес на управление: гр. София, , бул. „Васил Левски“ № 2, излага становище по частната жалба, в което посочва същата за неоснователна.

Съдът, като прецени оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на решението, ако същото е обжалваемо, по искане на страната съдът може да измени или допълни решението в частта разноските. При подадена молба по чл. 248 от ГПК на насрещна страна се дава възможност за становище, като съдът се произнася в закрито заседание и определението постановено по реда на чл. 248 от ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Настоящият съдебен състав приема, че с решението отговорността за разноските по делото е разпределена правилно от районния съд и правилно с Определението от 06.11.2025 г. молбата на ищцата по чл. 248 от ГПК е частично уважена.

За да постанови оспорения акт СРС приема, че не са налице основания за изменение на определението в частта, за разноските, тъй като същите са правилно присъдени със съдебния акт постановен по съществото на спора.

Така постановеното определение е законосъобразно.

1

Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. ,

В случая посочените условия са изпълнени и подателите на исканията по чл. 248, ал.

1 ГПК имат право на разноски. Искането за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е направено своевременно и са представени доказателства за реалното извършване на разноски. Същите са законосъобразно присъдени в пълния им размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед процесуалните действия на страните, поради което настоящата инстанция счита, че постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

СРС правилно е приложил практиката на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 г.. съгласно която националният съд не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г., когато те не съответстват на критериите за ..разумност" и „пропорционалност“. Съдът е извършил обективна преценка на фактическата и правна сложност на делото.

Относно липсата на фактическа сложност:

Правилно е отбелязал СРС, като е отчел, че делото се характеризира със средна към ниска сложност поради следните факти: делото е приключило в едно единствено открито съдебно заседание; не са изслушвани свидетели и не са събирани обемни доказателства;

Столична община не е оспорва собствеността по същество, а единствено допустимостта на иска; единственото експертно доказателство е била една СТЕ.

Относно критерии за пропорционалност:

Жалбоподателката претендира хонорар от 2 900 лв.. което значително надвишава положения труд за процесуатно представителство в едно заседание. Определеният от съда размер от 1 600 лв. е напълно адекватен и справедлив, отчитайки реално извършените действия и качеството на защитата. Твърдението в частната жалба. че разликата е „само 250 лв." спрямо минимума по Наредбата, не отменя задължението на съда да не прилага механично тарифата, когато тя противоречи на правото на ЕС.

Относно практиката на ВКС:

Цитираното от жалбоподателката Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС не е относимо в частта му за „пазарните нива", тъй като в конкретния случай съдът е изложил ясни и конкретни мотиви защо счита възнаграждението за прекомерно спрямо обема на работата.

По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно първостепенния съд е определил разноските, отчитайки актуалната правна уредба към приключването на устните състезания.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. И. Д., ЕГН

**********, срещу Определение № 46289/06.11.2025 г. по гр. д. № 20231110132319/2023 г.. по описа на СРС- 29 състав, с което СРС частично е уважил като е осъдена Столична община, БУЛСТАТ:

000696327, да заплати на С. И. Д., ЕГН **********, сумата от още 400,00 лева - разноски в производството по гр. д. № 32319/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3