Акт от 04.04.2025, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

№…..………..….

Гр.София, …………….г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Димитър Ковачев при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 6163 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258

– чл.256 от ГПК.

Обжалва се решение № 438288 от 28.06.2018г., постановено по гр. дело № 15803/2016г. на СРС, 36 състав в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Н.А.З. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД , вр. с чл.149 от ЗЕ – сумата от 48,48лв. – главница, /включваща стойност на топлинна енергия и дялово разпределение, последното в размер на 7,14лв./ за периода 01.03.2013г. - 30.07.2014г. за топлоснабден имот: ап.№ 44, в гр.София, общ.Възраждане, ж.к.“********* с абонатен ******, съответстваща на ¼ ид.ч. от квотата й от съсобствеността върху имота, ведно със законната лихва от 15.01.2016г.- до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 6,81лв.- мораторна лихва върху главницата-стойност на топлинната енергия, натрупана за периода 30.04.2013г.- 07.12.2015г., в частта, с която е признато за установено, че А.З.А. дължи на „Т.С.“

ЕАД на основание чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ - сумата от 48,48лв. – главница /включваща стойност на топлинна енергия и дялово разпределени-последното в размер на сумата от 7,14лв./ за периода 01.03.2013г. - 30.07.2014г. за топлоснабден имот: ап.№ 44, в гр.София, общ.Възраждане, ж.к.“********* с абонатен ******, съответстваща на ¼ ид.ч. от квотата му от съсобствеността върху имота, ведно със законната лихва от 15.01.2016г.- до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 6,81лв.- мораторна лихва върху главницата-стойност на топлинната енергия, натрупана за периода

30.04.2013г.- 07.12.2015г,. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2103/2016г. по описа на СРС,

36 състав. Решението се обжалва и в частта, с която Н.А.З. и А.З.А. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД по равно и разделно сумата от 758,16лв.- разноски по делото за исковото и заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Въззивниците - ответници

А.З.А. и Н.А.З. заявяват искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо- постановено по недопустима искова молба, поради разминаван/ различие на адреса на процесния топлоснабден имот посочен в заявлението по чл.410 от ГПК и този, посочен предявената по реда на чл.422 от ГПК искова молба. Твърдят, че адресът на топлоснабдения имот, посочен в заявлението по чл.410 от ГПК е гр.София, общ.Възраждане, ж.к.“******, ******, който се различава от този посочен в исковата молба е : гр.София, ж.к.“Лев **********. Поддържат и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Въззивниците-ответници възразяват, че от ищеца не е доказано по безспорен начин правото на собственост върху процесния топлоснабден имот на наследодателката им И.Д.А., респ.- на наследодателката на последната – Ц.П.И.. Възразяват, че нямат качеството на потребители на ТЕ за имота в ж.к.“Света Троица“. Поддържат, че лицето , което живее на адреса и е титуляр на вещното право на ползване- Е.О.А.има качеството на потребител на предоставяните от ищеца услуги и именно с това лице ищецът се намира в договорни правоотношения. В тази връзка, молят настоящата инстанция да съобрази установения по делото факт, че именно от лицето Е.О.А.и подадена молба-декларация за откриване на партида на 27.08.2014г. Поддържат, че по делото няма доказателства за издавани изравнителни сметки на името на наследодателката им- И.А., нито има открита на нейно име партида. С изложените доводи въззивниците-ответници мотивират искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното производство заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство- юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност – при уважаване на жалбата, заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците.

Третото лице – помагач на ищеца

- „П.И.“ ООД – не заявява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК. Съдът намира за неоснователно заявеното от въззивниците-ответници възражение за недопустимост на обжалваното решение, основано на твърдението , че е постановено по недопустима искова молба. В хипотезата, при която е налице разминаване между твърдяните факти и/ или заявеното искане с исковата молба, предявена по реда на чл.422 от ГПК и тези, заявени със заявлението по чл.410 от ГПК не е налице твърдяната от ответниците недопустимост, а се касае за нередовност на исковата молба, за изправянето, на която съдът дължи указания за привеждането й в съответствие със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретният случай, обаче, не е налице твърдяната от ответниците нередовност. На стр.2 от исковата молба изрично и точно и посочен адресът на процесният топлоснабден имот, който напълно съответства на този по заявлението по чл.410 от ГПК, а именно: апартамент № 44, находящ се в гр.София, общ.Възраждане, ж.к.“*********, *********Посоченият от ответниците адрес в ж.к.“Лев Толстой“ в титулната част на исковата молба касае техните адреси за призоваване като реквизит по чл.127,ал.1,т.2 от ГПК. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по допустима и редовна искова молба и не е налице твърдяната от въззивниците-ответници недопустимост на решението.

Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците имат качеството на качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ като съсобственици на процесния топлоснабден имот при квоти от по ¼ - за всеки от ответниците. Правото на собственост в посочените квоти не е оспорено от ответниците с отговора на исковата молба, а то се установява и от събраните по делото писмени доказателства- нот.акт № 87, том 4 по нот.дело № 0620/2014г. на нотариус В.Б., с който е сключен договор за покупко-продажба от 14.08.2014г., с който ответниците А.А. и Н.З. са прехвърлили притежаваната от тях по

¼ ид.ч. – всеки от процесния топлоснабден имот, а третото неучастващо в процеса лице- А.П.е прехвърлила собствената й ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот,/придобита чрез продажба на наследство с договор по чл.212 от ЗЗД от 17.10.2013г., сключен с Н. Д.М., с който последната е прехвърлила на третото лице придобитото наследство от майка й Ц.И.и Д.М.- на купувача Е.О.А..

Нотариалният акт е официален писмен документ, който се ползва с доказателствена сила относно удостовереното и установено от нотариуса притежание на правото на собственост на продавачите върху имота-предмет на прехвърлителната сделка и в частност – относно това, притежавано от ответниците до момента на разпореждането с него. Разпореждането с правото на собственост от ответниците в рамките на притежаваните от тях дялове е извършено след края на исковия период / 31.07.2014г./ - на 14.08.2014г. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в рамките на исковия период м.03.2013г.- м.07.2014г. ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, като собственици на процесния топлоснабден имот в рамките на притежаваните от тях квоти по ¼ за всеки от тях. Този факт се потвърждава и от извънсъдебното признание на ответниците, съдържащо се в представеното по делото споразумение от 14.08.2014г., подписано между ответниците и третото лице А.П., от една страна и третото лице Е.О.А., с което ответниците /и третото лице А.П./ са поели в качеството им на продавачи и съсобственици на процесния топлоснабден имот да заплатят всички дължими за него консумативи, включително и за доставената топлинна енергия, натрупани до датата 14.08.2014г. От третото неучастващо в процеса лице Е.А.е подадена молба-декларация за откриване на партида на нейно име след крайния момент на исковия период от време /31.08.2014г./ - на 27.08.2014г. именно като последица от придобитото от нея по силата на договора за покупко-продажба от 14.08.2014г. право на собственост върху целия процесен топлоснабден имот. С оглед изложените мотиви , съдът приема за неоснователно възражението на ответниците, че нямат качеството на клиенти на ТЕ за процесния имот в рамките на исковия период от време. В рамките на исковия период от време между ищеца и ответниците е съществувало валидно облигационното правоотношение с предмет доставката на ТЕ за битови нужди и то е обвързвало ищеца- като доставчик на ТЕ и ответниците –като клиенти на ТЕ, на основание разпоредбите на чл.150,ал.1 и чл.153,ал.1 от ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито са Общите условия, публикувани във вестник „Дневник“, броя от 14.01.2008г. и тези от 12.03.2014г., публикувани във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“. В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответниците не твърдят и по делото не установява да са упражнили правото си да възразят по горепосочения начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че са ги приели. За наличието на договорно правоотношение между страните е ирелевантно фактическото ползване на имота от страна на ответниците.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от

06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.- отм., но приложема към исковия период от време/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на уредите за индивидуално разпределение в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена разликата между старите и новите показания. От тези документи, проверени от вещите лица по СТЕ и ССЕ се установява, че стойността на доставената ТЕ и услугата за дялово разпределение за исковия период от време за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 193,92лв. В рамките на тази сума, съобразно притежавания от ответниците дял от процесния топлоснабден имот от по ¼ всеки дължи поотделно сумата от по 48,48лв., както правилно е прието и с обжалваното решение.

Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b10283e-f56b-4b7b-8aef-7f10dff54e5b