Решение № 192 от 10.04.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Казанлък, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102003 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от З. К. М., ЕГН **********, с адрес: ****, против: А. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ****.

Ищцата твърди, че с ответника заживели на съпружески начала през месец септември 2008 г. Установили се да живеят в жилището на родителите му в гр. Г., на адреса посочен за ответника, с които живели в едно домакинство. От съвместното им съжителство на **** г. се родила дъщеря им Т. А. М., ЕГН **********, на **** г. се родила дъщеря им Л. А. М., ЕГН ********** и на **** г. се родил синът им Й.А.М., ЕГН **********. Сочи, че още в началото на съвместния им живот свекърва й П. М. постоянно се намесвала в отношенията със съпруга й. Намесвала се както по отношение отглеждането на децата им, така и по отношение на домакинската работа. С ответника живели под постоянния й диктат, без да могат да вземат самостоятелно решение за нищо, касаещо семейството им. През месец март 2018 г. с ответника и трите деца отишли да живеят и работят в гр. Х., К.Н.. На **** г. в този град сключили граждански брак. През месец септември същата година се прибрали в гр. Г., за да може голямата им дъщеря да бъде записана на училище. В последствие отново заминали за Н., като децата оставили в дома на родителите му в гр. Г.. В началото на април 2021г. се върнали в жилището на родителите му. През месец юли същата година съпругът й отново заминал да работи в Н., като ищцата, заедно с децата, останали в жилището на родителите му. За времето, в което останала в техния дом ежедневно била напътствана от майка му. Каквото и да вършела, тя била вечно недоволна и била постоянно упреквана и обиждана от нея. Сочи, че на 25.08.2021 г.

1 сутринта отишла да заплати сметки за ток, вода, мобилен телефон, интернет, както и да запише дъщеря им Л. на детска градина. По обяд същия ден, след като приключила с тази ангажименти, се прибрала в жилището на родителите на ответника. Още с отварянето на входната врата за пореден път била посрещната с упреци и обиди от свекървата й. Започнала да й се кара и да й държи сметка, къде била досега и защо не била сготвила за обяд. С нормален тон й обяснила какви ангажименти имала и причината, поради която я нямало в дома. Въпреки всичко свекърва й не спряла да я напада и обижда, като й казала, че била некадърница, мързелива и че нищо не ставало от нея. Твърди, че не издържала поредните и безпочвени нападки и обиди и казала, че повече не може да търпи ежедневния й тормоз и че заедно с децата се прибират в дома на родителите на ищцата в с. П.. Свекърва й казала да се маха и повече да не се връща. Още същия ден събрала личните си вещи и тези на децата и заедно с тях се преместили да живеят в дома на родителите на ищцата в с. П..

След около 2-3 дни съпругът й се обадил по мобилния телефон и попитал защо си е тръгнала. Обяснила му, че повече не издържала и не можела да живее под постоянния словесен тормоз и обиди от страна на майка му. След този им разговор той се обадил още два-три пъти да се чуе с децата и повече не се обадил. Сочи, че от края на септември 2021 г. до настоящия момент ответникът не потърсил нито ищцата, нито някое от децата им, за да се поинтересува как са. Преди около три месеца от познати разбрала, че съпругът й живеел на съпружески начала с друга жена на име Д.. Това се потвърдило и от техни общи снимки качени от него във „Фейсбук“. Твърди, че за изтеклия период от раздялата им с ответника се убедила, че нямало никакъв шанс да оправят отношенията си и да заживеят отново заедно като нормално семейство, така, както било в началото на съвместния им живот. С оглед изложеното счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, съществувал формално, лишен от смисъл и съдържание и запазването му не е в интерес, както за самите тях, така и за децата им. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, да определи местоживеенето на децата да бъде при майката на адрес: ****; да предостави на ищцата упражняването на родителските права спрямо родените по време на брака деца - Т. А. М., ЕГН **********, Л. А. М., ЕГН ********** и Й.А.М., ЕГН **********, а за ответника да определи режим на лични контакти с тях всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване между дните и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения й годишен отпуск; да осъди ответника да заплаща чрез ищцата, като майка и законен представител на децата, ежемесечна издръжка, както следва: на дъщеря им Т. А. М., ежемесечна издръжка в размер на 250,00 лева, на дъщеря им Л. А. М., ежемесечна издръжка в размер на 220 лева и на сина им - Й.А.М., ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от месец октомври 2021 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Издръжката на децата желае да бъде изплащана 2 от ответника с пощенски запис на адреса с. П.. Семейното жилище - къща находяща се в гр. Г. ****, собственост на родителите на ответника, поради което след прекратяване на брака ищцата няма претенции за ползването му.

След прекратяването на брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име - Й.. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. К.

