Определение № 701 от 14.07.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. Габрово, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500391 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Разпореждане №1020/07.05.2025г. по ч.гр.д.№699/2025г. на РС Габрово, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят твърди, че постановения то заповедния съд акт бил неправилен и незаконосъобразен. Процесния договор бил сключен по реда на ЗПФУР, поради което приложението на ЗПК било изключено, тъй като ЗПФУР и ЗЕДЕУУ били специални закони, а ЗПК – общ. Освен това в производството по чл.410 ГПК не се изисквало представяне а какъвто и да било документ, освен ако договорът е сключен в писмена форма, а в настоящия случай не било така. Твърди се, че договорът бил сключен въз основа на подробна информация достъпна на уеб адреса на кредитора. Кандидатстването се извършвало на сайта. Представения по делото електронен документ възпроизведен на хартиен носител представлявал саморъчно подписан документ и се ползвал с формална доказателствена сила. Твърди се и че различните етапи то регистрацията се визуализирали само за потребителя, поради което при доставчика се генерирало единствено подписаното крайно електронно изявление. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение на заявените суми.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице и против акт подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима.

Габровският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед против длъжника Х. А. Й. за сумата от 4578,63лв.-главница за периода 15.01.2024г.-15.01.2027г., по отношение на която била обявена предсрочна изискуемост, считано от датата на получаване на уведомлението – 104.2024г., 734,97лв.- договорна лихва за периода 15.01.2024г.11.04.2024г., 817,29лв.-обезщетение за забава за периода 16.01.2024г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

С Разпореждане №1020/07.05.2025г. по ч.гр.д.№699/2025г. на РС Габрово съдът приел, че тъй като предмет на заявлението по чл.410 от ГПК са вземания, произтичащи от потребителски договор, съдът следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на задълженията за потребителя и за съответствието на искането със закона и добрите нрави. В представения договор за потребителски кредит и приложените общи условия липсвали подписи на страните. Представените със заявлението документи не съдържат информация, от която да се направи извод, че потребителят е получил на хартиен носител или в електронен вид договора, заедно с приложението към него и общите условия и е направил надлежно волеизявление, че се съгласява с клаузите им. С оглед на това не можело да се приеме за доказано възникването на договорно правоотношение между 1 страните, което било основание заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 10 ГПК да бъде изцяло отхвърлено.

Въззивният съд намира следното :

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно пределите на проверката, която съдът дължи в производството по чл.410 от ГПК. След измененията на ГПК от 2019г., тази проверка бе значително разширена когато предмет на заявлението са вземания, произтичащи от потребителски договори. Служебното начало, уредено като един от принципите на гражданския процес, бе изрично разширено с новата ал.4 на чл.7 ГПК, предвиждаща задължение на съда сам да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В тази връзка бе въведено и новото изискване в чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението да бъде задължително представен не само договора, сключен с потребителя, но и всички негови приложения, изменения и общи условия, без значение дали договора е сключен писмено или представлява електронен документ. Съдът освен това е длъжен да извърши и служебна проверка относно съответствието на искането със закона и добрите нрави. Изложеното дава основание да се направи извод, че съдът, сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от потребителски договор следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на задълженията за потребителя по този договор, а това съдържа и изискване за проверка относно възникване на договорното правоотношение изобщо.

Неоснователно е възражението, че в случаите, когато договора е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ не следва да се прилага ЗПК, тъй като той бил общ закон, а ЗПФУР и ЗЕДЕУУ – специални. ЗПФУР и ЗЕДЕУУ уреждат само и единствено правилата за сключване на договори от разстояние, но ние изключват приложението на ЗПК, когато тези договори касаят потребителски кредити или са договори сключени с потребители, т.е. имат потребителски характер, в който случай е приложим ЗЗПотр.

За да приеме, че съществуват неравноправни клаузи в договора, най – напред съдът следва да е установил, че страните са сключили такъв, съответно, че са изразили съгласие във формата и реда, уредени в закона.

Самата разпоредба на чл.145 от Закона за защита на потребителите, изрично приложима по силата на препращащата норма на чл.18, ал.5 от ЗПФУР гласи, че "неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи". По силата на това препращане, приложение намира и разпоредбата на чл.147а от ЗЗП, която разпоредба гласи, че "при сключване на договор при общи условия с потребител, общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис, като тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.

Процесният договор се твърди да е сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на чл.18, ал.3 ЗПФУР урежда и съответните доказателствени средства, с които следва да се извърши доказването преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Предвид изложеното, заявителят следва да представи електронния документ обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка.

В конкретния случай от представените към заявлението документи не може да се установи потребителят да е изразил съгласието си за сключване на процесния потребителски договор за кредит, нито да е приел и да се е съгласил с представените Общи условия – 2 предпоставки за валидно обвързване на потребителя по процесното договорно правоотношение, съобразно императивната норма на чл.147а от ЗЗП.

Предвид изложеното по-горе извода на заповедния съд, че не е доказано възникването на договорно отношение между страните е правилен, поради обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1020/07.05.2025г. по ч.гр.д.№699/2025г. на РС Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3