Решение № 2978 от 17.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2978 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100500620 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника СО, чрез процесуалният му представител, срещу решение № 13124/19.11.2022 г., на СРС, 88 с - в, по гр. д. № 41601/2022 г., с което Столична община, БУЛСТАТ *******, е осъдена да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД и чл.

45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 304, 90 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“ с полица № 0306X0226743 от 27.07.2016 г. за вреди на автомобил Волво ХС 90 с peг. № НН SC 88, причинени от ПТП, настъпило на 12.06.2017 г. в гр. София близо до комплекс „Бокар“ на общинската пътна мрежа, поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. - подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 702, 35 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 29.07.2019 г. - 29.07.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 572, 20 лв. - разноски по делото.

Въззивникът излага доводи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Сочи, че не са установени предпоставките за уважаване на исковете по КЗ, като е налице несъответствие между установения в исковата молба механизъм на ПТП по отношение мястото на настъпването му и констатирания в хода на производството механизъм.

Сочи, че в уведомлението за щетата е посочено че ПТП е настъпило на излизане от комплекс „Бокар“ в посока бул. „Тодор Каблешков“, като по този начин е прието от съда и в доклада по делото. Въпреки несъответствието между твърденията за мястото 1 на ПТП и свидетелските показания, съдът е приел за установен механизма и мястото на настъпване на произшествието. Поддържа, че неточното посочване на мястото на ПТП препятства защитата на ответника в това число представянето на доказателства за състоянието на пътния участък. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноските за двете инстанции, в това число за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна ЗД „Л.И.“ АД не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 263 ГПК. В съдебна заседание, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че СРС е направил правилен извод за основателност на исковете. Неоснователно е възражението в жалбата, че не е установено мястото на ПТП, тъй като свидетелят пред СРС е посочил точно на коя улица и завой е попаднал в неравност на платното. Поддържа, че решението е съобразено със събраните доказателства, от които се установяват предявените в производството претенции. Обстоятелството къде е точното място е без значение за спора, тъй като СО отговаря за поддръжката и възлага обществени поръчки за цели райони. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди изцяло решението.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността на цялото решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената част и по релевираните оплаквания за незаконосъобразност. Съдът следи служебно единствено за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо постановено.

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника (въззивник) СО се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Уважаването на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. Следва да се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.

С определение по чл. 140 ГПК от 10.09.2022 г. пред СРС са отделени като 2 безспорни между страните обстоятелствата, че на 12.06.2017 г. л. а. „Волво ХС“, с peг.

№ HH ******* е претърпял ПТП, като за отстраняване повредите от него застрахователят е заплатил сумата от общо 2 294. 90 лв. на собственика на автомобила, както и че сумата е постъпила по сметката на кредитора.

От този момент за ищеца възниква суброгационното право по чл. 410, ал. 1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото, до размера на платеното обезщетение и ликвидационни разходи, при установяване елементите от фактическия състав на деликта : вреда, противоправност, причинна връзка и вина.

В случая ответникът е изложил съображения в жалбата единствено относно неустановеното място и механизъм на настъпване на ПТП. Други доводи срещу изводите на СРС не са изложени. Както се посочи в настоящото производство въззивният състав е обвързан от релевираните оплаквания за незаконосъобразност на решението и дължи произнасяне по тях.

Съдът споделя извода на СРС, че механизмът на ПТП, а именно : попадане в пълна с вода дупка на пътното платно с предно дясно колело на МПС, се установява по безспорен начин от писмените доказателства - уведомление за щета по застраховка „Каско“, декларация на водача на застрахованото МПС, показанията на свидетеля Л.К., водач на МПС и приетата по делото САТЕ.

Свидетелят сочи, че попаднал в дупка, след което автомобилът е сигнализирал, че е спаднала гума и е установено, че гумата е срязана и е ожулена джантата. Според него инцидентът е станал на излизане от комплекс „Бокар“, посока бул. „Тодор Каблешков“. За дупката нямало предупредителни табели. Свидетелят е обяснил, че комплекс „Бокар" се намира перпендикулярно на бул. „България“ и бул. „Тодор Каблешков“, зад MOЛ България. От комплекса до бул. „Тодор Каблешков" има свързваща улица, комплексът не е затворен.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява непротиворечиво, че щетите по процесния автомобил, отразени в опис на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 12.06.2017 г. произшествие.

Предвид изложеното се налага извод, че механизмът, посочен в уведомлението, съответства на заключението по САТЕ и показанията на свидетеля К.. При пълна оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и съвпада с посочения в исковата молба от ищеца механизъм, включително що се отнася до мястото на настъпване на ПТП.

Въззивният състав намира за ирелевантно къде точно на самата улица се е намирала дупката, в която е попаднало МПС, в какъвто смисъл се поддържат възражения в жалбата. Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се опровергава наличието на необезопасено препятствие на пътното платно в посочения участък от републиканската пътна мрежа.

Относно ангажирането отговорността на СО следва да се посочи още, че по силата на специалния ЗП и актовете по прилагането му, на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа общински път, публична общинска собственост.

(чл. 8, ал. 3 от ЗП, чл. 31 ЗП и § 1 т. 1 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организацията на движението по пътищата), както и да полага грижа по недопускане и отстраняването на дупки по общинските пътища. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, СО е задължена да осъществява дейностите по поддържане на пътя, общинска собственост.

3

Отделно от изложеното, според чл. 13 ЗДвП, СО е задължена да означи съответната дупка с необходимите пътни значи с цел предупреждаване на участниците в движението. Общината, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените по - горе задължения.

В случая наличието на дупка в пътното платно на общинския път е резултат на бездействието на съответните длъжностни лица при ответника СО по изпълнение на законовите им задължения за осигуряване на условия за безопасно движение по общинските пътища, съгласно и чл. 31 от ЗП, в резултат на което е настъпило процесното ПТП.

Като съобрази изложеното в съвкупност, въззивният състав споделя изводите на СРС, че в производството се установяват всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което ответникът дължи, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 51 от ЗЗД, репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Относно размера на вредите, от заключението на САТЕ се установява, че стойността на щетите по увредения автомобил, по пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, е в размер на 2 294, 90 лв. Основателно СРС е направил извод, че главният иск е изцяло основателен и доказан за сумата от 2 304, 90 лв. (в това число 15 лв. ликвидационни разноски).

По отношение претенцията за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът не е изложил никакви конкретни съображения в жалбата, поради което съдът не се солидаризира с изводите на СРС, като не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях – на основание чл. 272 ГПК.

Предвид изложеното до момента, понеже съображенията на настоящия състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди изцяло, включително в частта по присъдените разноски в полза на ищеца за исковото и заповедното производства.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца. Като съобрази извършените от процесуалния представител на ищеца действия, съдът присъжда в негова полза 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК за СГС.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 13124/19.11.2022 г., на СРС, 88 с - в, по гр. д. № 41601/2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, Столична Община, БУЛСТАТ *******, с адрес : ул. „*******, да заплати на „ ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. *******, юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 50 лв. на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5