Определение № 1479 от 02.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1479 гр. Стара Загора, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500691 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от ищцата Р. К. Д., чрез адв. М. М., частна жалба срещу определение № 398/27.08.2025 г. по гр. д. № 17/2025 г. на Районен съд – Раднево, с което е оставена без уважение молбата й от 01.08.2025 г. за изменение на решение № 81/17.07.2025 г. по гр. д. № 17/2025 г. на Районен съд – Раднево в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът е приел, че дължимото в полза на Еднолично адвокатско дружество „М.“ адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 360 лева с ДДС. Счита, че същото следва да бъде определено в съответствие с разпоредбата на чл. 2, л. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като сумата от 480 лева с ДДС се явява съответна на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършената от адвоката работа. В тази връзка излага подробни съображения. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното определение и да допусне изменение на решението в частта му за разноските, респ. да определи на Еднолично адвокатско дружество „М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. В частната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски.

В законоустановения срок ответникът „А.Ф.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт И.Н., е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 17/2025 г. на Районен съд – Раднево е образувано по искова молба, подадена от Р. К. Д., чрез Еднолично адвокатско дружество „М.“, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с която са предявени следните евентуално съединени искове: 1/ за прогласяване на недействителността на договор за кредит „Бяла карта“ от 06.08.2021 г., сключен между „А.Ф.“ ООД, с правоприемник „А.Ф.“ АД, и Р. К. Д.; 2/ за прогласяване недействителността на отделни клаузи от същия договор.

В исковата молба и в молба от 05.05.2025 г., ищцовата страна е направила искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски и за определяне на адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД „М.“ на основание чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАдв., като по делото е приложен договор от 22.04.2025 г. за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., както и справка на НАП, от която се установява, че ЕАД „М.“ е регистрирано по ЗДДС с идентификационен номер BG***.

С постановеното по първоинстанционното дело решение № 81/17.07.2025 г. Районен съд – Раднево е признал за установено по предявения от Р. К. Д. срещу „А.Ф.“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, че сключеният между страните договор за кредит „Бяла карта“ от 06.08.2021 г. е недействителен поради противоречието му със закона. Със същото решение съдът е осъдил ответното дружество да заплати в полза на ЕАД „М.“ сумата от 360 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Р. К. Д. безплатна правна помощ в първоинстанционното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно.

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Окръжен съд – Стара Загора намира, че процесният правен спор пред Районен съд – Раднево е с ниска фактическа и правна сложност. По делото не е събран голям обем доказателствен материал – представени са писмени доказателства и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. По спорните въпроси между страните е налице многобройна съдебна практика, като първоинстанционното производство е приключило без усложнения след проведени три съдебни заседания /делото в било отложено, за да се 2 предостави време и възможност на вещото лице да изготви експертизата/.

Извършената от адвоката работа се изчерпва с изготвяне и подаване на искова молба, молба за внесен депозит за изготвяне на експертиза, както и на 3 бр. кратки писмени молби /от 05.05.2025 г., 10.06.2025 г. и 25.06.2025 г./ за разглеждане на делото в отсъствие на страната, като в проведените открити съдебни заседания адвокатът не се е явил. Същевременно делото се характеризира със сравнително нисък материален интерес - 1400 лева.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 360 лева с вкл. ДДС в полза на ЕАД „М.“ е адекватно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Ето защо, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от ищцата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 398/27.08.2025 г. по гр. д. № 17/2025 г. на Районен съд – Раднево.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3