К. от АК-С.З., в качеството му на особен представител на ответника. Заявява, че счита предявения иск за допустим. Сочи, че направил опит да се свърже с ответника, който бил неуспешен, с оглед на което отговорът на исковата молба се базирал на изложеното в исковата молба, на представените от ищцата документи, както и на изготвения и депозиран по делото социален доклад на ДСП-Г.. Сочи, че действително между страните бил налице сключен през 2018 г. граждански брак. Видно също така било и обстоятелството, че от отношенията между същите ищцата родила три деца, които към настоящия момент били малолетни. Според твърденията на З. М., целият съвместен живот с ответника, включително и в периода на сключен брак, и отношенията между двамата протичали в условията на непрестанна намеса, диктат и вербален тормоз от страна на майката на А. М. - П. М.. Във връзка с всичко изложено в исковата молба счита, че в тежест на ищцата е да докаже дълбокото и непоправимо разстройство на сключения с А. М. граждански брак. Според трайната практика на ВКС, дълбоко е онова разстройство на брака, при което между съпрузите липсвали уважение, взаимност, доверие, другарски отношения и брачната връзка съществувала формално (Решение № 321 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 5106 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4- то гр. отделение). Така също според върховните магистрати, непоправимо било онова разстройство на брака, което не можело да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите (Решение № 321 от 06.01.2016 г. по гр. д. № 5106 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Дали в процесния случай между съпрузите липсвали уважение, взаимност и доверие, дали разстройството на брака със сигурност не можело да бъде преодоляно и не можели да се възстановят нормалните отношения между тях, от изложеното в исковата молба не ставало напълно ясно. Сочели се факти и обстоятелства, свързани с негативно поведение и отношение към З. М., само от страна на едно трето за брачната връзка лице, каквото се явявала свекървата П. М.. Не били изложени такива, пряко и непосредствено свързани с поведение и отношение към ищцата от страна на съпруга А. М.. Като деструктиращо брака отношение се сочело единствено пасивно, бездействено поведение на ответника след напускане на семейното жилище от ищцата и децата и установяването им в дома на родителите й. Изразява всичко това, поставяйки под анализ действителната дълбочина и непоправимост на соченото разстройство на процесната брачна връзка - в достатъчно сериозен мащаб ли са те за пълна и необратима деструкция на брака. По повод изложените данни за наличие на интимна връзка на А. М. с друга жена счита, че до момента 3 били посредствени. В тясна връзка с горепосоченото бил и въпроса, чия е вината за твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Според трайно установената практика на ВКС брачната вина била субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат дълбоко и непоправимо разстройство на брака (Решение № 189 от 07.10.2015 г. по гр. д. № 7400 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение).

От изложеното в исковата молба не ставало ясно, какви точно били брачните нарушения на ответника, още повече, че се твърдяло за негова трайна трудова ангажираност в К.Н., а това обстоятелство само по себе си налагало и отсъствието му от дома. Не се сочели и никакви факти свързани с негативно поведение на А. М. към неговата съпруга и такова негово отношение към семейството и брака, като цяло. Нещо повече - твърдяло се за няколкократни телефонни контакти на бащата с децата за определен, според ищцата кратък период от време след процесното напускане на семейното жилище през 2021 г. Счита, че твърдяната от ищцата вина на ответника за дълбоко и непоправимо разстройство на брака оставала неизяснена и недоказана. Във връзка с това, възразява, че А. М. бил виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, ако съдът прецени, че било налице такова. Счита също така, че соченият в исковата молба акт на напускане от страна на ищцата на семейното им жилище през месец август.2021 г., също можел да се препокрие с брачна вина за дълбоко и непоправимо разстройство на брак и поради това изразява становището си, че ако въобще можело да се говори за нечия вина в отношенията между съпрузите, то тя следвало да бъде и на двамата, с всички произтичащи от това правни последици, включително и по въпроса за разноските по делото. По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на трите малолетни деца и исканите мерки по чл. 59 от СК, сочи, че ако Районен съд-Казанлък установи дълбоко и непоправимо разстройство на брака и го прекрати, то отглеждането и възпитанието на децата и определянето на горевизираните мерки следвало да се уредят единствено и в полза на Т. М., Л. М. и Й. М.. Дефицитът на данни от материалите по делото към настоящия момент от развитието на процеса свързани с отношенията родители - деца, не давало възможност да изложи цялостно и категорично становище по тази регулация. Ето защо този въпрос следвало да се изясни след събирането на всички доказателства по делото.

Твърди, че според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК „Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и според възможностите на лицето, което я дължи“. От изложеното в исковата молба и приложенията към нея, липсвали данни за доходи на ответника и дали въобще реализирал такива. Счита, че ако съдът прекрати процесния брак, предостави упражняването на родителските права на ищцата и присъди в тежест на ответника горевизираните издръжки, то предвид фактическия и обстоятелствен дефицит по отношение доходите на А. М., следвало да бъде определен минимално изискуемият към момента размер за месечна издръжка в страната, а именно 195 лева за дете, като издръжки за минало време не 4 следвало да се присъждат. Моли съда да постанови решение, съобразно правата и интересите и на двете страни по делото и особено съобразно защита интересите на трите малолетни деца, като се вземат в предвид всички изложени факти и обстоятелства по делото без изключение - поотделно и в тяхната съвкупност. В случай, че съдът установи наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на процесния брак, моли по въпроса за вината, а оттам и свързаният с него въпрос за разноските по делото, съдът да приеме, че ответникът А. М. не бил виновен за горевизираното разстройство или ако бил виновен, то тази вина да се носи и от ищцата З. М.. В тази връзка моли тежестта за разноските по настоящото дело да бъде присъдена за всяка от страните - така, както са ги направили.