Решение № 18254 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18254 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110130928 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „ЮЛ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ААА Изпълнителен директор срещу „ЮЛ“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС с която се иска съдът да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2696.57 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена и доставена от дружеството топлинна енергия за периода 12.2021г-04.2023г. и законна лихва в размер на 444.91 лв. от 31.01.2022г.-08.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр,д. 22922/2024г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС аб. № ********, ИД: *********, клиентски номер: ************.

Ищецът твърди, че съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн, ДВ. бр.

107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр, 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове „ЮЛ“ ЕАД е потребител на ТЕ и за нея важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи се, че в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “ЮЛ” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

1

Поддържа се, че между ЮЛ ЕАД и „ЮЛ” ЕАД е подписан договор за продажба на топлинна енергия № ********* аб. № ******** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката.

За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “ЮЛ” ЕАД на потребители в гр, София, одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ033/0810.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.

В договора между двете страни е регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “ЮЛ” ЕАД на потребители в гр.

София и Българското законодателство. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл, 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура, В този смисъл, задължението на ЮЛ ЕАД за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец.

С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Сочи се, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от “ЮЛ” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата ФДР ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн, ДВ бр, 34 от 24,04.2007г .

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете.

Излагат се доводи, че искът за такса дялово разпределение е недопустим, тъй като „ЮЛ“ ЕАД не е активно легитимирано да го предявява

Оспорват се останалите предявени искове като неоснователни и недоказани.

Оспорва се дружеството да е собственик на процесния обект.

Оспорва се претенирания размер на ТЕ, като се сочи, че реалният е този установен от отчетите и изравнителните сметки от дружеството-топлинен счетоводител.

Не се оспорва, че ответникът не е заплащал претендирани от него суми за топлинна енергия за процесния обект.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 17.04.2024 г. „ЮЛ“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „ЮЛ“ ЕАД за следните суми: сумата 2 696,57 лева (двe хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и 57 стотинки), представляваща главница за цена 2 на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 444,94 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и 94 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2022 г. до 08.04.2024 г - задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС апартамент №7, аб.

№********.

С разпореждане от 25.04.2024 г. по ч. гр. д. № 22922/2024 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 62.83 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

На 20.12.2021 г. между страните по делото е сключен договор № ********* за покупкопродажба на топлинна енергия за имот в гр. София, ул. „Проф.Александър Фол“ №2,вх.И, ет.2, апартамент №7, инсталация: ************ за срок от пет години, считано от 01.12.2021 г. По силата на договора ищецът, в качеството му на продавач, се е задължил да продава на ответника, в качеството му на купувач, топлинна енергия с топлоносител гореща вода.

Купувачът се е задължил да заплаща топлинната енергия по цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Посочено е, че количеството топлинна енергия за купувача се определя: за сграда –етажна собственост и сграда с повече от един клиент от фирма ФДР.

Извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия, отчитан от общия топломер или съобразно представен протокол за разпределение.

По делото са ангажирани Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, приети с решение по протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на ищцовото дружество, на основание чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.21, т.4 ЗЕ. В чл.25, ал.3 от тях е предвидено, че отчитането на продадените количества топлинна енергия се извършва от продавача ежемесечно. В чл.39, ал.2 е регламентирано задължението на продавача в срок до 5-то число на текущия месец да издаде фактура на купувача за количествата енергия: аванс за текущия месец в размер на 50 % от потребеното през предходни месец и изравнителна сума за разликата между начислената топлинна енергия и действително потребената през предходния месец. В чл.40 е предвидено задължението на купувача да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура, като купувачът има право да предявява възражение за начислената сума за топлинна енергия в 15 - дневен срок след срока за плащане.

Видно от представения протокол от проведеното на 08.11.2009 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2021г. до м.04.2023 г процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на измерената от ФДР сума.

Представени са индивидуални справки за използваната топлинна енергия от ФДР“ ООД. За периода 05.2021 г. -04.2022 г. ФДР е измерила потребление на ТЕ за сумата от 3

1516.79 лева. За периода 05.2022 г. -04.2023 г. ФДР е измерила потребление на ТЕ за сумата от 1687.67 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.

Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала след 17.07.2012 г., определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Между страните в производството е налице сключен писмен договор, в съответствие с изискването на чл.149, т.3 ЗЕ, който е ангажиран като доказателство за периода от месец декември 2021 г. до месец април 2023 г.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за същия период между главните страни е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за стопански нужди относно процесния имот.

От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.